гр. ЛЕВСКИ, _24.11._ 2011 г.
Левченски
районен съд в публично съдебно заседание на _двадесет и четвърти ноември_
2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _Р.П._
и прокурора _ сложи за разглеждане _н.а.х.д. № 383_ по описа за _2011_
год., докладвано от съдия _Манолова._
На именното повикване в _13:30_
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Г.” ЕООД *** – редовно призован – не се явява представител.
Съдът
докладва молба от жалбоподателя, с която уведомява, че не е в състояние да се
яви в с.з. насрочено за 24.11.2011г., поради лични ангажименти. Не възразява да
бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли съда да приеме представените
с жалбата писмени доказателства. Моли съда да уважи жалбата, като се произнесе
с решение, с което да отмени изцяло НП като незаконосъобразно. Алтернативно
моли съда да намали размера на така наложената му имуществена санкция в
минимален размер.
ЗА ОТВЕТНИКА ПО ЖАЛБАТА Дирекция „Инспекция по труда” гр.Велико
Търново – редовно призован – явява се А.Т. - ст. ю.к. при Дирекцията „ИТ” с
пълномощно от днес.
ЯВЯВА СЕ свидетелят В.Н. – редовно призован – лично.
ЯВЯВА СЕ свидетелката Б.Г. – редовно призована – лично.
ЯВЯВА СЕ свидетелят Б.Х. – редовно призован – лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ:
Ю.К. Т.: Уважаема г-жо председател на настоящия състав, моля да не се
дава ход на делото, поради следното съображение:
С
процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. по
привилегирования състав на чл.415в от КТ. В производството по налагане на
административно наказание е установено наличие в комулация на двата признака,
установени в чл.415в от КТ, а именно установеното правонарушение по чл.63, ал.2
от КТ е отстранено. И вторият признак: от това нарушение не са произтекли
вредни последици за И.К., както и за други работници при работодателя.
На второ
място съгласно чл.416, ал.7 от КТ наказателните постановления, с които е
наложено наказание по чл.415в, не подлежат на обжалване пред съда по реда на
чл.59, ал.1 от ЗАНН. По аргументите на чл.59, ал.3 от ЗАНН не подлежат на
обжалване наказателни постановления, ако със специален закон не е предвидено
друго. По настоящото дело се намираме в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗАНН.
Безспорно е, че КТ се явява специален закон спрямо общия ЗАНН, поради което
специалната разпоредба на КТ деродира действието на общата разпоредба от ЗАНН.
На трето
място пряката норма на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ визира възможността
на граждани и юридически лица да обжалват всички административни актове които
ги засягат, освен онези, които са изрично посочени в закона.
Съгласно
решение №18/14.11.1997г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело №12/1997г.,
обнародвана в ДВ бр.110 от 1997г., съдът е приел, че при редакцията на чл.120,
ал.2 от Конституцията съдът не може да навлезе в тълкуване, чрез което да въвежда
изключение от изключението.
Предвид
изложените съображения, моля да не се дава ход на делото. Моля образуваното
производство по процесното н.а.х.д. да бъде прекратено.
Съдът
обяви, че ще се произнесе по направено искане след съвещание.
След съвещание, като съобрази становището на
ст. ю.к. Т., намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по жалба
от „Г.” ЕООД, ***, представлявано от управителя Г.М., с ЕГН *********, срещу
наказателно постановление №04-0401046/09.09.2011г.
Издаденото
наказателно постановление е за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63,
ал.1 от КТ във вр. с чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и
реда на изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ.
От обстоятелствената част на
наказателното постановление е видно, че нарушението е отстранено веднага след установяването
му до приключване на производството по
налагане на административно наказание и от същото не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите.
На жалбоподателя в
качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, представлявано и
управлявано от Г.М. с ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
Като
взе предвид горното и съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.7 от КТ, според
която наказателните постановления,
с които се налагат административни наказания по чл.415в, не подлежат на обжалване пред
съда, съдът счита, че искането е основателно и съдебното производство по
н.а.х.д. №383/2011г. по описа на РС – Левски следва да бъде прекратено като
НЕДОПУСТИМО.
Предвид
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
ЖАЛБАТА от „Г.” ЕООД, ***, представлявано от управителя Г.М., с ЕГН *********
срещу наказателно постановление №04-0401046/09.09.2011г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Велико Търново, с което за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ във вр. с чл.4, ал.3 от Наредба
№5/29.12.2002г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.4 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в от КТ, е наложена
санкция в размер на триста лева като
НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по н.а.х.д.
№383 по описа на РС гр. Левски за 2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в 7 – дневен
срок от съобщението до жалбоподателя.
Протоколът написан в с.з. и приключи в 14:00 ч.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: