гр. ЛЕВСКИ, 29.11.
Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно
заседание на двадесет и девети ноември
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _ и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №446 по описа за 2011
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243 от НПК.
В РС - Левски е постъпила
жалба от Д.С., с ЕГН ********** и С.Б., с ЕГН **********, в качеството на
пострадали, против постановление за прекратяване на наказателното производство
на РП - Плевен по досъдебно производство № Д-254/2011 г. по описа на същата прокуратура.
Жалбоподателите излагат
доводи за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване, тъй като не
са събрани на досъдебното производство всички доказателства от обективна и
субективна страна за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 и т.4,
пр.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Считат, че не са извършени всички
процесуално – следствени действия /експертизи/, които да установят обективната
истина по делото.
Твърди се, че
прокурорът е кредитирал единствено показанията на разпитаните в качеството на
свидетели – полицейски служители, но не е взел предвид показанията на прекия свидетел
- очевидец Е.Ш., както и издадените им медицински удостоверения от Съдебна
медицина – Плевен, диск със снимков материал, които доказват, че им е нанесен
побой. Изразява се несъгласие с извода на
прокурора за това, че първият от жалбоподателите – С. е задържан, като „лице
извършило престъпление” за предаването му на орган на властта и предотвратяване
на възможността за извършване на друго престъпление, и съответно позоваването
на разпоредбата на чл.12а от НК. Във връзка с това обстоятелство се сочи, че
макар и да има образувано срещу тях наказателно производство по НОХД №3126/2010
г. по описа на РС – Плевен, делото е приключило за Б. с оправдателна присъда, а
за С. с налагане на административно наказание. Възразява се и срещу извода в
постановлението, че полицейският служител Т.П. е употребил притежаваното от
него оръжие в съответствие със законовите изисквания за използването му, като в
този смисъл са изложени доводи, че изстрелите не са произведени след
предупреждение за задържане на лице, а към лица, които не са спрели автомобила
си за извършване на рутинна проверка по смисъла на ЗДвП.
Молят съда да постанови
определение, с което да отмени обжалваното постановление за прекратяване и да
върне делото на РП – Плевен със задължителни указания, относно прилагането на
закона.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Тъй като не са
приложени към досъдебното производство писмени доказателства, които да
установяват датата на получаване от жалбоподателите на препис от
постановлението за прекратяване, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл.243, ал.3 от НПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното
производство е образувано срещу „неизвестни извършители – полицейски служители”
за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 и т.4, пр.3, във вр. с чл.130, ал.1
от НК - за това, че на 10.07.2010 г. в гр.Плевен, причинили лека телесна
повреда на повече от едно лице – Д.С. и С.Б.,***, изразяваща се в разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, при изпълнение на службата им.
В хода на
разследването са разпитани в качеството на свидетели всички полицейски
служители взели участие в преследването на управлявания от С. лек автомобил на
инкриминираната дата и присъствали при последващото установяване и задържане на
двамата жалбоподатели. Показания са дали С. и Б., свидетелят Е.Ш., назначени са
експертизи, извършен е оглед на предмет, събрани са писмени доказателства. От така
събраните на досъдебното производство доказателства се установява фактическата
обстановка, така както е възприета и описана в обжалваното постановление за
прекратяване. А тя е следната:
На 09 и
10.07.2010 г. служителите от КАТ при ОД
на МВР Плевен Д.А., А.В. и И.Г. били по график автопатрул 115 от СПП. Около
2,30 часа същите се движели със служебния автомобил по ул.”Г.Кочев” в посока от
с.Гривица към гр.Плевен. До магазин „Аспид” забелязали лек автомобил „Ауди *” с
рег.№ *, който се движел с ниска скорост и криволичел по пътното платно.
Полицейските служители решили да направят проверка по ЗДП на водача на
автомобила. Изравнили се с него и през прозореца на служебния автомобил му
подали сигнал за спиране със стоп-палка. В този момент водачът Д.С. рязко подал
газ и изпреварил служебния автомобил. Полицейските служители последвали
автомобила на С., като извикали за съдействие колегите си от патрула на Първо
РУП – Плевен. Автомобилът на С. продължил да се движи с висока скорост в ж.к.
„Дружба”. До бл.329, пред кафе „Атлетико” С. направил четири пълни кръга около
острова и се насочил към първи и втори микрорайон на жилищния комплекс. На
кръстовището зад бл.125 се намирал спрян патрулен автомобил с включен светлинен
сигнал. Водачът на аудито не намалил скоростта, а продължил движението си с
висока скорост към първата спирка на ж.к. „Дружба”. Там бил установен втори
патрулен автомобил. Служителите И.И. и Т.П. също се опитали да спрат
автомобила, но вместо това С. се отправил към бензиностанция „Шел” и бл.313,
като за малко не прегазил И.. В този момент Т.П. произвел по автомобила на С.
три изстрела със служебното си оръжие, без да нарани някой от пътниците. С.
отново не предприел действия по спиране на автомобила, а продължил движението
си с висока скорост по Нов път, бул.”Европа”, ул.”Г. Кочев” в посока с.Гривица.
След моста на разклона за с.Гривица автомобилът направил обратен завой и се
насочил отново към гр.Плевен. Под моста отново направил обратен завой и се
качил на път І-3 в посока гр.София. Поради движението му с висока скорост в
района на Черен паметник полицейските служители го изгубили от погледа си.
След
около 5-10 минути получили сигнал, че автомобилът е спрял в сервиза на Е.Ш., *
на пострадалия. При пристигането си на място мл.автоконтрольор Д.А. слязъл от
служебния автомобил, представил се на водача и му поискал документите за
правоуправление. С. оказал съпротива, като блъснал полицая и направил опит да
влезе в автосервиза. Това наложило неговото задържане. Поради оказаната яростна
съпротива полицейските служители използвали физическа сила и помощни средства.
По думите на полицейските служители спътницата на водача – С.Б., блъснала
полицай А. и му нанесла удар в лицето,
което наложило използване на помощни средства и при нейното задържане от
пристигналите полицаи от Второ РУП – Плевен. При тези си действия С. и Б.
получили наранявания, описани в приложените от тях медицински удостоверения.
Мл.
автоконтрольор Г. съставил АУАН на водача Д.С. за това, че управлява МПС без
свидетелство за правоуправление. Същият бил изпробван с техническо средство
„Дрегер
С. и Б.
били задържани за 24 часа в Първо РУП – Плевен, след което били освободени.
Двамата посетили „Съдебна медицина” на 12.07.2010 г., за което приложили копия
от медицински удостоверения.
По
думите на пострадалите полицейските служители нанесли на двамата безпричинно
побой, като най-активен сред биещите бил служителят Д.А.. Същите твърдят, че
изстрелите, възпроизведени от полицай П., били насочени директно към тях и
представлявали реална заплаха за живота им.
Двамата
сезирали с надлежна жалба РП Плевен, по повод на която било образувано
досъдебното производство.
От показанията на всички разпитани свидетели – полицейски служители се
установява, че на 10.07.2010 г., управляваният от С. лек автомобил е бил
преследван в гр.Плевен от патрулни полицейски автомобили, тъй като въпреки
възприетите от последния и неговата спътница светлинни и звукови сигнали за
спиране, водачът не се е подчинил на разпорежданията на полицаите. Била е осуетена възможността полицейските служители да
изпълнят служебните си задължения, т.е. те са действали правомерно, в
съответствие с нормативно установените им задължения и длъжностна
характеристика.
Не е вярно, че не са
обсъдени всички доказателства от наблюдаващия прокурор, както се твърди в
жалбата. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е
прието, че на С. и Б. са причинени леки телесни повреди. Изложени са обосновани
изводи, относно обстоятелствата при които тези увреждания са им причинени, а
именно вследствие на оказаната съпротива при задържането им. В този смисъл показанията
на свидетелите – полицейски служители са непротиворечиви, последователни и
правилно прокурорът им е дал вяра. Описаният от тези свидетели механизъм на
причиняване, кореспондира с изводите в експертното заключение по изготвената
съдебно – медицинска експертиза по отношение на С., съгласно които причинените
му травматични увреждания – охлузвания и насинявания с различна, не малка площ,
довели до болка и страдание с временно и неопасно за живота разстройство на
здравето, не може категорично да се определи дали се намират в причинно –
следствена връзка с употреба на физическа сила, с оглед на оказана съпротива
или са резултат от действието на твърд, тъп предмет, какъвто може да е обувка,
т.е. от ритания. Относно механизмът на причиняване на телесни увреждания на Б.
по вид, характер, местоположение и площ на засегнатите участъци, описани в
издаденото медицинско удостоверение и назначената в хода на образуваното срещу
нея наказателно производство, напълно съответстват на описания от свидетелите –
полицейски служители, местоположение и начин на оказаното физическо въздействие
при нейното задържане, наложено изключително от намесата й. Действително, единствено
показанията на свидетеля Ш. подкрепят версията, изложена от С. и Б. за нанесен
им безпричинен побой от полицейските служители, но те се явяват изолирани от всички
останали доказателства по делото, а близката родствена връзка между свидетеля Ш.
и първият от жалбоподателите, безспорно сочи на пряката му заинтересованост към
случая. Наред с това, показанията на този свидетел и на дадените от С. и Б. в
качеството им на свидетели, относно начина на причиняване на телесните
увреждания на първия от жалбоподателите, а именно: едновременно от 10 – 15
полицейски служители, докато С. е бил в безпомощно състояние на земята, неминуемо
налагат логичен извод за настъпване на по – тежки увреждания от описаните в
медицинската експертиза, в която наличието на такива не е констатирано. Поради
тази причина съдът споделя изложените доводи в постановлението за прекратяване
на наказателното производство, че действията на полицейските служители,
изразили се в използване на физическа сила са били предизвикани единствено и
само от поведението на С., изразяващо се в оказване на упорита съпротива при
задържането му и намесата на Б., което от своя страна е наложило и нейното
задържане. На извод в тази насока сочи преходното поведение на жалбоподателя С.,
изразяващо се в предизвикано от него продължително преследване в населено
място, в тъмната част на денонощието, въпреки многократно подадените му сигнали
за спиране, с което обективно е съществувала опасност за живота и здравето на
всички останали участници в движението. С това си поведение, С. и неговата
спътница очевидно са целели да осуетят на всяка цена извършването на проверка
от контролните органи и да избегнат неблагоприятните последици от установяване
на обстоятелството, че първият от тях управлява лекия автомобил без
свидетелство за управление и след употреба на алкохол. Водени изключително от
горните мотиви и действайки със субективната увереност, че преследването им е
преустановено и проверката е осуетена, че лекият автомобил е укрит под храсти,
в тъмната част на паркинга на автосервиза на свидетеля Ш., с което са положили
усилия да сведат до минимум и възможността да бъдат своевременно установени, е
логично обяснимо, както поведението на С. и Б., намерило израз в оказване на
съпротива при задържането им, с оглед на изненадата от бързото им установяване,
така и поведението на полицейските служители, изразяващо се в използване на
физическа сила, с оглед на оказаната съпротива.
В обжалваното
постановление за прекратяване са обсъдени и данните от извършения оглед на
автомобила, управляван от жалбоподателя /„Ауди *” с рег. № */ и от изготвената
балистична експертиза. Правилно представителят на прокуратурата е отчел
обстоятелството, че свидетелят Т.П. е произвел изстрели със служебното си
оръжие по въпросния автомобил, но това е станало след като С. е подминал
полицейския патрул, без да спре на подадения сигнал, и след като непосредствено
е възприел насочването на преследвания автомобил към полицай И., с цел да го
прегази. При това положение е правилен и извода, че полицейският служител – Т.П.
е употребил притежаваното от него служебно оръжие в съответствие с изискванията
на чл.74, ал.1, т.3 от ЗМВР. Безспорен е фактът, че от момента на започване на преследването на С. от длъжностните лица,
предвид неподчинението му да спре за извършване на проверка, е бил вече лице,
което извършва и престъпление по чл.270 от НК, за което впоследствие е бил
осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД №3126/2010 г. по описа на РС –
Плевен на наказание глоба в полза на държавата в размер на 700 лева. Следва да
се отбележи и обстоятелството, че ако С. бе изпълнил полицейските разпореждания
и беше спрял за извършване на „рутинна проверка” от контролните органи, то безспорно
щеше да има качеството само на нарушител по смисъла на ЗДвП.
Като се е позовал на разпоредбата на чл.12а от НК,
прокурорът правилно е приел, че по отношение на причинените телесни увреждания
на жалбоподателите, деянието на полицейските служители не е обществено опасно,
тъй като същите са причинени при задържането на лице, извършило престъпление. Не
само с оглед на оказаната съпротива от С. и неговата спътничка, но и с оглед на
вида и характера на получените телесни увреждания на всеки един от тях - лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, не може да
се приеме, че е налице превишаване на предприетите от полицейските служители
мерки спрямо тях – употреба на физическа сила и използване на помощни средства –
белезници.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че разследването е извършено пълно и всестранно,
разпитани са всички лица, имащи отношение към случая, изготвени са експертизи и
не се налага извършването на други процесуално – следствени действия. Правилно
и законосъобразно, след съобразяване, че не са събрани достатъчно доказателства
за извършено престъпление от общ характер от полицейски служители,
представителят на РП - Плевен е прекратил образуваното по случая досъдебно
производство, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на РП - Плевен за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № Д-254/2011 г. по описа
на същата прокуратура, образувано и водено срещу „неизвестен извършител” за
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 и т.4, пр.3, във вр. с чл.130, ал.1 от
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в
7-дневен срок от получаване на съобщението от жалбоподателите и РП - Плевен, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: