Срещу подсъдимия Б.Б. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 12.07.2010 г. на Републикански път І-3, в участъка на км 58.914, при управление на моторно
превозно средство, лек автомобил „Мицубиши *”, с рег.№ *, нарушил правилата за
движение по пътищата съгласно ЗДвП - чл.20 (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
чл.25 (1) Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, за се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
И съгласно ППЗДвП - чл.63 (1) Надлъжната пътна
маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено
платното за движение и за очертаване на неговата граница.
(2) Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения:
1. „Единична непрекъсната линия” - М1. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат,
и по непредпазливост предизвикал ПТП и причинил
значителни имуществени вреди в размер на 4093,35 лв. на лек автомобил „Фиат *”
с рег.№ *, управляван от Д.Г., с ЕГН **********, собственост на И.И., с ЕГН **********,
като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с Н.И., с
ЕГН **********, който по същото време и на същото място, при управление на
товарен автомобил „Фиат *” с рег.№ *, собственост на Н.И., нарушил правилата за
движение по пътищата, съгласно ЗДвП -
чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.23,
ал.1 от ЗДвП.
Престъпление
по чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия Н.И.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 12.07.2010г. на
Републикански път І-3, в участъка на км 58.914, при управление на моторно
превозно средство, товарен автомобил „Фиат *” с рег.№ *, нарушил правилата за
движение по пътищата, съгласно ЗДвП - чл.20 (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
чл.21 (1) При избиране скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч. за категория С + Е в извън населено място -
чл.23 (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко
и по непредпазливост предизвикал ПТП и причинил
значителни имуществени вреди в размер на 4 093,35 лв. на лек автомобил „Фиат
*” с рег.№ *, управляван от Д.Г., с ЕГН **********, собственост на И.И., с ЕГН **********,
като деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с Б.Б., с
ЕГН **********, който по същото време и на същото място, при управление на лек
автомобил „Мицубиши *” с рег.№ *, собственост на Б.Б., нарушил правилата за
движение по пътищата, съгласно ЗДвП - чл.20, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП и
чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ППЗДвП.
Престъпление
по чл.343, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими,
така както е предявено. Счита, че същото е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Взема становище, че поддържа обвинението за стойността на причинената щета
на процесния автомобил в размера, какъвто е предявен на подсъдимите с
обвинителния акт, а именно в размер на 4093.35 лева. Моли съда за осъдителна
присъда, като по отношение на двамата подсъдими предлага наказание, определено
към средния размер на предвиденото в състава на престъплението, за което им е
повдигнато обвинението.
Частният обвинител И.И., както лично, така и чрез повереника си – адв.В.М.
от ***, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение
срещу двамата подсъдими, наред с прокурора, така както им е предявено с
обвинителния акт, включително и относно стойността на причинените имуществени
вреди на пострадалия в размер на 4093.35 лева. Моли съда за осъдителна присъда,
като излага съображения, че извършеното от подсъдимите престъпление се доказва
по безспорен и несъмнен начин. Индивидуализацията на наказанията по отношение
на двамата подсъдими предоставя на преценката на съда, при съобразяване с
предложението на представителя на
прокуратурата.
Подсъдимият Б.Б., след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
упълномощения си защитник – адв.П.Д. от ***, моли съда да го признае за невинен
и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Като основание за оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия Б., защитата излага алтернативно съображения
за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Пледира за
недоказаност на обвинението, поради изготвянето на автотехническата експертиза,
въз основа на опорочени основни доказателствени средства, а именно огледния
протокол, поради което същата е непълна и не дава отговори на основни въпроси,
относими към предмета на доказване по делото. Излага доводи за липса на
престъпление от обективна страна, и поради несъставомерност на вредите на
процесния автомобил, тъй като счита, че същите са под установения минимум от 14
минимални работни заплати към датата на деянието. На трето място взема
становище, че липсва виновно нарушение на посочените в обвинителния акт правила
за безопасност на движение от страна на подсъдимия Б., които да са в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Подсъдимият Н.И., след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
упълномощения си защитник – адв.Ю.М. от ***, моли съда да го признае за невинен
и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Защитата се солидализира изцяло
с изложените от защитника на другия подсъдим съображения за допуснати нарушения
на процесуалните правила на досъдебното производство. В този смисъл пледира за
недоказаност на повдигнатото обвинение и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, поради тяхната противоречивост. Счита, че не са
налице „значителни имуществени щети”, които да обусловят съставомерност на деянието
от обективна страна, като излага аргументи за стойност на причинените вреди под
прага за наказателно преследване, изхождайки от посочената продажна цена в приетия
по делото договор за покупко – продажба на процесния автомобил. Счита, че
деянието е несъставомерно и от субективна страна, с оглед неяснотата в обвинителния
акт, относно виновно нарушените разпоредби на ЗДвП от подсъдимия И..
Съдът, като прецени всички
събрани по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Б.Б. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.И. ***, с ЕГН **********.
Двамата
подсъдими са правоспособни водачи. Б. има издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категория: „В”, а И. – от категории „АВС*ВЕМТ”.
На
инкриминирата дата – 12.07.2010 г., около 11:00 часа, свидетелката Д.Г., заедно
със съпруга си – свидетелят И.И.,*** с лек автомобил „Фиат *” с рег. № *. Водач
на автомобила била Г.. Пред нея се движел лек автомобил „Мицубиши *” с рег. № *,
управляван от подсъдимия Б., а зад нея товарен автомобил „Фиат *” с рег. № *,
управляван от подсъдимия И.. Движейки се сравнително дълго време в една посока
на движение по двупосочно пътно платно, в дясната пътна лента и в колона един
след друг по Републикански път І-3, преди да навлезе в с.Обнова, обл.Плевен,
около 11:40 часа, първият автомобил в колоната, управляван от подсъдимия Б.,
подал ляв пътепоказател за извършване на маневра завой наляво. Намерението му
било да премине в отбивка за земен път, находящ се от лявата страна на пътното
платно, поради биологични нужди. Едновременно с това започнал да намаля
скоростта си на движение. Пропуснал насрещно движещо се превозно средство, убедил
се, че следващият го автомобил „Фиат *” е на достатъчна дистанция от него от
около 30-
Изложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства –
писмени и гласни.
И
двамата подсъдими не се признават за виновни. Дават обяснения по случая, като
съдът счита за правдоподобни обясненията на Б., а тези дадени от И. относно
изложените от него причини за настъпване за пътното произшествие, възприема
като изградена от последния защитна позиция по делото. Съображенията на съда за
този извод са следните:
Напълно
идентични са обясненията на Б. с показанията на свидетелите Г. и И., касаещи
пътната обстановка, непосредствено преди, към и след момента на настъпване на
произшествието. Непротиворечиви са на първо място, относно дистанцията между
управляваните от тях превозни средства, а именно 30-
Съвпадат непосредствените възприятия
на Г. и Б. и относно местоположението на товарния автомобил „Фиат *” на пътното
платно: първоначално по – отдалечено, но впоследствие с бързо скъсяваща се
дистанция, поради запазване скоростта му на движение. Тези гласни доказателства
съответстват изцяло на направения извод от вещото лице в автотехническата
експертиза, че за да настъпят два удара, несъмнено скоростта на движение на
товарния автомобил е била по – висока от тази на двата предшестващи го. Това
обстоятелство е довело до бързо скъсяване на дистанцията между ”Фиат *” и „Фиат
*”. Вещото лице определя тази дистанция към момента на предприетата маневра от автовоза
за заобикаляне отляво на лекия автомобил, като равна на дължината на последния.
Категоричен е, че при спазване на по – голяма дистанция, чрез използване на спирачната
система и намаляване на скоростта на движение от подсъдимия И., обективно е
нямало да настъпи удар нито с „Фиат *”, нито с „Мицубиши *”. Джипът е щял да се
отстрани от лявата лента за движение и да напусне пътното платно. Именно това
поведение на И., изразяващо се в неспазване на такова разстояние от движещото се
пред него превозно средство, не му е позволило да избегне удар в него. Горното съставлява
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия И..
Подсъдимият И. в обясненията
си твърди, че причина за произшествието е внезапното спиране на пътното платно
на автомобила, управляван от свидетелката Г.. С последващите си обяснения обаче
сам потвърждава изводите на вещото лице за бързо скъсената дистанция. Заявява,
че е предприел заобикаляне на лекия автомобил от лявата му страна, защото се е
намирал в непосредствена близост зад него: на около един метър и половина. Твърдяната
от И. внезапно появила се непредвидима пречка на пътното платно - спиране на „Фиат
*” и изтъкнатата от него причина за това – малката дистанция от 5-
Съдът не кредитира като
достоверни обясненията на И. и в частта им, относно заявената от него скорост
на движение на управлявания от него лек автомобил - около 50-
От всички събрани по делото
доказателства се установява, че именно виновното нарушаване на правилата за
движение от подсъдимия И. е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия резултат. Претендираното от обвинението нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ППЗДвП от страна на подсъдимия Б., съдържаща забрана
пътните превозни средства да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия,
не може да доведе до ангажиране на наказателната му отговорност за престъплението
по чл.343, ал.1, б.”а” от НК по следните съображения: Налице е само причинна
връзка, между предприетата маневра от Б. и намаляване скоростта на движение на
„Фиат *”. Крайният резултат обаче е опосреден от виновното поведение на третия
участник в движението – водачът на товарния автомобил. За него „Фиат *” се
явява предвидимо препятствие на пътното платно, каквото не е за водачът на „Мицубиши
*”. Контакт между него и процесният автомобил не е осъществен, поради което Б.
не следва да отговаря за причинените му вреди, настъпили в резултат на ударът
от ”Фиат *”. На мястото на удара линията е била непрекъсната, както се
установява от събраните по делото доказателства. Допуснато е административно нарушение
от Б., но то няма самостоятелно значение за отговорността му при конкретната
пътна обстановка, тъй като не води до задължение за него да предвиди бъдеща, предстоящата
опасност. В този смисъл съдът счита, че не е налице независимо съпричиняване на
съставомерните последици от страна на този подсъдим, поради което го е признал
за невинен по повдигнатото обвинение и го е оправдал на основание чл.304,
предложение последно от НПК, а именно деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна.
Съдът намира за
неоснователно направените възражения от защитата и на двамата подсъдими,
доколкото последното има значение само за отговорността на подсъдимия И., че
деянието е несъставомерно, поради стойност на вредата под установения минимум
от 14 минимални работни заплати, към датата на деянието. От изготвените и
приети по делото три автооценителни експертизи, съдът възприема тази на вещото
лице инж.Д.. Последният дава алтернативни стойности на щетата, изчислени съобразно
пазарния метод и изискванията на Наредба №24/2006 г. на КФН. Обоснован е извода
на вещото лице, че пазарната стойност на щетите, причинени на лек автомобил „Фиат
*” в резултат на пътнотранспортното произшествие е в размер на 4827.11 лева. Изчислението
е извършено след приспадане на стойността на запазените годни части и
съответното овехтяване от разходите за извършване на ремонт, съобразно дадените
задължителни указания в тази насока с Постановление №1 от 17.01.1983 г. по н.д.
№8/82 г. на Пленум на ВС. Вещото лице е категорично, че автомобилът е за
икономически тотал, т.е икономически е нецелесъобразно да се възстановява, тъй
като стойността на ремонта ще струва повече, отколкото е стойността на лекия
автомобил като цяло. Обосновава извода си с това, че стойността на щетите по
процесния автомобил е по – голяма от 80% от средната му пазарна стойност. В
тази насока са и събраните по делото доказателства – показанията на пострадалия
И.И. и свидетелят И.И.. Твърдят, че действително лекият автомобил е тотално
унищожен, вследствие на пътнотранспортното произшествие, не може да им служи по
предназначение в това състояние, дори е бракуван вече, а част от смачканите
ламарини са предадени на вторични суровини. Останали са малко годни части,
основно от двигателя, но въпреки това ремонтът на увредения автомобил е
икономически неизгоден за собственика. При това положение и съобразно дадените
задължителни указания с цитираното по – горе Постановление на ВС, съдът намира,
че следва да се ангажира отговорността на подсъдимия И. за стойността на целия
автомобил, която според заключението към датата на деянието е определена на
сумата от 3499.50 лева. Като стойност над установения минимум от 14 минимални
работни заплати, покрива критериите за наличие на „значителни имуществени
вреди” и прави деянието съставомерно по отношение на И., наред с останалите
елементи от престъпния състав. Воден от горните съображения, съдът е признал
подсъдимия Н.И. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за
стойност на причинените вреди по „Фиат *” в размер на 4093.35 лева, поради
което на основание чл.304, пр. последно от НПК – деянието не е съставомерно за
тази стойност, го е оправдал. Признал го е за виновен по повдигнатото обвинение
за същото престъпление, но за пазарната стойност на целия автомобил в размер на
3499.50 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното от защитниците на двамата подсъдими възражение за
опороченост на основни доказателствени средства, а именно огледния протокол,
послужил за изготвянето на автотехническата експертиза, поради което последната
е непълна, и като такава не дава отговори на основни въпроси, относими към
предмета на доказване по делото. Претендира се на това основание недоказаност
на обвинението. Безспорно е установено в кой точно момент възниква критичната
пътна ситуация, точното място на пътнотранпортното произшествие, дистанцията
между превозните средства, тяхната скорост на движение, както и поведението на
водачите. От разпита на вещото лице по автотехническата експертиза в съдебно
заседание се установява, че е определило дистанцията между трите автомобила и
тяхната скорост, като относителна величина, тъй като са взаимно свързани.
Дистанцията е променлива и зависи от скоростта на движение, поради което не
може да бъде определена с категорична точност във всеки един момент до удара.
Това не води автоматично до необоснованост на изготвеното заключение, тъй като
вещото лице е взело предвид не само описаните в огледния протокол следи,
включително и по трите увредени автомобила, но и гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие. От последните не се установяват нови
данни, които да налагат изменение на изводите в заключението, относно
механизмът на произшествието, поради което съдът го възприема изцяло. От
показанията и на двете поемни лица, участвали при огледа се установява, че са
присъствали на мястото, правили са необходимите измервания, а установеното при
тях е диктувано на разследващият полицай, извършвал лично вписванията в
протокола. При това положение, дори действително да се констатират изписани
цифри в протокола за оглед с молив, без да е установено, че това е станало
впоследствие, и с цел да бъдат внесени в протокола неверни данни, които
умишлено да послужат, като изходни такива за изготвяне на заключението, не
опорочават последния до степен на негодно доказателствено средство и на това
основание да се претендира недоказаност на деянието от обективна страна.
Настъпването
на престъпния резултат се дължи на непредпазливото поведение на подсъдимия И..
Деянието е извършено от него по непредпазливост, при форма на вина престъпна
небрежност, и не съставлява случайно деяние. Подсъдимият И. е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на този резултат, а така също и да го
предотврати. Извършване на деянието се дължи на виновно нарушение от негова
страна на правилата за движение, установени в разпоредбите на чл.20, ал.1 и
ал.2, чл.21, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП. Виновното нарушаване на тези правила
за движение по пътищата от страна на подсъдимия са в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилите неблагоприятни последици от деянието.
Деянието извършено от
подсъдимия Н.И. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343, ал.1,
б.”а”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и последният следва да носи наказателна отговорност по този текст от закона. Не са
налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като в
резултат на деянието са причинени съставомерни имуществени вреди на процесния
автомобил, които не са възстановени. За
извършеното престъпление се предвиждат алтернативно два вида наказания:
лишаване от свобода до една година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия И., съдът съобрази наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се
отчетат на първо място чистото му съдебно минало, което само по себе си
разкрива една по – ниска степен на обществена опасност на дееца, тежкото му
семейно и имотно състояние – същият е безработен и полага грижи за едно дете, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чрез даване на обяснения
по повдигнатото обвинение. Отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство е
невъзстановяване на стойността на причинените вреди. От приложената по делото
справка за нарушител от региона се установява, че подсъдимият И. многократно е
нарушавал правилата за движение по пътищата, за които нарушения е санкциониран
по административен ред с наказания глоба. Това дава основание на съда да приеме,
че налагането на този вид наказание и за извършеното от него транспортно престъпление,
чрез замяна на алтернативно предвиденото в състава наказание пробация, би било
нецелесъобразно и няма да въздейства поправително върху подсъдимия към
съблюдаване и спазване занапред на установените правила за безопасност на
движението. Съответно на извършеното престъпление и личността на подсъдимия И.,
би било наказанието пробация, определено при условията на чл.55 от НК, чрез
замяна на другото алтернативно предвидено наказание лишаване от свобода. Предвид
наличието на изброените многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия, следва да му бъдат наложени само
двете задължителни пробационни мерки, а именно: задължителна регистрация по
настоящ адрес за минималния срок, предвиден в закона от шест месеца, и при
периодичност за явяване и подписване – два пъти седмично, както и задължителни
пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът приема,
че така определеното
наказание на подсъдимия И., както по вид, така и по размер, че ще способства за
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Съдът, съобразявайки императивната разпоредба на чл.343г от НК, е
постановил и лишаване на подсъдимия И. от правото да управлява МПС за срок от три
месеца.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Солидарно, срещу двамата подсъдими е предявен
граждански иск от пострадалия И.И. ***, за сумата от 4093.35 лева, представляваща
стойността на причинените имуществени вреди в резултат на деянието.
Пострадалият И.И. е собственик на увредения лек
автомобил „Фиат *”. Като такъв е процесуално легитимиран да предяви граждански
иск, поради което с приемането му е конституиран в качеството на граждански ищец
по делото.
При определяне на размера на дължимото обезщететие
съдът съобрази, че липсват основанията за носене на солидарна отговорност от
двамата подсъдими за причинените имуществени вреди. Като е опрадвал подсъдимият
Б., съдът е отхвърлил и предявеният срещу него граждански иск за сумата от 4093.35
лева.
Съдът е признал подсъдимия И. за виновен по
повдигнатото обвинение, поради което същият следва да понесе и гражданска
отговорност на деликтно основание – чл.45 от ЗЗД, заради виновното си
поведение, което е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите
съставомерни последици.
Предявеният граждански иск
срещу подсъдимия И. следва да бъде уважен само до размера, посочен от вещото
лице по автооценителната експертиза като пазарна стойност на целия автомобил, а
именно за сумата от 3499.50 лева. Пълна обезвреда на собственика за понесените
от него имуществени вреди, би се постигнала със заплащане на справедливата
пазарна стойност, необходима за закупуване на друг употребяван автомобил с
характеристиките на увредения. Лекият автомобил е тотално увреден, вследствие
на удара при причиненото от И. пътнотранспортно произшествие. Възстановяването
му е икономическо неизгодно, поради което не може да служи по предназначение.
При това положение действителната стойност на увреденото превозно средство,
определена като вариант от вещото лице в размер на 4827.11 лева, не може да
надхвърля пазарната му цена към датата на деянието. В противен случай би се
стигнало до хипотезата на неоснователно обогатяване.
Предвид гореизложеното,
съдът като е признал подсъдимия И. за виновен за настъпилото пътно транспортно
произшествие, го е осъдил да заплати на гражданския ищец сумата от 3499.50
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат
на деянието, като за разликата от 4093.35 лева е отхвърлил предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
Няма своевременно предявена претенция за дължимост на
сумата, ведно със законната лихва, върху нея, поради което съдът не е присъдил
такава.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – сумата от 139.98
лева, както и направените деловодни разноски, които са в размер на 739 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: