МОТИВИ по н.д.о.х. №201/2011 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия М.Р., ***, с ЕГН **********, е по чл. 343б, ал.1 от НК, затова че на 14.05.2011г., около
00:00 часа в гр. Белене, обл. Плевен управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел *” с табели с рег. № *, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.3 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №291/2011г. на ЦСМП – Плевен.
На подсъдимия е връчен
препис от обвинителния акт, разбира обвинението, не се признава за виновен.
Представителят
на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е повдигнато. Счита, че по несъмнен начин е доказано
обвинението. Моли съда да признае М.Р. за виновен по така повдигнатото
обвинение. Предлага на съда да му наложи наказание лишаване от свобода в размер
на 4 месеца, което да бъде отложено с 3 годишен изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия счита, че съдът следва да постанови оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен поради липса на елемент
от обективната страна на престъплението, поради доказаното управляване на
автомобила от свидетеля Т.И..
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 13.05.2011г. и
14.05.2011г. служители при РУП – Белене – свидетелите М.Б., М.И. и П.П.
изпълнявали служебните си задължения във връзка с провежданата специализирана полицейска
операция. Около 23:55 часа на 13.05.2011г. в изпълнение на служебните си
задължения посочените свидетели се намирали на осветен участък на кръстовище на
ул. „Димитър Благоев” с ул. „Светлин”, в гр. Белене, където до трафопост
изградили КПП. Забелязали приближаващ се към тях от ул. „Кирил и Методий”,
посока поделение 28880 лек автомобил „Опел *” – * на цвят, с табели с рег. № *.
Свидетелят Б. подал сигнал за спиране със стоп палка на водача на лекия
автомобил, като посочил мястото където да спре. Водачът на л.а. „Опел *”
увеличил скоростта на движение и не спрял на посоченото място. Служителите на
РУП- Белене последвали водача със служебният автомобил, без да включват звукова
и светлинна сигнализация. Водачът на автомобила завил в посока междублоковото
пространство на * и спрял пред *, като от автомобила излязло едно лице, което
се придвижило във входа на блока. Двамата свидетели - П. и Б. го последвали.
Свидетелят Б. го застигнал на * етаж, докато лицето се опитвало да отвори
входната врата на апартамента. Свидетелят Б. разпознал лицето, излязло от
автомобила, поради което го поканил да го придружи до патрулният автомобил.
Свидетелят П. през това време се намирал на трети етаж. Тримата – служителите
на РУП – Белене и подсъдимият слезли при служебният автомобил, след което
полицаите извършили проверка на самоличността на лицето и установили, че това е
М.Р. ***. Свидетелят М.И., който останал в служебният автомобил, извършил
справка относно собствеността на автомобила, както и дали същият се издирва.
Подсъдимият Р. заявил пред служителите на РУП – Белене, че той е управлявал
лекия автомобил и е бил сам. Тримата свидетели не възприели други лица да
слизат от автомобила или да се намират в последния заедно с подсъдимия.
В процеса на
извършената проверка подсъдимият Р. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкомер
Видно от протокола за
химическа експертиза е, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от
лицето М.Р., се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1.3 на
хиляда.
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите М.И., М.Б. и П.П. – служители в РУП –
Белене.
В показанията си свидетелите И. и Б. са
категорични, че в автомобил „Опел *”, преминал в близост до полицейския патрул,
освен водача, не е имало други пътници. Водачът е бил сам, като не е спрял на
подаден сигнал със стоп – палка и е усилил скоростта на управляваното МПС.
Вследствие на тези действия на водача полицаите са тръгнали след него. По време
на преследването не са губили от поглед автомобила. Видели са шофьора да спира
пред блока, последният е слязъл от шофьорското място и е притичал към входа на
жилищния блок. Никой друг не е слизал от автомобила.
В този смисъл са и
показанията на разпитания в последното съдебно заседание свидетел П.П.. Той
заявява категорично, че са възприели поведението на водача на автомобил „Опел *”
като нарушение; че автомобилът е преминал до полицейския автомобил достатъчно
близо, на осветен участък от пътя, за да възприеме свидетелят управляващия
автомобила и да успее да констатира, че е сам и в същия няма други лица освен
него.
Съдът не споделя
становището на защитата на подсъдимия, че няма нито един факт или
обстоятелство, по което са били разпитани полицейските служители и по които
мнението и спомените да съвпадат. Аргументира се с различие в показанията на
свидетелите относно двигателя на полицейската кола – работещ, или не,
местоположението на всеки един от полицаите до патрулния автомобил по време на
преминаването на констатиране на нарушението; по отношение на факта кой от
двамата е бил със светлоотразителна жилетка; по отношение на факта дали през
цялото време са имали видимост към цивилния автомобил марка „Опел *”; относно
облеклото на подсъдимия.
Безспорно е, че
тримата свидетели са се намирали на различно местоположение спрямо полицейския
автомобил, поради което всеки е възприел различни факти от мястото на което се
е намирал. Свидетелят И. добросъвестно заявява, че позицията, в която се е
намирал, не му е позволила да възприеме дали има други лица в автомобила. Обстоятелството,
че свидетелите заявяват, че нямат спомен относно някои факти не е основание
съдът да приеме, че е налице противоречие в показанията им.
Относно факта дали са
имали видимост към преследвания автомобил през цялото време – безспорно се
установи, че по същото време не е имало движещи се автомобили по пътя на
преследвания автомобил. Управляваният от подсъдимия автомобил не е спирал по
време на движението си към жилищния блок в който живее, поради което не е имало
възможност през това време да се качат или слязат други лица.
Свидетелите –
служители в РУП – Белене са възприели за кратко време подсъдимия, поради което
е и логично да има различия в показанията им относно облеклото му, още повече като
се има спецификата на тяхната професия, свързана с проверки и констатиране на
нарушения по ЗДвП, както и изминалия период от време. Следва да се отбележи в
тази връзка, че дори свидетелите – приятели на подсъдимия дадоха противоречиви
и нееднозначни отговори на въпроса с какви дрехи е бил облечен подсъдимият на
рождения ден, макар че са били в една компания за много по – дълъг период от
време.
По отношение на
показанията на свидетеля И., отразени в протокола от с.з. от12.07.2011г.
относно лицата в автомобила и използваната граматическа форма - мн.ч. на
глагола „влязоха”, съдът намира възраженията на защитника на подсъдимия за
несъстоятелни, още повече че в същия протокол и на същата страница същият
свидетел разказва за възприятията си,
като използва единствено число: „видяхме
лекия автомобил спира, водачът излиза от него и тръгна да тича”. Следва да се отбележи, че свидетелят и преди
да използва множествено число на глагола „влязоха”, разказва в единствено число
– „тръгнахме след него”.
Показанията на
свидетелите М.И., М.Б. и П.П. съдът счита за последователни, логични, дадени
въз основа на техните лични възприятия. Не се изтъкнаха доводи за влошени
взаимоотношения между подсъдимия и свидетелите – служители на РУП – Белене,
които да ги мотивират да дадат показания,
уличаващи подсъдимия в извършване на престъпление. В тази връзка посочените
свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията им
съответстват и на приложените писмени доказателства.
Предвид горното съдът
кредитира показанията на тези свидетели като достоверни.
Показанията на
останалата група свидетели И.Д., Н.М., Т.И., които са в приятелски отношения с
подсъдимия, са неубедителни, нелогични, вътрешно противоречиви, противоречащи
си помежду си и несъответни на писмените доказателства.
От една страна
свидетелят И.Д. твърди, че полицаите са били пеш, в последния момент видял
полицейската кола зад тях. Не може да даде логично обяснение по какви причини
са бягали от колата, с оглед твърденията му, че се е намирал в цивилната кола „Опел
*”, управлявана от Т.. Свидетелят Т.И. от една страна твърди, че се е
паникьосал, тъй като е видял полицаите, а няма книжка, от друга – че в колата е
било забавно, но че впоследствие се е паникьосал, след като е видял
полицейската кола след тях. Не дава логично обяснение по какви причини се е
отправил към жилищния блок на М.Р..
Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на
посочените свидетели като достоверни.
Свидетелят А.П. не е
очевидец, няма непосредствените впечатления от фактическата обстановка. Същият
заявява само, че е пристигнал по времето, когато са съставили АУАН на подсъдимия
и се прибрал.
Обясненията на
подсъдимия са нелогични, противоречиви, не съответстват на събраните по делото
доказателства, поради което съдът приема че са защитна теза.
Логично е подсъдимият
да се е запътил към дома си, след като е бил преследван от полицейския
автомобил, с цел да се укрие, но предвид факта, че не е успял да открие ключа
навреме, съответно и не е отключил входната врата и не е влязъл в апартамента,
в който живее.
От така изложената и
възприета от съда фактическа обстановка, се установява, че подсъдимият М.Р. е осъществил от обектива и субективна страна състава
на чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 14.05.2011г., около
00:00 часа в гр. Белене, обл. Плевен управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел *” с табели с рег. № *, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.3 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №291/2011г. на ЦСМП - Плевен.
Налице е извършено
деяние. Същото е извършено от подсъдимия. Извършено е виновно, при форма на
вината пряк умисъл.
Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е
съзнавал, че не следва да управлява моторното превозно средство след като е
употребил алкохол. Умисълът му обхваща всички елементи от състава на
извършеното престъпление.
При
определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия М.Р. съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и
мотивите за извършване на престъплението. Съобрази и чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че няма настъпили вредни последици от деянието. Съдът съобрази
и съдържанието на алкохол в кръвта – 1.3 на хиляда, младата му възраст, както и
фактът, че е * .
Предвид
изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК и че
наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде определено при условията
на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.
В
разпоредбата на чл. 343б, ал.1 от НК законодателят не е предвидил мининум,
поради което и наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с
наказание пробация, при следните пробационни мерки:
- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност за явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Следва на основание чл.
343г от НК подсъдимият да бъде лишен от правото да
управлява МПС за срок от седем месеца, считано от
датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление.
При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден
да заплати направените разноски в размер на 5 лв.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: