Мотиви към присъда №52/30

Мотиви към присъда №52/30.11.2011 г., постановена по НОХД №207 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимата М.В. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода 23.03.2002 г. – 23.03.2011 г. в гр.Белене, обл.Плевен, като осъдена от Районен съд гр.Левски, с влязло в сила съдебно решение №26/22.03.2002 г. по описа на Районен съд гр.Левски, да издържа свои низходящи – непълнолетното си дете П.Б., ***, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 109 ежемесечни вноски по 25 лева – пропуснати вноски в размер на 2725 лева и на малолетното си дете Е.Б., *** – 109 ежемесечни вноски по 15 лева – пропуснати вноски в размер на 1635 лева, или всичко общо в размер на 4360 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимата, така както е предявено. Излага доводи, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли за осъдителна присъда. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата К. по – лекото от двете алтернативно предвидени в състава на извършеното престъпление, а именно наказание пробация, включващо двете задължителни периодични мерки за минимален срок, с периодичност на явяване – два пъти седмично.

Подсъдимата М.К., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, изразява съжаление за извършеното деяние и моли съда за минимално наказание. Изразява желание да работи в чужбина, за да възстанови изцяло дължимата издръжка за инкриминирания период, както и занапред да може да заплаща издръжката на децата си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата М.К. ***, ЕГН **********.

С решение №26/22.03.2002 г. по гражданско дело №19/2002 г. по описа на РС Левски, влязло в законна сила на 19.04.2002 г., родителските права по отношение на двете деца – П.Б., с ЕГН ********** и Е.Б., ***, били предоставени за упражняване на техния баща Й.Б.. Със същото решение, подсъдимата била осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка – за детето П. в размер на 25 лева, а за детето Е. в размер на 15 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.01.2002 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. От влизане в законна сила на горецитираното решение, подсъдимата заплатила на свидетеля Й.Б. определената от съда издръжка за двете им деца за два месеца, след което спряла да превежда парични средства за издръжка, като за периода от 23.03.2002 г. до 23.03.2011 г., К. пропуснала 109 месечни вноски, като за детето П. дължала сума била в размер на 2725 лева, а за детето Е. – на 1635 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Към досъдебното производство е приложено заверено копие от решение №26/22.03.2002 г., постановено по гражданско дело №19/2002 г. по описа на РС Левски, влязло в законна сила на 19.04.2002 г., видно от което е, че гражданския брак между подсъдимата К. и свидетеля Й.Б. е прекратен, че родителските права по отношение на родените от брака им деца – П.Б., *** и Е.Б., ***, са предоставени за упражняване от техният баща, а подсъдимата е осъдена да заплаща за детето П. - по 25 лева месечна издръжка, а за детето Е. – по 15 лева, считано от 23.01.2002 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

От показанията на свидетеля Б. и обясненията на подсъдимата К., безспорно се установява, че Б. не е получавал дължимата сума за издръжка на родените от брака им две деца в размер общо на 4360 лева, в продължение на девет години, за периода 23.03.2002 г. – 23.03.2011 г. Обясненията на подсъдимата напълно кореспондират с показанията на свидетеля Б., поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че деянието извършено от подсъдимата М.К. осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието й следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността и вината обстоятелства. Като такива следва да се отчетат единствено чистото й съдебно минало, частичното заплащане на дължимата сума за издръжка в хода на съдебното следствие в размер на 1000 лева и изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи вината и отговорността на К. обстоятелства са дългия период от време, през който К. съзнателно не е заплащала дължимата сума и големия й размер от 4360 лева, въпреки данните по делото, че е била трудово ангажирана, през по – голямата част от инкриминирания период от време и е имала финансова възможност да заплаща дължимата сума за издръжка на децата си. По делото са представени писмени доказателства /Регистрационна карта на земеделски производител/, от които е видно, че от 2009 г. подсъдимата е регистрирана като земеделски производител, както и такива /Договор за аренда на земеделска земя/, че реално осъществява дейност като такъв. Предвид горното съдът счита, че К. е извършила престъплението не поради липса на финансова възможност да заплаща дължимата издръжка за двете си деца, а очевидно поради липса на желание да стори това. В този смисъл, израз на защитна версия са обясненията й, че не е заплащала дължимата издръжка, тъй като от съседи е научила, че предоставените от нея парични средства не отиват за задоволяване нуждите на децата. Неподкрепени с каквито й да е доказателства по делото са и твърденията й, че често е давала лично на двете си деца пари, че им е закупувала учебни пособия и материали. Но дори и да е правила това, законът не допуска заплащане на дължимата издръжка в натура. Гореизброените обстоятелства разкриват една по - висока степен на обществена опасност, както на извършеното престъпление, така и на дееца. Не са налице нито многобройни, нито едно изключително по своя характер обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимата. Тъй като обаче е налице превес на смекчаващите такива, пред отегчаващите, съдът е определил на К. по – лекото от двете алтернативно предвидени наказания в състава на извършеното престъпление, а именно наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за минимален срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване - два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът намира, че така наложеното на К. наказание ще способства за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. Налагането на трети вид пробационна мярка би била нецелесъобразна, с оглед на добрите характеристични данни за подсъдимата и затрудненията, които биха могли да възникнат за последната, във връзка с осигуряване на доходи за заплащане на останалата част от дължимата издръжка за децата си, а така също и за в бъдеще.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: