МОТИВИ по н.д.о.х. № 281 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.
Повдигнатото
обвинение против подсъдимия И.А., ***, ЕГН **********, е по чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, затова че на
03.04.2011г., в землището на гр. Левски, общ. Левски, обл. Плевен, в местността
„Карамандол”, при условията на повторност, без редовно писмено позволително
извозил от горския фонд един куб. метър дърва за огрев на стойност 60.00 лв.,
като деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият е получил
препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят на РП
гр. Левски счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание пробация.
Защитникът на
подсъдимия адвокат С. моли съда да се съобрази с предложението на РП - Левски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 03.04.2011г.
подсъдимият И.А. тръгнал с конска каруца към местността „Карамандол”. Последната
се намирала в землището на гр. Левски. Целта на подсъдимия била да събере дърва
за огрев. По същото време свидетелите Д.Д. и А.М. – горски надзиратели в ДГС –
Плевен получили сигнал за нарушител, превозващ с каруца дърва за огрев в
землището на гр. Левски на поляна в близост до местността „Карамандол”. Свидетелите отреагирали на сигнала и
установили, че подсъдимият И.А. извозва с конска каруца
На следващия ден - 04.04.2011г. след като представил документ за самоличност, на подсъдимия А. бил съставен акт № 406/04.04.2011г. от свидетеля Д.Д..
От заключението
на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че
пазарната стойност на
Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.
Подсъдимият и
защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият И.А. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл.373,
ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.283
от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
Съдът приема с оглед
на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено
деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.А.. Извършено е виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Същият е съзнавал, че е извозил от горския фонд
С оглед на събраните
по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.235,
ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
С присъда № 30/15.02.2008г. по н.о.х.д.
№547/2007г. по описа на Районен съд гр.- Левски, влязла в сила на 04.03.2008г.,
подсъдимият А. е признат за виновен за деяние, извършено на18.04.2007г. в
землището на гр. Левски, поради което и на основание чл. 235, ал.6, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „глоба” в полза на държавата
в размер на 100 лв.
С присъда №5/15.01.2010г. по н.о.х.д.
№667/2009г. по описа на Районен съд гр. Левски, влязла в сила на 01.02.2010г.,
подсъдимият А. е признат за виновен за деяние, извършено на 09.09.2010г. в
местността „Карамандол”, находяща се в землището на гр. Левски, поради което и
на основание чл. 235, ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 58а и чл.55, ал.1,
т.2, б.”в” от НК е осъден на наказание „глоба” в полза на държавата в размер на
150 лв.
Видно от служебната бележка, издадена от ТД
на НАП - гр. Велико Търново, по
отношение на А. има образувано производство по принудително изпълнение по
изпълнителен лист н.о.х.д.№547/2007/06.03.2008г. и изпълнителен лист по
н.о.х.д.№667/2009/04.02.2010г. на РС – Левски, но задълженията не са изпълнени.
Деянието е осъществено при условията на
повторност, тъй като е извършено след като подсъдимият е осъждан за друго
такова престъпление.
Според
разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.”
Причина за извършване
на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и
неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия И.А. съдът взе предвид признанието на
вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е
оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините
и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността
на движимите вещи, предмет на престъплението и социалното положение на
подсъдимия.
Като съобрази горното,
съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.А.
следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание пробация, тъй като
наложените наказания глоба при предишните осъждания не са изплатени, поради
което и не са оказали своето превъзпитателно и поправително въздействие.
Предвид изложеното,
по отношение на подсъдимия А. съдът налага наказание пробация,
при следните пробационни
мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При този изход на делото следва подсъдимият И.А. да бъде осъден да заплати направените
деловодни разноски в размер на 60 лв.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: