Мотиви към присъда №38/26.09.2011 г., постановена по НОХД №293/2011 г. по описа на Районен съд - гр.Левски

Срещу подсъдимия O.A. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 07.04.2011 г./08.04.2011 г. в с.Градище, обл. Плевен, в съучастие като извършител с Р.Р., с ЕГН ********** ***, от имот на *, отнел чужди движими вещи – грапа голяма (конска грапа) на стойност 24.60 лв. и балон за бойлер 80 литра на стойност 6.66 лв., от владението на Г.Г. ***., негова собственост, след което от стопанска постройка в имот на *, отнел чужди движими вещи – желязна врата с четири прозорци на стойност 34.85 лв.; единична желязна врата (дворна) на стойност 22.55 лв.; 2 бр. метални п-образни винкела с дължина 3 м. всеки на стойност 8.20 лв.; отоплителна печка, тип „кюмбе” на стойност 2.59 лв. и 10 метра оградна телена мрежа на стойност 8.75 лв. от владението на В.Д. ***., негова собственост, или всичко движими вещи на обща стойност 108.20 лв., без съгласието на собствениците им Г. и Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай.

Престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия А. при условията на чл.269, ал.3 от НПК, като последният се представлява от упълномощен адвокат.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли за осъдителна присъда, като по отношение индивидуализацията на наказанието, предлага да е около минимума на предвиденото в състава на престъплението.

Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. По отношение индивидуализацията на наказанието, моли съда да му наложи алтернативно предвиденото по вид в състава на престъплението наказание глоба в справедлив размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият O.A. е ***, ЕГН **********.

На 07./08.04.2011 г., в с.Градище, обл.Плевен, свидетелят Р. и подсъдимият, тръгнали из селото да търсят старо желязо, за да го предадат на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Стигнали до къщата на тяхна позната – А.И., като предварително имали представа за местоположението на двора. Решили да влязат и да вземат намереното в него желязо. Прескочили телената ограда и от двора взели една грапа и стар, ръждясал балон /водосъдържател/ от бойлер, които вещи скрили на същата улица, като ги хвърлили в тревата. Непосредствено след това, свидетелят Р. и подсъдимият влезли в двора на В.Д., който се намирал в близост. Отново прескочили телената ограда, отворили стопанската постройка, намираща се в двора и взели от там метална врата, метална рамка за врата, отоплителна печка тип ”кюмбе”, десет метра оградна мрежа, навита на руло и винкел.

На следващият ден, около обяд, А. и Р. предложили на свидетеля М.М. да откара откраднатите вещи с конска каруца до пункт за изкупуване на вторични суровини в гр.Левски. Свидетелят М. се съгласил и заедно с подсъдимия транспортирали вещите до пункт на „Ф.” ЕООД, където А. ги предал за сумата от 107.55 лева, като му била издадена и покупко – изплащателна разписка. Част от сумата в размер на 15 лева и една кутия цигари, подсъдимият дал на свидетелят М. за извършената услуга, а на свидетелят Р. дал 40 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. На досъдебното производство е приложена покупко – изплащателна сметка, видно от която е, че е издадена на името на подсъдимия на 05.04.2011 г. от пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Ф.” ЕООД – *, за предадени от А. 220 кг. стомана и 50 кг. ламарина, за които му е изплатена сумата от 107.55 лева. Съдът приема, че така предадените метали представляват именно предмета на извършеното престъпление, което се установява по безспорен и несъмнен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. и М., както и на собствениците на отнетите вещи. Последните са последователни, не противоречат на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие. От приложените два броя протоколи за доброволно предаване от 12.04.2011 г. се установява, че предадените инкриминирани вещи в пункта за вторични суровини, са предадени на служител на РУП – Левски, а впоследствие върнати на техните собственици срещу разписка.

Стойността на предмета на престъплението, съгласно съдебно – оценителната експертиза, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание, по пазарни цени, към датата на извършване на деянието, е на обща стойност 108.20 лева.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява, че извършител на деянието е подсъдимия А., извършено е от него виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Престъплението следва да се квалифицира, като такова по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като с оглед незначителността на настъпилите вредни последици, а именно ниската стойност на предмета на престъплението и пълното му възстановяване на техните собственици, деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. За извършеното престъпление са предвидени алтернативно три вида наказания – лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от сто до триста лева. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, причините за извършването му, както и превеса на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: ниската стойност на предмета на престъплението и възстановяването на имуществените вреди от престъплението. Отегчаващо вината и отговорността на А. обстоятелство е преходното му осъждане за същото по вид престъпление с присъда, постановена по НОХД №51/2009 г. по описа на РС – Павликени, влязла в законна сила на 19.06.2009 г. При това положение съдът намира, че на А. следва да се наложи от трите алтернативно предвидени в състава на извършеното престъпление наказания, най – лекото от тях, при условията на чл.54 от НК, а именно глоба в полза на държавата към средния размер на този вид наказание – в размер на 150 лева, като счита, че същото ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият А. следва да заплати и направените деловодни разноски, които са в размер на 80 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: