Мотиви към присъда №45/23.11.2011 г., постановена по НОХД №377 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимата С.В. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от 01.04.2011 г. до 26.09.2011 г. в *, като осъдена от Районен съд – Левски, с влязло в сила съдебно решение №220/13.11.2009 г. да изплаща месечна издръжка на свои низходящи – непълнолетните си деца М.М., с ЕГН ********** в размер на 70 лв. и П.М., с ЕГН ********** в размер на 60 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – шест месечни вноски и за двете деца – общо в размер на 780 лв.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие счита, че от събраните по делото доказателства е установена по безспорен начин вината на подсъдимата, но на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК моли съда да признае В. за виновна и да не й бъде налагано наказание за извършеното деяние.

Подсъдимата В. в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие изразява съжаление за извършеното деяние. Заявява, че е изплатила изцяло дължимата сума за издръжка на децата си, като твърди, че ще плаща такава и занапред. Моли съда да не бъде наказвана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата С.В. ***, ЕГН **********.

С протоколно определение от 07.06.2007 г. по гр.дело №62/2007 г. по описа на Районен съд – гр.Левски, била одобрена постигната спогодба, между подсъдимата и свидетеля Ш.М., по силата на която упражняването на родителските права по отношение на децата – М.М. и П.М. били предоставени на бащата. На В. бил определен режим на лични контакти с децата и била осъдена да заплаща по 30 лева месечна издръжка за всяко едно от децата.

С Решение №220/13.11.2009 г. по гр.д. №457/2009 г. описа на Районен съд - гр.Левски, влязло в законна сила на 27.11.2009 г., била постановена промяна в размера на дължимата издръжка, като подсъдимата била осъдена да изплаща месечна издръжка в размер на 70 лева за детето М.М., както и месечна издръжка в размер на 60 лева за детето П.М., вместо определената със спогодбата издръжка в размер на 30 лева за всяко едно от тях.

Подсъдимата, поради временни финансови затруднения, не изплатила на свидетеля М. дължимата издръжка за двете си деца за периода от месец април 2011 г. до месец септември на същата година. Общо дължимата от нея сума за инкриминирания период от време била в размер на 780 лева. Тя не била получена своевременно от свидетеля М., поради което същият депозирал жалба до прокуратурата.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Към досъдебното производство са приложени заверено копие от протоколно определение, постановено по гражданско дело №62/2007 г. по описа на РС - Левски, заверено копие от решение №220/13.11.2009 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 27.11.2009 г., видно от които е, че подсъдимата В. е осъдена да заплаща по 70 лева месечна издръжка за детето си М.М., както и месечна издръжка в размер на 60 лева за детето П.М., вместо определената със спогодбата издръжка в размер на 30 лева за всяко едно от тях.

В съдебно заседание дава обяснения в смисъл, че вече е заплатила част от инкриминираната сума, а именно в размер на 310 лева на свидетеля М., като по нейно желание съдът й е предоставил възможност да заплати и останалата дължима част от сумата за инкриминирания период от време. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание е, че В. е изплатила лично на свидетеля М. сумата от 470 лева. Като писмени доказателства по делото са приети четири броя разписки за телеграфни записи, от които се установява, че подсъдимата е изплатила на М. сумата от 20 лева на 13.04.2011 г., сумата от 30 лева на 30.05.2011 г., сумата от 60 лева на 14.09.2011 г. и сумата от 200 лева на 17.10.2011 г., дължими за издръжка на двете й деца за инкриминирания период от време. Свидетелят М. потвърждава с показанията си, че част от сумата в размер на 310 лева вече е получил с телеграфни записи, както и че след получаване на сумата от 470 лева по време на проведеното съдебното заседание, няма претенции към В. за дължими суми за посочения в обвинителния акт период от време.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че деянието извършено от подсъдимата осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Поради тази причина съдът с присъдата я признава за виновна по повдигнатото й обвинение.

Подсъдимата В. не само, че не се е ползвала от привилегията на чл.183, ал.3 от НК, но видно от справката й за съдимост същата е неосъждана. Налице са безспорни доказателства, че инкриминираната сума в общ размер на 780 лева, дължими за издръжка на двете й деца за периода от 01.04.2011 г. до 26.09.2011 г., са изплатени изцяло до приключване на съдебното следствие. Същевременно няма и събрани доказателства по делото, които да навеждат на извод за настъпили други вредни последици за децата, поради което и на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, съдът не е наложил наказание на подсъдимата С.В. за виновно извършеното от нея деяние.

Деловодни разноски не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: