Мотиви към присъда №46/23.11.2011 г., постановена по НОХД №379 по описа за 2011 г. на Районен съд - гр.Левски

 

Срещу подсъдимия И.Я. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 12.08.2011 г., около 02:10 часа, в с.Българене, обл.Плевен, на ПП – 3 на кръстовището с ул.”Иван Вазов”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ” с рег.№ *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 1.31 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931” с фабричен №2243426, след като бил осъден с присъда по НОХД №326/2010 г. по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 30.06.2010 г. за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Престъпление по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия А. и защитникът му, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия, така както е предявено и пледира същият да бъде признат за виновен и осъден. По отношение на наказанието предлага да бъде определено около минимума на предвиденото в състава на престъплението.

            Подсъдимият А., по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

            Защитата на подсъдимия пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, предвид обстоятелството, че същият се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и квалификацията на деянието. Моли съда при определяне на наказанието да съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на А. обстоятелства и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация в максимален размер.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият И.Я. ***, ЕГН **********.

            На 11/12.08.2011 г., свидетелите П.М. и Р.Й. – служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на ПП – 3 „Бяла - Ботевград” в с.Българене, обл.Плевен. В 02:10 часа спрели за извършване на проверка лек автомобил „БМВ” с рег.№ *, управляван от подсъдимия А.. В хода на проверката, подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931” с фабричен №2243426, като уредът отчел 1.31 промила. За констатираното нарушение на А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Й. и му бил издаден талон за медицинско изследване, но подсъдимият не се явил за вземане на кръвна проба.

            По случая било образувано досъдебно производство срещу А., в хода на което било установено, че срещу него има приключило със споразумение наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б от НК, одобрено с протоколно определение по НОХД №326/2010 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 30.06.2010 г.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, приложени към досъдебното производство, събрани при условията и реда предвиден в НПК, а именно: от показанията на разпитаните свидетели, от съставения акт срещу подсъдимия с №4663/12.08.2011 г., справка за нарушител от региона, издадена от Сектор КАТ – ОДП гр.Плевен, справка за съдимост, както и от самопризнанията на подсъдимия.

             Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид обстоятелството, че направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.

Деянието извършено от подсъдимия А. следва да се квалифицира като престъпление по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. За извършеното престъпление закона предвижда кумулативно наказание лишаване от свобода до две години и глоба от сто до триста лева.

Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 от НК, т.е. като се замени наказанието лишаване от свобода до две години, предвидено в състава на извършеното престъпление, с наказанието пробация и се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

            При определяне размера на наказанието на подсъдимия А., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид неколкократното му осъждане с влезли в законна сила съдебни актове за същото деяние, съобрази подбудите и мотивите за неговото извършване, а така също и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, което дава основание да се приеме, че и най – лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко за А.. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, изразеното съжаление за извършеното, тежкото му имотно и семейно положение – А. полага грижи за трите си малолетни деца и за възрастните си баба и дядо, с които живее в едно домакинства. Съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимият отглежда децата си сам, тъй като майка им е напуснала семейството и към момента вероятно търпи наказание лишаване от свобода в чужбина, съгласно данните в приетата по делото декларация за имотно и семейно състояние. Въпреки наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на А. обстоятелства, преходните му осъждания все за транспортни престъпления и наложените му за тях наказания – пробации и условни присъди, видно от справката за съдимост, очевидно не са оказали своето поправително въздействие по отношение на него, поради което съдът счита, че наказанието пробация, наложено на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, следва да е за максималния срок, предвиден в закона за всяка от определените пробационни мерки. По тези съображения съдът е определил на А. наказание пробация със следните пробационни мерки:  задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за триста часа в продължение на две години. С оглед по – високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, съдът е наложил на А. и кумулативно предвиденото в състава на престъплението наказание глоба, което също следва да бъде в максимален размер, а именно в размер на 300 лева. Съдът намира, че така определеното на подсъдимия наказание ще способства за постигане целите по чл.36 от НК, като същото се явява необходимо и справедливо, с оглед конкретните особености на случая и личността на извършителя.

            Видно от приложената по делото справка за нарушител от региона, свидетелството на А. е отнето, поради загубване на всички контролни точки, до възстановяването им по съответния ред. Същият не е възстановил правоспособността си, поради което не следва да му бъде налагано другото кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като по смисъла на закона е неправоспособен водач.

            Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                               

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: