МОТИВИ към присъда, постановена по н.д.о.х. № 392 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Ю.Х., ***, ЕГН**********, е по чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК, затова че на 06.04.2011г. в землището на гр.Левски, обл. Плевен, местността „Караман дол” – отдел 353А1, без редовно писмено позволително извозил от горския фонд 1 куб. метър дъбови дърва за огрев на стойност 60 лв., като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че обвинението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание най – лекото измежду трите предвидени, а именно – глоба в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия адвокат М. моли съдът да определи наказание глоба в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 06.04.2011г. подсъдимият Ю.Х. отишъл с конска каруца в местността „Караман дол” в землището на гр. Левски, за да събира дърва за огрев. Там заварил други лица, които извършвали същата дейност, сред които били и св. И.М.. След като натоварил каруцата с дъбови дърва, потеглил за дома си. Натовареното количество дърва било 1 куб. м. Заедно с него тръгнали и другите лица, като каруците се движели една след друга.

Подсъдимият Х. решил да мине по железния мост на ж.п. линията Левски – Свищов. Тогава забелязал, че идва влак. Направил опит да издърпа коня, но не успял и влакът ударил каруцата и животното паднало на линията. Уплашил се и се скрил в едни храсти.

Свидетелят М., който се движел след подсъдимия с каруцата си, натоварена с дърва, разпрегнал коня и също избягал. Около 21 ч. свидетелите А.М. и Д.Д. – горски надзиратели при ДГС – Плевен получили сигнал за произшествието и отишли на мястото. Там установили каруци, натоварени с дъбови дърва за огрев, но нарушителите били избягали.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че пазарната стойност на 1 куб. м. дървен материал – дъбови дърва за огрев, е 60.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.

Според разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.”

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Ю.Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Ю.Х.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че е извозил от горския фонд 1 куб. метър дъбови дърва за огрев, без да притежава редовно писмено позволително. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Ю.Х. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на движимите вещи, предмет на престъплението и социалното положение на подсъдимия. Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Ю.Х. следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер на минимално предвидения в закона размер, а именно – сто лева.

При този изход на делото следва подсъдимият Ю.Х. да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 75 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: