МОТИВИ към присъда,
постановена по н.д.о.х. № 394 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.
Повдигнатото
обвинение против подсъдимия С.Б., ***, ЕГН**********, е по чл.235,
ал.6, във вр. с ал.1 от НК, затова че на 06.04.2011г. в землището на гр.Левски,
обл.Плевен, местността „Караман дол”, без редовно писмено позволително, сякъл и
извозил от горския фонд 1 пространствен куб. метър дъбови дърва за огрев на
стойност 60 лв., като деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят
на РП гр. Левски счита, че обвинението е безспорно доказано. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание най
– лекото измежду трите предвидени, а именно – глоба в минимален размер.
Защитникът
на подсъдимия адвокат М. моли съдът да определи наказание към минимума,
предвиден в закона.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 06.04.2011г. подсъдимият С.Б.
отишъл с конска каруца в местността „Караман дол” в землището на гр. Левски, за
да насече дърва за огрев. Там заварил други лица, които извършвали същата
дейност, сред които били и св. И.И. и св. А.А.. След като насякъл с помощта на
брадва нужното му количество дъбови
дърва, ги натоварил в каруцата си и тръгнал за дома. Натовареното количество
дърва било
Подсъдимият Б. с каруцата си
минал под железния мост на ж.п. линията Левски – Свищов, като малко след това
чул силен звук от сблъсък и викове. подсъдимият Б. се уплашил, освободил коня
от каруцата и избягал с него. Около 21.00 часа същия ден свидетелите А.М. и Д.Д.
– горски надзиратели при ДГС – Плевен получили сигнал за произшествието и
посетили мястото. Там установили каруци, натоварени с дъбови дърва за огрев, една от които била
на подсъдимия Б..
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че пазарната
стойност на
Съгласно чл. 2, ал.2 от
Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори,
обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните
земи, посочени в кадастъра”.
Според разпоредбата на чл.
93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който извършеното престъпление с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.”
Подсъдимият
и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият
С.Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е
уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
На
основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие.
С
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На
основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Съдът
приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия С.Б.. Извършено е
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че е сякъл и извозил
от горския фонд
С
оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.1
от НК.
Причина
за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на
подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.
При
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия С.Б. съдът взе предвид
признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт,
съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно
производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното
разкаяние. Съдът съобрази стойността на движимите вещи, предмет на
престъплението и социалното положение на подсъдимия. Като съобрази горното,
съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия С.Б.
следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба в полза на
държавата в размер на минимално предвидения в закона размер, а именно – сто
лева.
При този изход на делото
следва подсъдимият С.Б. да бъде осъден да заплати направените
деловодни разноски в размер на 75 лв.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: