МОТИВИ към присъда,
постановена по н.д.о.х.
№ 410 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.
Повдигнатото
обвинение против подсъдимия И.А., ***, ЕГН **********, е по чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, затова че на 15.04.2011г.,
в землището на гр. Левски, общ. Левски, обл. Плевен, в местността „Караман дол”,
отдел 353 В1, при условията на повторност, без редовно писмено позволително
извозил от горския фонд един пространствен куб. метър дъбови дърва за огрев на
стойност 60.00 лв., като деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият е получил
препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят на РП
гр. Левски счита, че подсъдимият И.А. следва да бъде осъден, като му бъде
наложено наказание по преценка на съда.
Защитникът на
подсъдимия адвокат С. моли съда да наложи наказание на подзащитния му при
условията на чл.58а във вр. с чл.55 от НК, а именно пробация в размер на 6
месеца, със задължителните мерки
като т.1 и т.2, два пъти седмично подписване и периодични срещи с пробационен
служител.
Моли на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК
съдът да приеме, че са налице условията за кумулиране на присъдата по
настоящото дело и влязлата в сила присъда по н.д.о.х. №281/2011г. по описа на
РС-Левски, като приеме, че двете престъпления по цитираните дела са извършени
при условията на реална съвкупност. Предвид на това моли съда да наложи едно
общо наказание по тях, а именно 6 месеца пробация, с периодични срещи и
подписване 2 пъти седмично.
Моли съдът да постанови приспадане на
изтърпяното наказание от присъдата по н.о.х.д. №281/2011г. по описа на
РС-Левски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 15.04.2011г.
около обяд подсъдимият И.А. отишъл с конска каруца към местността „Караман дол”
в землището на гр.Левски, обл.Плевен, за да си набави дърва за огрев. След като
натоварил в каруцата нужното му количество дърва – около
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза
е видно, че пазарната стойност на
Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.
Съгласно чл.93, т.9 от НК – „Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”.
Подсъдимият и
защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият И.А. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл.373,
ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени
при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.283
от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
Съдът приема с оглед
на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено
деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.А.. Извършено е виновно, при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици.
Деянието е осъществено при условията на
повторност, тъй като е извършено след като подсъдимият е осъждан за друго
такова престъпление.
Подсъдимият е
съзнавал, че е извозил от горския фонд
С оглед на събраните
по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.235,
ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
С присъда № 30/15.02.2008г. по н.о.х.д.
№547/2007г. по описа на Районен съд гр.- Левски, влязла в сила на 04.03.2008г.,
подсъдимият А. е признат за виновен за деяние, извършено на18.04.2007г. в
землището на гр. Левски, поради което и на основание чл. 235, ал.6, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „глоба” в полза на държавата
в размер на 100 лв.
С присъда №5/15.01.2010г. по н.о.х.д.
№667/2009г. по описа на Районен съд гр. Левски, влязла в сила на 01.02.2010г.,
подсъдимият А. е признат за виновен за деяние, извършено на 09.09.2010г. в
местността „Карамандол”, находяща се в землището на гр. Левски, поради което и
на основание чл. 235, ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 58а и чл.55, ал.1,
т.2, б.”в” от НК е осъден на наказание „глоба” в полза на държавата в размер на
150 лв.
Причина за извършване
на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и
неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия И.А. съдът взе предвид признанието на
вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е
оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините
и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността
на движимите вещи, предмет на престъплението и социалното положение на
подсъдимия.
Като съобрази горното,
съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия И.А.
следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание пробация, тъй като
наложените наказания глоба при предишните осъждания не са изплатени, поради
което и не са оказали своето превъзпитателно и поправително въздействие.
Предвид изложеното,
по отношение на подсъдимия А. съдът налага наказание пробация,
при следните пробационни
мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките за
приложение разпоредбите на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, тъй като
деянията по настоящото дело и по присъда, постановено по н.о.х.д. №281/2011г. и
двете по описа на РС – Левски, са извършени от подсъдимия при условията на
реална съвкупност – преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Следва по отношение на И.А. да се наложи най – тежкото от определените му
наказания с присъда №39/30.09.2011г., постановена по н.о.х.д. № 281/2011г. по
описа на РС-Левски, в сила от 17.10.2011г. и по настоящата присъда, постановена
по н.о.х.д. №410/2011г. по описа на РС-Левски, а именно: пробация при следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Следва да бъде приспаднато на основание
чл.25, ал.2 от НК изтърпяното до момента наказание пробация по присъда
№39/30.09.2011г., постановена по н.о.х.д. №281/2011г. по описа на РС-Левски.
При този изход на делото следва подсъдимият И.А. да бъде осъден да заплати направените
деловодни разноски в размер на 60 лв.
Водим от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: