Срещу подсъдимия И.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 06.04.2011 г. в землището на гр.Левски, обл.Плевен,
местността „Караман дол” – отдел 353А1, при условията на повторност, без
редовно писмено позволително, извозил от горския фонд 1 /един/ кубичен метър
дъбови дърва за огрев на стойност 60 лева, като деянието представлява маловажен
случай.
Престъпление по чл.235, ал.6,
във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия М. и
защитникът му – адв.А.А. ***, производството по делото е проведено по реда на
глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия, така както е предявено. Счита същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Пледира М. да бъде признат за виновен и осъден на наказание пробация
в минимален размер. Счита, че са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.25, във вр. с чл.23 от НК, поради което предлага групиране
на наказанието по настоящата присъда с наложеното на подсъдимия по преходно
осъждане, което е от същия вид, както и да бъде постановено приспадане на
изтърпяното до момента наказание.
Подсъдимият И.М. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
защитника си, моли съда да му наложи предложеното от обвинението наказание
пробация в минимален размер, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.25,
във вр. с чл.23 от НК.
Съдът като съобрази, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че съда с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия М.
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
И.М. ***, с ЕГН **********.
На
06.04.2011 г., подсъдимият отишъл с конска каруца в местността „Караман дол” в
землището на гр.Левски, за да насече дърва за огрев. С него бил и свидетелят Ю.Х.,
който бил със собствена конска каруца. След като изсекли по един кубичен метър
дъбови дърва за огрев, М. и Х. ги натоварили в каруцата си и си тръгнали за
дома. Двете каруци се движили една след друга. Решили да преминат по железния
мост на ж.п. линията Левски – Свищов. В това време идващият влак ударил
каруцата и коня на свидетеля Х., която от своя страна блъснала каруцата на
подсъдимия. Последният се уплашил, освободил коня от каруцата и избягал с него.
Още същия ден в РУ ”ТП” – гр.Горна
Оряховица постъпил сигнал за възникнало ПТП на железния мост на ж.п. линията
Левски - Свищов, между пътнически влак №24105 и пълна с дърва конска каруца,
управлявана от Ю.Х. ***, който бил едно от лицата извършило извозване на дърва
от горския фонд в землището на гр.Левски, местността „Караман дол”. По случая
било образувано досъдебно производство, като в хода на оперативно - издирвателните
мероприятия, била намерена и установена разпрегнатата и пълна с дърва конска
каруца на М.. По този повод постъпил сигнал в ДГС – Плевен, като на
местопроизшествието пристигнали свидетелите А.М. и Д.Д. - горски надзирател към
ДГС – Плевен. Последните прибрали на съхранение намерената каруца и дървата за
огрев. Впоследствие се установило, че изоставената каруца е била управлявана от
подсъдимия М., поради което му били съставени актове за установяване на
административни нарушения по Закона за горите. Във връзка с този случай в РП –
Левски било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на
обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с
ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
при условията и реда предвиден в НПК, а именно от съставените против подсъдимия
актове за установяване на административни нарушения на Закона за горите и
съответно образувани четири административно – наказателни преписки срещу него;
от протоколите за разпит на свидетелите; от заключението на вещото лице по
съдебната – лесотехническа експертиза, съгласно което пазарната цена на
предмета на престъплението е 60 лева, както и от справка за съдимост по
отношение на подсъдимия.
Съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия М. пълни самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които
изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
Деянието е извършено от
подсъдимия М. умишлено, при форма на вината пряк умисъл. С оглед ниската
стойност на предмета на престъплението, както и превеса на смекчаващите вината
и отговорността му обстоятелства, деянието представлява маловажен случай. Деянието
е извършено от подсъдимия при условията на повторност, тъй като с влязло в
законна сила на 19.05.2011 г. определение, с което е одобрено споразумение по
НОХД №176/2011 г. по описа на РС-Левски, му е наложено наказание за
престъпление от същия вид. Извършеното деяние следва да се квалифицира, като
престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева. Съдът
счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият
текст от НК. При определяне вида и размера на наказанието на М., съдът съобрази
високата степен на обществена опасност на деянието, предвид зачестилите случаи
на престъпни посегателства от този вид, както и
високата степен на обществена опасност на подсъдимия, по отношение на
който не са оказали необходимото поправително въздействие наложените му
наказания за деяния от същия вид. В този смисъл преходните осъждания на
подсъдимия следва да бъдат отчетени, като отегчаващи вината и отговорността му
обстоятелство. Съдът съобрази и причините, мотивирали го да извърши
престъплението, а именно липсата на парични средства за препитание и издръжка
на семейството, както и ниската стойност на предмета на престъплението. Съобрази,
че не са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства,
но наказанието му следва да бъде определено при превес на такива. При това
положение съдът счита, че от трите алтернативно предвидени в състава на
извършеното престъпление наказания, следва на подсъдимия да се определи
наказание пробация, при условията на чл.54 от НК, с двете задължителни
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца, както и трета такава, а именно безвъзмезден
труд в полза на обществото за 120 часа в продължение на една година. Съдът
приема, че така наложеното наказание на М. ще способства за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Налице са предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Деянието по настоящата присъда е извършено от подсъдимия на 06.04.2011 г., и се
явява извършено при условията на реална съвкупност с деянието по последното му
осъждане, извършено от него на 11.02.2011 г., за което му е наложено наказание
пробация с три пробационни мерки – двете задължителни за минималния срок,
предвиден в закона и безвъзмезден труд в полза на обществото за 120 часа в
продължение на една година, със споразумение, одобрено по н.о.х.д. №176/2011 г.
по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 19.05.2011 г. При това
положение съдът е определил едно общо, най – тежко наказание по отношение на М.,
измежду наложените му с настоящата присъда и с горецитираното споразумение, а
именно наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото за 120 часа в продължение на една
година. Тъй като наложеното на подсъдимия М. наказание със споразумение,
одобрено по н.о.х.д. №176/2011 г. по описа на РС – Левски е от вида на определеното
общо, най – тежко наказание, съдът е приспаднал с присъдата на основание чл.25,
ал.2 от НК фактически изтърпяното наказание пробация по това осъждане.
На
основание чл.235, ал.7 от НК, съдът е постановил отнемане в полза на държавата на
предмета на престъплението –
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия
И.М. да заплати направените деловодни разноски в размер на 60 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: