Срещу подсъдимия И.И. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 28.11.2011 г. в гр.Белене, обл.Плевен, по
ул.”България”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ
*” с рег. № *, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №1270/10.06.2011
г. на Началник РУ П – Свищов, влязло в законна сила на 10.07.2011 г. за
управление на МПС, без съответно свидетелство за управление.
Престъпление по чл.343в, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа обвинението, срещу
подсъдимия, така както е предявено. Счита същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин. По отношение на наказанието, предлага на И. да бъде наложено
предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода в минимален размер, както и да бъде приведено в изпълнение отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по преходното му осъждане,
тъй като е извършил престъплението в определения от съда изпитателен срок.
Подсъдимият
И.И. в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да не му налага предложеното от
представителя на прокуратурата наказание лишаване от свобода. Счита, че се е
поправил и изразява готовност повече да не върши престъпления. Съжалява за
извършеното.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият И.И. ***, ЕГН **********.
На 28.11.2011 г., свидетелите М.И. и
И.Б. ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в
гр.Белене. Около 10:50 часа се намирали на ул.”България” със служебен автомобил
„Опел *” с рег. № *. По същото време спрели за проверка лек автомобил марка „ВАЗ
*” с рег. № *, управляван от подсъдимия И.. В хода на извършената служебна
проверка полицейските служители установили, че водачът не притежава
свидетелство за управление на МПС и нямал нито една регистрирана категория.
Било установено още, че има наложено наказание в едногодишен срок за същото
деяние по административен ред с влязло в законна сила наказателно
постановление. За констатираното нарушение на подсъдимия И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. По случая било образувано досъдебно
производство срещу И. за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд гр.Левски.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Видно от АУАН №156484 от 28.11.2011 г. е, че е съставен
на подсъдимия И. за това, че на инкриминираната дата, час и място управлява МПС
без свидетелство за управление на МПС, като неправоспособен водач.
Отразените в съставеният на подсъдимия АУАН
обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – И. и Б., които съдът кредитира като достоверни и им дава вяра.
Изцяло кореспондират на събраните писмени и гласни доказателства и обясненията
на подсъдимия, който се признава за виновен по повдигнатото обвинение и се
разкайва за извършеното престъпно деяние.
От приложеното по делото наказателно постановление №1270/2011
г., издадено от Началник РУП - Свищов се установява, че на подсъдимия И. е
наложено административно наказание за това, че е управлявал МПС, без да е
правоспособен водач. В наказателното постановление е отразена датата на
влизането му в законна сила – 10.07.2011 г. Видно от справка за нарушител от
региона, подсъдимият И. е неправоспособен водач и не е придобивал нито една
категория, няма отпечатано свидетелство за управление на МПС.
При така събраните доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че подсъдимият И., в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с влязло в законна сила наказателно
постановление, съзнателно е извършил същото деяние – на 28.11.2011 г., т.е.
същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК. Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по горепосоченият текст от НК, като наказанието му следва да се
определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. За извършеното
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия И. съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, както и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността и вината обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто
му процесуално поведение, признанието на вината, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, тежкото му имотно и семейно положение –
подсъдимият живее в едно домакинство с родителите си и въпреки, че работи не
получава в пълен размер и редовно уговореното възнаграждение за положения от
него труд, поради което е бил финансово затруднен да придобие свидетелство за
управление по законния ред.
Отегчаващо вината и отговорността на
И. безспорно са преходните му осъждания. Видно от справката му за съдимост е
осъждан три пъти. Първото му осъждане е като непълнолетен за престъпление по
чл.346 от НК, за което му е наложено наказание обществено порицание. Второто му
осъждане е за престъпление по чл.195 от НК, за което с влязла в законна сила
присъда на 23.06.2009 г., постановена по НОХД №295/2009 г. по описа на РС –
Левски, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК с три години изпитателен
срок. И. е извършил престъпното деяние
на 28.11.2011 г., т.е. в изпитателния срок по горецитиранато условно осъждане,
който изтича на 23.06.2012 г. Със споразумение, одобрено по НОХД №166/2011 г.
по описа на РС – Свищов, влязло в законна сила на 21.04.2011 г., за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на И. е наложено наказание пробация.
Въпреки преходните осъждания на подсъдимия и
извършване на деянието в изпитателния срок на условната присъда съдът намира,
че наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства, несъмнено обуславят една по - ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. При това положение и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода, би се оказало несъразмерно тежко за И.. Поради тази причина съдът е
наложил на подсъдимия И. наказанието пробация, с което на основание чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК е заменил предвиденото в състава на извършеното
престъпление наказание лишаване от свобода за срок до две години, без специален
минимум.
За постигане целите на наказанието по чл.36 от НК
съдът намира, че следва на И. да се определят само двете задължителни
пробационни мерки, като по отношение на срокът им следва да се отчетат
преходните му осъждания и същите бъдат определени за срок над средния,
предвиден в закона, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години, с периодичност при явяване и подписване – два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. Съдът приема, че
така определеното наказание на подсъдимия И.И., с оглед конкретните особености
на случая и личността на извършителя, ще способства за постигане целите на
наказанието.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: