гр.
ЛЕВСКИ, 03.05.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети
април
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №124 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №969/20.11.2011 г. на Началник
РУП – гр.Белене.
В жалбата се твърди, че в хода на образуваното
административно – наказателно производство са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които налагат отмяна на санкционния акт. В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Ю.М. ***,
излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. На първо място сочи, че неправилно е посочена конкретната
хипотеза от санкционната разпоредба, на което основание е санкциониран
жалбоподателя. Счита, че вместо предложение второ на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП,
административно – наказателната отговорност на П. за вмененото нарушение е
следвало да бъде ангажирана на основание третото предложение на същата
разпоредба. Излага доводи за неосъществен състав на нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП от субективна страна, тъй като жалбоподателят е управлявал МПС, за да
го изпробва, с цел закупуването му, но не може да му бъде вменено във вина
поставянето на регистрационни табели на определените за това места, тъй като не
е собственик, нито ползвател на процесния автомобил. Счита, че дори да се
приеме наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, то съгласно
нормата на чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, следва да се приеме, че
деянието, с оглед неговата малозначителност е с незначителна обществената
опасност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно в частта, с която
на П. са наложени кумулативно две административни наказания на основание
чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.140, ал.1,
пр.3 от същия закон, като в частта, с която на жалбоподателят са наложени две
административни наказания глоба в размер на 10 лева за две самостоятелни
административни нарушения, не го обжалват, поради недопустимост на жалбата в
тази му част, с оглед размера на наложените наказания.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В
частта, с която на жалбоподателя са наложени на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, кумулативно две административни наказания - глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.140, ал.1, пр.3
от ЗДвП, жалбата е процесуално допустима, с оглед размера на наложеното
наказание глоба. Подадена е и в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 08.03.2012 г.
Жалбата е изпратена до съда, чрез административно – наказващият орган, където е
заведена с входящ номер от 09.03.2012 г., т.е. преди изтичане на 7-мо дневния
срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което следва да бъде
разгледана по същество в тази й част.
В
частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от същия закон и наказание глоба в размер на 10 лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1,
пр.2 от същия закон, наказателното постановление на основание чл.59, ал.3 от ЗАНН
не се обжалва, не подлежи на обжалване, с оглед размера на наложените
административни наказания и е влязло в законна сила.
Разгледана
по съществото, жалбата срещу наказателното постановление в обжалваемата му част
е основателна.
На
20.10.2011 г., около 15:40 часа, свидетелите К.А. и Б.Д. – служители при РУП –
Левски, спрели за проверка в гр.Белене, движещ се по ул.”Фердинанд Дечев”, в
близост до ГСУ – Белене, автомобил марка „Мерцедес *”, управляван от
жалбоподателя. В хода на проверката установили, че автомобилът е без поставени
регистрационни табели на определените за това места. П. обяснил на контролните
органи, че не знае причината за липсата им, тъй като не е собственик, а само го
изпробва, с цел бъдещото му закупуване. Полицейските служители направили
проверка в информационните масиви на МВР, относно обстоятелството дали автомобилът
е обявен за издирване, и след като установили, че не е, съставили акт на
жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който му предявили и връчили
лично срещу подпис. Жалбоподателят саморъчно отразил в акта, че няма
възражения, относно направените в него констатации.
На
основание така съставения акт, против жалбоподателя е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
са му наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Съдът
констатира, че актът и наказателното постановление са издадени при неправилно
установена фактическа обстановка, с което е допуснато съществено процесуално нарушение
на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Действително
от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители – А.
и Д., извършили проверката на жалбоподателя, се установява, че на посочената в
акта дата, П. е управлявал процесния автомобил, който е бил без поставени
регистрационни табели на определените за това места. В хода на съдебното
следствие са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката Т.,
които навеждат на извод, че жалбоподателят е управлявал МПС, което изобщо не е
било регистрирано в РБългария, поради която причина за същото явно не са били
издадени съответни табели с регистрационни номера. И тъй като разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда първо МПС-то да е регистрирано в страната, то
именно това обстоятелство е следвало да бъде установено от контролните органи в
хода на проверката, но очевидно не е направено. Свидетелите А. и Д. заявяват,
че са извършили проверка само дали автомобила е обявен за издирване, но не и за
причините, поради които няма поставени регистрационни табели на определеното за
това място.
В обстоятелствената
част и на двата акта е отразено, че деянието се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, без поставени регистрационни
табели на определеното за това място. Но след като не е установено дали въобще
е регистрирано, не става ясно защо наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, визираща хипотеза на нарушение
за управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационни
номера. Според словесното описание на нарушението в акта и наказателното
постановление, наказващият орган е следвало да посочи третото предложение на
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото именно то е съответно на направеното словесно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, доколкото
е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на водач. Санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1,т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно два вида наказания
за три отделни нарушения. При това положение не е възможно едновременно да
липсват регистрационни табели, тъй като не са били издадени такива и да не са
били поставени на определените за това места, след като преди това процесното
МПС е следвало да бъде регистрирано по съответния ред. Служебна проверка в
информационните масиви на МВР, относно установяване на горното обстоятелство, полицейските
служители безспорно са имали възможност да извършат и правилно да квалифицират
констатираното деяние. И тъй като словесната формулировка на деянието в акта е
изцяло възприета и от административно – наказващият орган в издаденото
наказателно постановление, се е стигнало до нарушение на процесуалния закон,
предвид липсата на точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено. Само по себе си констатираното процесуално нарушение е особено
съществено, тъй като е довело до невъзможността на жалбоподателя да разбере
точно за какво нарушение на ЗДвП е наказан, а по този начин е накърнено и
правото му на защита, поради което представлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част. Но наред с
това, допуснатото нарушение на процесуалните правила, установени в ЗАНН, е
повлякло и последващото неправилно приложение на материалния закон, свързано с
неправилно определяне на санкционната разпоредба и на наложеното наказание за
вмененото нарушение. Горното изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, тъй като описаното деяние
въобще не осъществява състава на вмененото на П. административно нарушение.
Това обстоятелство изключва и обсъждането на евентуалната му малозначителност,
предвид причините, наложили управлението на автомобила от жалбоподателя.
При
това положение съдът счита, че наказателното постановление в обжалваемата му
част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №969/20.11.2011 г. на Началник
РУП – Белене, В ЧАСТТА, с която на П.П. ***, с ЕГН **********, са наложени
на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, кумулативно две административни
наказания - глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, А В ЧАСТТА, с която на П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева
на основание чл.183, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1,
пр.1 от същия закон и наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от същия
закон, наказателното постановление не е обжалвано, на основание чл.59, ал.3 от
ЗАНН не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: