гр.
ЛЕВСКИ, 29.08.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести
август
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №284 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.С. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №150/11.05.2012 г. на Началник
РУП – гр.Белене.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с
който е констатирано, че на посочените в него дата и място, при извършена
полицейска проверка, жалбоподателят не е представил документ, удостоверяващ
самоличността му, за което е наказан с глоба в размер на 300 лева. Твърди се,
че така направената констатация е в противоречие със закона и фактите, поради
което, както съставеният му акт, така и издаденото наказателно постановление се
явяват незаконосъобразни.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага в
съдебно заседание подробно съображенията си за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Твърди, че С. е санкциониран два пъти за
едно и също нарушение, тъй срещу него, на една и съща дата, по повод на една и
съща проверка и за едно и също поведение, са съставени два акта, в които са
описани две различни нарушения. Счита, че неправилно, въз основа на единия акт
е наказан за това, че не представя документ, удостоверяващ самоличността, а с
другият за това, че не представя свидетелство за управление на МПС, тъй като
съгласно ЗБЛД всеки един от посочените документи може да служи за
удостоверяване на самоличността на българските граждани. Сочи още, че наред със
съставянето на два акта за установяване на административно нарушение, С. е бил
и задържан за 24 часа. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени
издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно. Поддържа и
алтернативно направеното искане в жалбата, при липса на основания за цялостна
отмяна, наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размера
на наложената глоба към минимума, предвиден в закона, предвид тежкото имотно
състояние на жалбоподателя.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително
становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.
От всички събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На
24.04.2012 г., около 22:45 часа, в с.Бяла вода, обл.Плевен, жалбоподателят не
спрял с управлявания от него лек автомобил на подаден звуков и светлинен сигнал
от полицейските органи. По тази причина, същият бил последван с патрулния
автомобил до с.Деков, обл.Плевен, където около 23:10 часа бил настигнат и спрян
за проверка. Тъй като С. отказал да изпълни разпореждането да излезе от
автомобила, бил изкаран принудително от него и му били поставени белезници.
Своевременно бил отведен от полицейските служители в местното полицейско
управление и задържан за 24 часа. На същата дата, против жалбоподателя са
съставени два акта за установяване на административно нарушение: по ЗДвП за
това, че като водач на МПС не спира на подаден сигнал по надлежния ред и не
представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, и по
ЗБЛД за това, че половин час по – късно, при извършена полицейска проверка, не
представя български личен документ, с който да удостовери самоличността си.
Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение на чл.6 от ЗБЛД, срещу С. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.80, т.5 от същия закон е
санкциониран с глоба в размер на 300 лева.
Съдът констатира, че административно – наказателното
производство е опорочено още в неговата начална фаза, а именно установяване на
извършеното нарушение и неговата правна квалификация.
Не са представени доказателства от административно –
наказващият орган, че С. не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.6 от
ЗБЛД задължение при поискване от контролните органи да представи документ, с
който да удостовери самоличността си. От
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители става
ясно единствено обстоятелството, че след спирането на автомобила, управляван от
жалбоподателя, последният е отказал не да удостовери самоличността си като представи
български личен документ, а да излезе от автомобила. Очевидно това е наложило
да бъде изкаран принудително от него, а веднага след това и задържан. Въпреки,
че свидетелите Н. и Б. твърдят, че са установили, че С. не носи свидетелство за
управление или документ за самоличност, няма представени доказателства как точно
е установено това обстоятелство. Няма данни по делото да са му поискани такива
документи от контролните органи и съответно отказът му да ги представи да е станало
основание за задържането му, с цел установяване на неговата самоличност. Няма
данни жалбоподателят да е бил обискиран, нито да е претърсен управлявания от
него автомобил. И тъй като обективно С. не е имал възможност да представи такива
документи, поради незабавното му задържане от полицейските служители на някакво
неизвестно по делото основание, то съдът приема, че вземането на тази крайна
мярка не е имала за цел да бъде установена самоличността му, поради липса на
документ, който да я удостоверява. Нещо повече, показанията на свидетеля Б., че
жалбоподателят и преди е спиран за проверка, но никога не е носил в себе си
документи, нито свидетелство за управление на МПС, нито лична карта, дават
основание на съда да направи извод, че актът срещу С. е съставен само въз
основа на предполагаеми факти и обстоятелства. Това внася съмнения в достоверността
на описаното нарушение в акта и в наказателното постановление, а внесените
съмнения безспорно накърняват правото на защита на наказаното лице, което е
абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт. Допълнителни съмнения в тази
насока внася и приетия като писмено доказателство по делото съставеният втори
акт за установяване на административно нарушение срещу С. от същата дата, но за
нарушения на ЗДвП. С него е констатирано, че в с.Бяла вода не спира на подаден
сигнал по надлежния ред, както и че не представя свидетелство за управление на
МПС. Мястото на описаните нарушения и посочения час на установяването им – в
22:45 часа, логично навеждат на извод, че нарушението на ЗДвП, изразяващо се в непредставяне
на свидетелство за управление на МПС, е констатирано по време на преследването
на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, защото на това място и по това
време, с оглед установената по делото фактическа обстановка, контролните органи
дори не са имали обективна възможност да направят такава проверка по време на
движение и на двата автомобила.
Горните
констатации навеждат на извод за тенденциозност при съставяне на акта и
издаване на обжалваното наказателно постановление срещу С.. Наред с това,
показателен за проявената предубеденост и пристрастност спрямо наказаното лице,
е размерът на наложената санкция, значително над минимума, предвиден в закона,
без административно – наказващият орган да е изпълнил задължението си да
прецени имотното състояние на нарушителя, изразяващо се в липса на постоянни
доходи, тъй като същият е безработен, съобразно декларираните лично от
жалбоподателя обстоятелства.
Горните
констатации дават основание на съда да приеме като основателно и направеното
възражение от защитата, че е нарушен основен принцип на наказателното право –
никой да не бъде наказван два пъти за едно и също деяние. В конкретния случай,
поведението на жалбоподателя е квалифицирано като две отделни нарушения – по ЗБЛД,
че не представя документ, удостоверяващ самоличността му и по ЗДвП, че не
представя свидетелство за управление на МПС, за което са му съставени два акта.
Въпреки, че двата закона охраняват различни обществени отношения, съгласно ЗБЛД,
свидетелството за управление на МПС е документ, който служи за удостоверяване и
на двете обстоятелства – правоспособност и самоличност на лицето. А С. е
санкциониран и за двете на основание съставените срещу него два акта. Жалбоподателят
е бил и задържан за 24 часа, като крайна мярка по ЗМВР, което е равнозначно на
налагане и на трета санкция за неговото поведение, което както се установява от
събраните по делото доказателства очевидно се изразява единствено в отказа му
да спре на подаден по надлежния ред сигнал от контролните органи за извършване
на проверка.
Изложеното
по – горе дава основание на съда да приеме, че на С. е съставен акт при крайно неизяснена
фактическа обстановка. Липсват доказателства, които по безспорен начин да
установяват извършване на вмененото му нарушение. То почива единствено на
предположения, а това е довело до накърняване правото на защита на наказаното
лице, което прави наказателното постановление незаконосъобразно издадено и
следва да бъде изцяло отменено на това основание.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №150/11.05.2012 г. на Началник
РУП – гр.Белене, с което на И.С. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.6 от ЗБЛД, е наложено на основание чл.80, т.5 от същия закон,
административно наказание глоба в размер на 300 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: