гр.
ЛЕВСКИ, 11.10. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети
септември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №285 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Д. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №248/02.04.2012 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.
Жалбата е бланкетна. В нея се съдържат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В приети
по делото писмени бележки, жалбоподателката излага конкретни съображения за
отмяна на санкционния акт. На първо място счита, че настоящия случай е
маловажен, но наказващият орган е издал наказателното постановление, без да
вземе предвид наличието на всички предпоставки, характеризиращи го именно като
такъв. Като второ основание за отмяна на наказателното постановление сочи
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Счита, че то се изразява в липса на конкретизация при описание на
вмененото нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В тази
връзка излага съображения, че от описаната в обстоятелствената част на
наказателното постановление „проверка”, не става ясно кога е извършена такава,
следователно няма информация към кой точно момент е извършено вмененото й
нарушение, а по този начин е ограничено правото й на защита. Моли съда на
посочените основания да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по
депозираната жалба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа обстановка:
На
22.03.2012
г., полицейските служители при РУП – Левски - С.П. и М.К., посетили дома на
жалбоподателката, находящ се в ***, във връзка с изпратена разпечатка от КАТ –
Плевен съдържаща данни, че за притежавания от Д. лек автомобил няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към дата 25.01.2012
г. Жалбоподателката обяснила на свидетелите, че към този период от време вече е
била упълномощила друго лице да управлява процесния автомобил, че лично не го
ползва и за това не е сключила договор за задължителна застраховка за него.
Свидетелят П. съставил против А.Д. акт за установяване на административно
нарушение №248/22.03.2012 г. за това, че на 25.01.2012 г. в 14:55 часа, в
гр.Плевен, по справка в регионална база КАТ – Плевен, като собственик на лек
автомобил „Форд *” с рег. № *, няма активна застраховка „Гражданска
отговорност” към дата - 25.01.2012 г., с което е нарушила разпоредбата на
чл.259, ал.1 от КЗ.
На
основание направените в акта констатации, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ,
наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 400
лева.
Съдът
намира, че описаната фактическа обстановка в санкционния акт се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Безспорно от показанията на полицейските служители, разпитани в
качеството на свидетели - П. и К., които са последователни и непротиворечиви се
установява, че в хода на извършената проверка в дома на жалбоподателката са констатирали,
че същата е собственик на процесния автомобил и към датата, посочена в
справката от КАТ – Плевен, не е имала сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за него. Именно това обстоятелство,
актосъставителят е отразил в съставения й акт. От своя страна, направената
констатация в акта, изцяло съответства на данните от приложената по делото справка
от регионална база – КАТ - Плевен. Видно от същата е, че по отношение на
процесния автомобил към дата 25.01.2012 г. няма сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. Няма спор по делото, а и от приложената справка за
собствеността на автомобила е видно, че към тази дата жалбоподателката е негов собственик,
както и че същият е регистриран на територията на страната и не е бил спрян от
движение. Собствеността върху автомобила е прехвърлена на друго лице на
05.03.2012 г., както се установява от приложения по делото договор за покупко –
продажба на лек автомобил. Но тъй като КЗ вменява на собствениците на моторните
превозни средства да имат сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, независимо от това дали ползват
автомобила лично или не, съдът намира, че към посочената в акта и наказателното
постановление дата на извършване на деянието – 22.01.2012 г., Д. не е изпълнила
това си задължение, именно като собственик на МПС. При това положение и
съобразно естеството на самото нарушение, изразяващо се в бездействие на
собственика към даден момент, съдът не споделя направеното възражение, че е
нарушено правото на защита на наказаното лице, поради това че от описаната в
обстоятелствената част на наказателното постановление „проверка” не става ясно
кога е извършена такава и следователно няма информация към кой точно момент е
извършено нарушението. Безспорно от всички събрани по делото доказателства
става пределно ясно, че самата проверка от контролните органи се е изразила в
посещение в дома на жалбоподателката, където е установено, че данните от
служебно предоставената им справка от КАТ – Плевен отговарят на обективната
действителност. И тъй като именно така установената фактическа обстановка е
отразена и в санкционния акт, то по никакъв начин в конкретния случай не е
допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че наказващият орган е
издал наказателното постановление при несъобразяване с императивната разпоредба
на чл.28 от ЗАНН. Не са отчетени всички смекчаващи вината и отговорността на Д.
обстоятелства, като някои от тях имат дори характер на изключителни такива. Видно
от представената по делото епикриза, жалбоподателката е в тежко здравословно
състояние. Същата е с поставена диагноза: ограничена атрофия на главния мозък,
а от свидетелството за регистрация – част ІІ на процесния автомобил се
установява, че последния е регистриран от собственика, като инвалиден. Наказващият
орган е следвало да отчете още възрастта на жалбоподателката, тежкото й имотно
състояние, както и обстоятелството, че същата не е санкционирана за този вид
нарушение и че до настоящия случай липсват данни дори да е наказвана по
административен ред и за нарушения по ЗДвП. Ако беше сторил това щеше да стигне
до извода, че конкретния случай е очевидно маловажен и само предупреждение на Д.,
че при повторно извършване на административно нарушение по КЗ ще бъде наказана,
с оглед личността й, в пълна степен ще съдейства за постигане на предупредителен
и възпиращ ефект по отношение на нея за в бъдеще да не допуска извършването на
този вид нарушение. Наличието на горепосочените обстоятелства безспорно разкриват
една по – ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние в сравнение
с други от същия вид, което мотивира съда да приеме, че административно –
наказателната отговорност на жалбоподателката е неправилно ангажирана, в
нарушение на чл.28 от ЗАНН и наказателно постановление следва на това основание
да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №248/02.04.2012 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на А.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1,
т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: