гр.
ЛЕВСКИ, 08.11.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
октомври 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №318 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.М. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №356/16.07.2012 г. на Директор
на РДГ – гр.Ловеч.
В жалбата се твърди, че изложените обстоятелства в
обжалваното наказателно постановление не са верни, тъй като не е извършил
описаното нарушение. Счита, че е нарушено правото му на защита, защото актът за
установяване на административно нарушение му е връчен със заплаха. Това го е
възпрепятствало да изложи възраженията си и да поиска събиране на други доказателства.
Излага доводи и за минимални месечни доходи на семейството му в размер на
110.95 лева, които са единствено от получаваната пенсия по болест.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, жалбоподатателят поддържа депозираната жалба. По същество изцяло
оспорва направените констатации в акта и в наказателното постановление.
Категорично отрича да е сякъл дърва от землището на с.Варана, обл.Плевен.
Твърди, че дървата, които е превозвал в каруцата си са от круша и джанка, а не
от дъб, че ги е сякъл от собствения си двор, за да ги предостави на свой
съселянин, като с последният се е уговорил да му даде една конска каруца за
тях. Оспорва и мястото, където е спрян за проверка от контролните органи, като
твърди, че това е станало на центъра на селото, а не на земния път, водещ към
селото.
Моли съда изцяло да отмени издаденият против него
санкционен акт, като незаконосъобразен.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата срещу обжалваното наказателното постановление е основателна.
Административно
– наказателното производство против Е.М. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №356/13.03.2012 г. от компетентен
орган – горски надзирател при ДГС – гр.Плевен, за това, че на 05.03.2012 г., в
землището на с.Варана, общ.Левски, в отдел 354, подотдел „х” – Държавна горска
територия, в 16:00 часа, добива с моторен трион, без марка и номера, 2
пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев, без да притежава писмено
позволително за сеч. Посочена е като нарушена законова разпоредба – тази на
чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, както и че вещите: предмет и средство на извършеното
нарушение са задържани по друг акт с №001515. Отразени са и обясненията на
актосъставителя, че жалбоподателят е заловен по време на сечта.
Съставеният
акт е предявен и връчен лично на М. срещу подпис. Последният не е направил
възражения срещу отразените в него констатации.
Въз
основа на акта, наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление, с което е наложил на Е.М. административно наказание глоба в
размер на 150 лева на основание чл.266, ал.1, предл.1 от Закона за горите, за
нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от същия закон.
Съдът
констатира, че процедурата по установяване на административното нарушение е
опорочена още в неговата начална фаза, поради допуснати съществени нарушения,
както на процесуалните правила, установени в ЗАНН, така и на материалния закон,
което прави и вмененото на жалбоподателя нарушение несъставомерно от обективна
и субективна страна.
В
конкретния случай, съществено основание за отмяна на обжалваното наказателното
постановление се изразява в допуснато нарушение при приложението на материалния
закон. То е започнало още в началната фаза на административно – наказателното
производство и се свежда до неправилното квалифициране на нарушението в акта. С
наказателното постановление изцяло е възпроизведена нарушената разпоредба,
посочена в акта, а именно тази на чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Този текст обаче не
съдържа предписание за конкретно поведение, поради което и състав на нарушение.
Не така посочената разпоредба формулира забрана за сеч, а друга такава в
специалния закон. Текстът на чл.108 от ЗГ съдържа само обща формулировка за
провеждане на сеч, въз основа на издадено писмено позволително по образец, но с
нея в няколко точки са конкретизирани компетентните органи да издадат такова. Посочването
на неправилна правна норма като нарушена, както в акта, така и в наказателното
постановление, е повлякло нарушаване и на императивните процесуални правила,
уредени в ЗАНН, съобразно които, както актосъставителят, така и наказващият
орган са длъжни да посочат коя точно норма е нарушена с описаното деяние.
Горното, от една страна несъмнено е довело до накърняване правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво
конкретно законово изискване е нарушило, поради което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт.
От
друга страна, допуснато нарушение при приложението на материалния закон е довело
и до ограничаване на възможността за упражняване на съдебен контрол върху
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Въпреки
това, макар и да е безпредметно да се коментира спора по същество, следва да се
отбележи, че словесно описаното деяние в санкционния акт е несъставомерно от
обективна и субективна страна, освен поради неправилната му квалификация, но и
поради липсата на доказателства, които да го установяват по безспорен и
несъмнен начин. На първо място не се установява, че именно жалбоподателя лично
е извършил сеч в землището на с.Варана, обл.Плевен, за да се изследва въпроса
имал ли е издадено позволително да върши това. Същият, както се установява от
свидетелските показания на горските надзиратели, извършили проверката, е
забелязан да влиза с конска каруца в гората, а известно време след това да
излиза от нея, с натоварени в каруцата два пространствени кубични метра дъбови
дърва за огрев. Свидетелските показания на горските надзиратели в този смисъл,
противоречат на отразените обяснения от актосъставителя в самия акт, а именно,
че жалбоподателят е заловен по време на сечта. Това противоречие не допринася
за непротиворечивото доказване на описаното деяние. А липсата на описания
предмет на нарушението, който не е иззет своевременно от контролните органи, прави от своя страна твърде вероятни и
основателни всички възражения на жалбоподателя. Те са, относно вида на превозваната
от него дървесина /различна по вид от описаната в акта и наказателното
постановление/, относно мястото, откъдето я е отсякъл /различно от посоченото в
тях/, относно нейното количество /различно от посочените 2 пространствени
кубични метра/, относно невъзможността на каруцата му да побере това количество,
както и че му е вменено извършване на деяние, към което няма никакво субективно
отношение.
Допуснатото
нарушение при приложението на материалния закон, повлякло и съществени
нарушения на процесуалните правила, не може да бъде преодоляно или поправено от
съда, поради което обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №356/16.07.2012 г. на
Директор на РДГ – гр.Ловеч, с което на Е.М.
***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ административно
наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от
същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: