РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 22.10. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети октомври 2012 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря И.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №441 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Л.Б. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №249/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.

            В жалбата се твърди, че актът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е съставен, без да е установено нарушението, описано в него. Жалбоподателят сочи, че към момента на съставяне на акта не е собственик на описания лек автомобил, което е довело до отразяване на неверни данни в акта и съответно до нарушение на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като в издаденото наказателно постановление не е изписан единният му граждански номер и не са посочени мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

            Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Административно – наказателното производство против жалбоподателя е образувано със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №249 на 26.03.2012 г. от компетентно длъжностно лице – П.Г. – Мл. полицейски инспектор при РУП – Левски, в присъствието на един свидетел – М.К. ***. На същата дата, жалбоподателят бил поканен от актосъставителя в сградата на кметството в селото, където по повод данните, съдържащи се в служебно изпратена разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, че за лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, собственост на жалбоподателя, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към дата 23.01.2012 г., му връчил лично срещу подпис, съставения акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. 

            На основание направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева за това, че на 26.03.2012 г., като собственик на лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към момента на проверката.

            Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. 

На първо място е налице разминаване в посочената дата на деянието в двата акта. В акта са посочени две дати на извършване на нарушението, от които първата съвпада с датата на съставяне на акта - 26.03.2012 г., а втората съвпада с датата, отразена в служебно направената разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен – 23.01.2012 г.

В наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението е отразена само датата на съставяне на акта – 26.03.2012 г., докато датата, посочена в служебно изпратената разпечатка, последната станала повод за констатирането му, а именно – 23.01.2012 г., не фигурира въобще в обстоятелствената част на санкционния акт.  

Подобно разминаване води до съществена промяна на фактическите и правните основания, въз основа на които е ангажирана административно – наказателната отговорност на Б.. От представените по делото писмени доказателства /разпечатката от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен/ е видно, че не към 26.03.2012 г., а към датата, посочена в разпечатката от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен - 23.01.2012 г. за описаният в акта лек автомобил, собственикът Б. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Към датата на съставяне на акта – 26.03.2012 г. фактическата обстановка се е променила съществено, поради наличие на основание за отпадане на задължението на собственика да сключи задължителната застраховка. За да е осъществено нарушението на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ следва жалбоподателят, освен да е собственик на регистрирано на територията на страната МПС, но и последното да не е спряно от движение. Едва при наличието на тези предпоставки собственикът е длъжен да има такава застраховка за притежаваното МПС. С посочване за първи път в наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението - датата на съставяне на акта - 26.03.2012 г., на Б. е вменено нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ към момент, в който вече е било отпаднало задължението му да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Видно от приетото по делото удостоверение за регистрация - част І е, че преди датата на съставяне на акта - на 08.03.2012 г. лекия автомобил е бракуван и не подлежи на възстановяване. А бракуването е равнозначно на непритежание на обекта на задължително застраховане.

Допуснатите процесуални нарушения са особено съществени, тъй като променят фактическата обстановка и правят описаното деяние несъставомерно от обективна и субективна страна. Горното е накърнило в сериозна степен правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е в невъзможност да разбере за кой точно период от време му се вменява виновното извършване на нарушението по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

При това положение, съдът счита, че санкционният акт е необоснован и неправилно издаден, поради което следва да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.  

            Водим от горните мотиви, съдът

                                              

                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №249/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Л.Б. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: