Р Е
Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, _16.11._
Левченски районен съд в
съдебно заседание на _шестнадесети октомври_ две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.д. №_482_ по описа за _2012_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.П. ***, с ЕГН **********, против
НП №3/18.05.2012г., на Началник РУП гр.Левски.
Жалбоподателят
обжалва наказателно постановление №3/ 18.05.2012г. от Началник РУП – Левски, с
което му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв., като счита, че същото
е незаконосъобразно, като съображения ще изложи в съдебно заседание.
Моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Дава
обяснения.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Видно
от представените по делото доказателства е, че на 27.04.2012г. против
жалбоподателя Р.П. е съставен АУАН за това, че на 27.04.2012г. около 10:20 часа
на път І-
По делото е представено и
обжалваното НП №3/18.05.2012г., издадено от Началник РУП гр.Левски, видно от
което е, че затова че на 27.04.2012г. в 10:20ч. на ПП-
В съдебно заседание са
разпитани свидетелите А.Й. и К.П. и по искане от страна на жалбоподателя
свидетеля С.Н..
От показанията на
свидетеля А.Й. се установява, че с колегата си свидетеля П. са изпълнявали
служебните си задължения и около 10:00-11:00ч. до разклона на с. Козар Белене
са спрели за проверка лек автомобил „Опел”, който не е спрял на знак „стоп”. В
автомобила до водача е имало пътник, който започнал да репликира. Свидетелят е
излязъл от служебния автомобил и му е поискал документ за самоличност. Пътникът
е заявил, че няма такъв. Заявено му било, че ще го откарат в РУП – Левски, след
което документът за самоличност бил представен. За констатираното нарушение бил
съставен акт на пътника.
Свидетелят П. заявява в
показанията си, че работи в ОДМВР – Плевен. След разклона на с. Козар Белене в
посока Русе са спрели за проверка автомобил, който не е бил спрял на „стоп” На
водача за нарушението е бил съставен фиш. Колегата на свидетеля П. е поискал
документ за самоличност на пътника, който е отказал да ги даде.
Свидетелите са без родство
с жалбоподателя, изпълнявали са служебните си задължения. Показанията им са
последователни, логични, непротиворечиви, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия, съответстващи помежду си и на събраните писмени
доказателства. Предвид изложеното съдът ги кредитира като достоверни.
Свидетелят С.Н. сочи, че
са пътували с жалбоподателя с негов автомобил, когато свидетелите са ги спрели
за проверка. Междувременно докато свидетелят се е намирал до полицейската кола,
са станали дрязги между жалбоподателя П. и единия полицай. Свидетелят заявява,
че не знае кой е предизвикал скандала, нито е чул полицаите да искат личната му
карта. Според показанията на свидетеля самите полицаи са дошли до управлявания
от свидетеля автомобил да искат документите му.
Показанията
на свидетеля Н. не променят възприетата от съда фактическа обстановка, нито пък
подкрепят тезата на жалбоподателя.
Съдът констатира, че в обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган е вписал, че
жалбоподателят виновно е нарушил чл. 55, ал.4 от ЗМВР, според който текст
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Наказващият орган е наложил административно наказание глоба в размер на 100
лв. Посочено е, че наложената глоба е на основание чл. 55, ал.4 от ЗМВР. В
случая не е посочена конкретната норма на основание на която по отношение на
жалбоподателя П. е наложено наказание глоба, макар и да е вписано, че наказанието
се налага на основание чл. 55, ал.4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба не предвижда
санкция.
Според императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено в това число и
нарушената и санкционната правни норми, както и на доказателствата, които ги
потвърждават. В НП неправилно е посочена нарушената и санкционна правни норми.
Това е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Нарушеното право на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което същото е негодно да послужи за реализиране на
административнонаказателната отговорност и следва да бъде отменено като такова.
По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН
ОТМЕНЯ наказателно постановление №3/18.05.2012г., издадено от началник
РУП гр.Левски, с което на Р.П. ***,
с ЕГН **********, с което на основание чл.55, ал.4 от ЗМВР е наложено административно
наказание „глоба” в размер на СТО ЛЕВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: