гр.
ЛЕВСКИ, 19.11. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№483 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.К. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №54/16.07.2012 г. на Директор
на ОД на МВР – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено, въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
16.06.2012 г. /без номер/, съставен в противоречие със закона и фактите, поради
което и двата акта се явяват незаконосъобразни.
В
съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателката – адв.М.С. ***, който след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление на няколко основания. На първо място счита, че е нарушено правото
на защита на наказаното лице, поради това, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление е отразена като дата на съставяне на акта - датата 16.06.2012 г., която е различна от
датата, вписана като такава в съставения акт против жалбоподателката, а именно -
18.06.2012 г. Във връзка с това, защитата излага съображения, че наказващият
орган не може да се позове на техническа грешка, тъй като връченото копие от
акта на К. съществено се различава от оригинала, приложен към преписката, от
който явства, че същият впоследствие е дописан с номер и дата на съставяне.
На
второ място, като основание за цялостна отмяна на санкционния акт, защитата
сочи същественото разминаване в обстоятелствената част в акта и в наказателното
постановление. В тази насока излага съображения, че за разлика от акта, в който
се твърди, че жалбоподателката не е придружила или осигурила пълнолетно,
дееспособно лице за придружител на малолетната си дъщеря след 20:00 часа, то в
наказателното постановление е отразено, че не е направила това след 22:00 часа.
От друга страна счита, че така описаното нарушение е несъставомерно, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, единствено
родителите могат да придружават малолетното си дете след 20:00 часа и такова
правомощие не е делегирано на друго пълнолетно, дееспособно лице. Такава възможност
е предвидена с разпоредбата на чл.8, ал.4 от същия закон, но само по отношение
на непълнолетни лица. Излага и доводи, че в съставения акт са посочени като
нарушени две законови разпоредби, а именно – на чл.8, ал.3 и на чл.8, ал.4 от
Закона за закрила на детето, а в наказателното постановление е вменено
извършено нарушение само на чл.8, ал.3 от същия закон. В този смисъл излага
съображения, че тъй като двете алинеи на посочената разпоредба уреждат състави
на две отделни административни нарушения, допуснатото процесуално нарушение е
довело до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателката, защото
същата не може да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършила.
Наред с това, защитата пледира и за маловажност на случая, като счита, че с
оглед на събраните доказателства в хода на административно – наказателното
производство, наказващият орган не е обсъдил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.
Видно
от представения по делото оригинал от акт за установяване на административно
наказание №5 от 18.06.2012 г. е, че такъв е съставен против Н.К. ***, за това,
че на 16.06.2012 г., около 00:00 часа, в гр.Белене, ул.”България”, пред магазин
„Нивея”, като родител на малолетната си дъщеря А.К., ЕГН **********, не я е
придружила или осигурила пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител на
обществено място след 20:00 часа. Посочени са като нарушени разпоредбите на
чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Така
съставения акт е предявен и връчен лично на жалбоподателката на 16.06.2012 г.,
срещу подпис и без възражения.
Въз
основа на отразените в акта констатации, наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.45, ал.3 и чл.46, ал.1 от
Закона за закрила на детето, наложил на К. административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.8, ал.3 от същия закон, а именно за
това, че на посочените в акта дата, час и място, като родител на малолетната си
дъщеря А.К., ЕГН **********, не я е придружила или осигурила пълнолетно,
дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22:00 часа.
Съдът
констатира, че направените възражения от процесуалния представител на К., са
напълно основателни. Цялата процедура по установяване на административното
нарушение е опорочена, поради допуснати съществени нарушения, както на
процесуалните правила, установени в ЗАНН, така и на материалния закон. Същите,
като цяло обуславят несъставомерност на вмененото на жалбоподателката
административно нарушение.
Основателно
е направеното възражение от защитата за нарушено правото на защита на
жалбоподателката, предвид обстоятелството, че й връчен акт без номер и с
отразена дата на съставяне – 16.06.2012 г., която е различна от датата,
посочена като такава в приложения към преписката оригинал от акта. Фактът, че в
наказателното постановление са посочени номер на акта /№5/ и дата на
съставянето му /18.06.2012 г./, които липсват във връченото копие от акта на
жалбоподателката, но съществуват в оригинала, навеждат на извод за
недопустимото им дописване, след връчването му на жалбоподателката. В случая не
се касае за техническа грешка, а до първоначален пропуск на задължителни
реквизити в акта, и то на такива, които впоследствие ще послужат, като годна
основа за издаване на наказателно постановление.
Следващото
допуснато процесуално нарушение в хода на административно – наказателното
производство се изразява в същественото разминаване, между словесно описание на
нарушението в акта и в издаденото, въз основа на него наказателно
постановление. Видно от съставения акт против жалбоподателката е, че в същия е
отразена констатацията, че последната не е придружила или осигурила пълнолетно,
дееспособно лице за придружител на малолетната си дъщеря след 20:00 часа. За
разлика от акта, в издаденото наказателното постановление е посочено, че не е
направила това, но след 22:00 часа. Съгласно императивните разпоредби на чл.42
и чл.57 от ЗАНН, подобно разминаване е недопустимо, тъй като винаги води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, до степен на невъзможност да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната
му отговорност. Поради тази причина е самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт.
От
друга страна, съдът констатира, че основна причина за допускане на посоченото
по – горе нарушение на процесуалните правила, е неправилното тълкуване на
текстовете на двете алинеи на разпоредбата на чл.8 от специалния закон. Това е
довело до неправилно описание на изпълнителното деяние в акта и в наказателното
постановление. Последното е обусловило неправилно приложение на материалния
закон, и съответно несъставомерност от обективна и от субективна страна на
вмененото на жалбоподателката нарушение. В този смисъл са основателни
наведените от защитата доводи за нарушено право на защита на жалбоподателката и
поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в посочването в акта на
две алинеи на чл.8 от Закона за закрила на детето – ал.3 и ал.4, и
възпроизвеждането само на едната от тях в наказателното постановление, а именно
тази на ал.3 на чл.8 от същия закон.
Основното
задължение на родителите, вменено с ал.3 и ал.4 на чл.8 от Закона за закрила на
детето, е да придружават на обществени места своите ненавършили пълнолетие
деца, през определени часове от денонощието. Текстовете на двете алинеи
предвиждат различни предпоставки за ангажиране отговорността на родителя при
неизпълнение, в зависимост от възрастта на детето. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, единствено родителите, настойниците
или друго лице, полагащо грижа за него, могат да придружават малолетното дете
след 20:00 часа. Такова правомощие не е делегирано на друго пълнолетно,
дееспособно лице, различно от посочените. С разпоредбата на чл.8, ал.4 от същия
закон, но само по отношение на непълнолетни деца, се предвижда вече такава
възможност, но в различен, по – късен час, а именно след 22:00 часа.
В
конкретния случай, жалбоподателката, като родител на малолетно дете –
ненавършило 14 годишна възраст, и като не го е придружила на посочената дата на
обществено място след 20:00 часа, не е изпълнила задължението си по чл.8, ал.3
от Закона за закрила на детето, но не и това по чл.8, ал.4 от същия закон. С направеното
описание на нарушението в акта и в наказателното постановление, и по – точно
буквалното възпроизвеждане на изпълнителните деяния, така както са формулирани
в текстовете на ал.3 и ал.4 от посочената разпоредба, на практика са вменени
две нарушения на К.. На второто от тях, към датата на констатиране на
нарушението, жалбоподателката не може да бъде субект.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон са особено съществени и не могат да бъдат преодолени или
поправени от съда, поради което обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и неправилно издадено, и същото следва да бъде изцяло
отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №54/16.07.2012 г. на Директор
на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Н.К.
***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.45, ал.3 и чл.46, ал.1 от
Закона за закрила на детето, административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от
същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: