гр. ЛЕВСКИ, 26.11.
Левченски районен съд в публичното съдебно
заседание на четиринадесети ноември
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №491 по
описа за 2012 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Б. ***, с настоящ
адрес в ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №55/03.08.2010
г. на Началник РУП – гр.Белене.
Жалбоподателят изразява несъгласие с фактическите
констатации в съставения против него акт за установяване на административно
нарушение и в издаденото, въз основа на него наказателно постановление, тъй
като не е управлявал процесния мотоциклет, а само го е бутал. Твърди, че именно
поради тази причина отказал да представи на контролните органи документите на
мотоциклета, свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към
него. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата се подържа лично от жалбоподателя в
проведеното по делото последно съдебно заседание. По делото са представени и
писмени бележки от упълномощен процесуален представител на И., който също сочи
като основание за отмяна на санкционния акт отразеното в жалбата обстоятелство,
че И. не е управлявал мотоциклета, а само го е бутал, поради което изложената
фактическа обстановка от актосъставителя не отговоря на действителното правно
положение. Излагат се съображения, че И. не е възпрепятствал проверката на
полицейските служители, че мотоциклета не е описан, съгласно законовите
изисквания, тъй като липсват марка и модел. Прави се възражение, че не са снети
обяснения от свидетелите, а са посочени като такива в наказателното
постановление. Счита, че не става ясно кои са свидетелите при съставяне на
акта, и кои при установяване на нарушението, и ако има такива, защо не са
посочени. Оспорва компетентността на актосъставителя да съставя актове по ЗДвП.
Също моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление на
посочените основания, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не
взема допълнително становище по същата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От всички събрани по делото доказателства – писмени
и гласни, по безспорен и несъмнен начин се установява следваната фактическа
обстановка:
На 04.06.2010 г., свидетелите М.Б. и Б.Д. –
полицейски служители при РУП – Белене, получили сигнал от дежурната част на
управлението, че на ул.”Възраждане”, срещу механа „Български извор”, лицето Б.И.
управлява мотор, без поставена регистрационна табела и без поставена предпазна
каска, изправял го на задна гума и обикалял по улицата, движейки се с висока
скорост. Сигналът бил подаден от свидетеля Ш., който тогава заемал длъжността
Началник на РУП – Белене. Последният, заедно с други полицейски служители,
включително и вписания като свидетел - очевидец в акта – Б.В., се намирали в
заведение „Български извор”, като клиенти. Оттам възприели поведението на
жалбоподателя, изразяващо се в гореописаните действия, извършени в двете посоки
на ул.”Възраждане”, пред заведението.
Полицейският патрул в състав Б. и Д., в изпълнение
на служебните си задължения по охрана на обществения ред и кантрол на пътното
движение на територията на РУП – Белене, пристигнал на указаното място, но
забелязвайки тяхното приближаване, жалбоподателят се качил на мотора, отново го
изправил на задна гума и потеглил с висока скорост в посока към дома си.
Свидетелите Б. и Д. последвали с патрулния автомобил мотора, управляван от
жалбоподателя, без да подават светлинен или звуков сигнал за спиране, за да не увеличи
И. скоростта си на движение и да стане предпоставка за настъпване на
пътно–транспортно произшествие. На кръстовището на ул.”Възраждане” и ул.”Отец
Паисий”, И. изключил двигателя на мотора, слязъл от него и започнал да го тика.
Свидетелите слезли от служебния автомобил и му поискали документите на мотора,
тъй като последния бил без поставена регистрирационна табела, свидетелството му
за управление на МПС и контролния талон към него. Жалбоподателят възразил срещу
извършването на проверка, заявявайки демонстративно, че само е бутал мотора, но
не го е управлявал, поради което нищо не могат и да му направят. На това
основание категорично отказал да представи на контролните органи изисканите
документи, поради което последните му казали, че ще бъде поканен в полицейското
управление, за да му бъде съставен акт за констатираните нарушения на ЗДвП,
след което си тръгнали.
На 09.06.2010 г., И. ***, където му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №55/09.06.2010 г. от
компетентно длъжностно лице – свидетелят М.Б., заемащ длъжността младши
автоконтрольор в РУП – Белене, в присъствието на Н.Ш. и Б.В., в качеството им
на свидетели – очевидци на деянието. Актът против И. е съставен за това, че на
04.06.2010 г., около 19:30 часа, в гр.Белене, ул.”Възраждане”, управлява
мотоциклет цвят „бордо”, без поставена регистрационна табела, без да е поставил
защитна каска и на полицейската проверка отказва да представи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. Посочени са като нарушени разпоредбите
на чл.140, ал.1, чл.137е и чл.6, т.2 от ЗДвП. И. отказал да му бъде предявен и връчен
съставения акт, което е удостоверено с подписа на един свидетел П.У..
Въз основа на направените констатации в акта,
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил
на Б.И. на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл.140, ал.1, предл.1 от
същия закон; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.2 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137е от същия закон; и
на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от същия закон и на основание Нареба №Із-1959
на МВР е постановено отнемане на общо 8 контролни точки.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административно – наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, включително и тези, визирани в императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е приложен и материалния закон.
Съдът намира за неоснователно направеното
възражение в писмените бележки от упълномощения защитник на жалбоподателя за
липса на компетентност на актосъставителя М.Б. да съставя актове по ЗДвП. По
делото е приложена Заповед на директора на ОД на МВР – Плевен №2569/03.08.2009
г., с която е определен поименно състава на полицейските служители към
съответните териториални поделения, които могат да съставят актове и фишове по
ЗДвП. Полицай М.Б. е включен в състава на лицата, които имат това право на
обслужваната територия. Със Заповед №Із-1687/02.08.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи са предоставени правомощия да съставят актове по ЗДвП на
полицейските служители, заемащи длъжността „младши автоконтрольор”, а на
началниците на териториалните поделения на ОД на МВР, са делегирани правомощия
да съставят наказателни постановления по ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно и направеното
възражение в писмените бележки от упълномощения защитник на жалбоподателя, че
не са снети обяснения от свидетелите, посочени като такива в наказателното
постановление, както и че не става ясно кои са свидетелите при съставяне на
акта, и кои при установяване на нарушението. В хода на административно –
наказателното производство са събрани нужните доказателства за установяване на
точната фактическа обстановка, включително са снети и писмени обяснения от всички
лица, възприели непосредствено извършеното деяние. Правилно в акта са вписани
като свидетели две лица, които са очевидци на извършеното деяние. Едновременно
с това те са свидетели и при съставяне на акта. ЗАНН не съдържа задължение за
актосъставителя да впише като свидетели всички очевидци. Посочените в
наказателното постановление лица като свидетели, които не са вписани като
такива в съставения акт, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, а е резултат от законовото задължение на наказващият орган да посочи всички
доказателства, въз основа на които се е позовал, за да ангажира административно
– наказателната отговорност на нарушителя.
Несъстоятелно е и направеното възражение в жалбата,
в съдебно заседание от жалбоподателя и в писмените бележки от упълномощения
защитник на И. относно обстоятелството, че неправилно е санкциониран за
нарушения на ЗДвП, тъй като не е управлявал процесния мотоциклет, а само го е
бутал. Съдът намира, че отразената констатация в акта и в наказателното
постановление, че И. е управлявал процесния мотоциклет на посочените дата, час
и място, се установява и в съдебната фаза на процеса от събраните по делото
гласни доказателства. Няма никакво съмнение, че посочените в акта като
свидетели – очевидци Ш. и В., са възприели лично от съвсем близко разстояние демонстрираните
умения на жалбоподателя по екстремно шьофиране с мотоциклет. Показанията им в
този смисъл са последователни, пълни, точни и логични. Няма данни свидетелите
да са заинтересовани от изхода на делото или да имат някакво лично негативно
отношение към И., поради което съдът счита, че следва да кредитира с доверие
показанията им, като добросъвестно дадени. Показанията на свидетелите Б. и Д.
следват логическата последователност на събитията от посочената в акта дата.
Техните възприятия касаят периодът от време, през който са последвали
жалбоподателя от мястото, където според подадения сигнал първоначално се е
намирал, до неговия дом в ***. И двамата свидетели по идентичен начин описват
упорито продължаващото противоправно поведение на И., изразяващо се в
демонстративно управление на мотоциклета с висока скорост, въпреки следващата
го патрулна кола, както и тенденциозния му отказ да представи на контролните
органи исканите документи заявявайки, че само е „бутал” мотоциклета. Процесния
мотоциклет е голям и тежък и „бутането му”, както твърди И. в обясненията си,
че е правил от дома на баба си, до дома на родителите си, само за да го видат
купувачи, очевидно противоречи на простата житейска логика, поради което съдът
е по – склонен да приеме обясненията му в този смисъл, като „свободни
съчинения” от негова страна, намерили израз в изграждане на защитна версия по
случая. Като подкрепящи тази версия, съдът определя показанията на свидетелите И.И.
и М.М.. Двамата са заинтересовани от изхода на делото /първият свидетел е баща
на жалбоподателя, а втория – негов близък роднина – братовчед/. Показанията им
са лишени от всякаква пълнота и логичност, че няма как да оборят останалите
гласни доказателства, включително и категоричните твърдения на свидетеля Д. и
по време на проведената очна ставка със жалбоподателя. Само за пълнота следва
да се отбележи, абсурдността в твърденията на свидетеля И., че жалбоподателят е
„бутал” мотоциклета на посочената дата, защото му свалил акумулатора и го е
скрил от собствения си син, за да не го кара. И това е според него причината,
поради която убедено твърди, че синът му не го е управлявал на посочената в
акта дата.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно
установено по делото, че И. е управлявал процесния мотоциклет, поради което е
имал и качеството на водач по смисъла на ЗДвП. Предприемайки управлението на
мотоциклета, жалбоподателят е бил субект на задълженията, относно установените
в този закон правила за движение по пътищата. Като такъв на общо основание е
бил длъжен да изпълни разпорежданията на контролните органи и да представи
свидетелството си за управление на МПС и контролен талон към него, както и тези
на мотоциклета, тъй като същият е бил без поставена регистрационна табела на
определеното за това място, който факт безспорно се доказва от показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Не се оспорва и от жалбоподателя. Вместо
това И. отказал да представи исканите документи. Отказът му е бил съпроводен от
поведение, целящо единствено да демонстрира грубо незачитане авторитета на
орган на власт, каквито са полицейските служители, което прави извършеното
деяние още по – укоримо от морална гледна точка. Със същото поведение е бил
съпроводен и отказът на И. да му бъде предявен и връчен съставения акт в
полицейското управление. Безспорно се установява по делото и фактът, че по
време на управление на мотоциклета, жалбоподателят не е имал и поставена
защитна каска на главата, с което е поставил в опасност собствения си живот и
здраве.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на И. за виновно извършените от него нарушения на
чл.140, ал.1, на чл.137е и на чл.6, т.2 от ЗДвП. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, включително и чрез направеното описание
на мотоциклета в акта и наказателното постановление. При положение, че няма
данни по делото, жалбоподателят да притежава и друг мотоциклет, то направеното
описание е достатъчно да го идентифицира
като процесното МПС, чрез което са извършени наршунията, и то по начин небудещ
никакви съмнения. Правната квалификация на деянията е правилна. Тя е
възпроизведена от акта в наказателното постановление по идентичен начин.
Наказващият орган е определил точно санкционната разпоредба за всяко едно от
извършените нарушения, и в съответствие със задълженията си по чл.27, ал.1 от
ЗАНН е наложил на И. административни наказания в размер, изцяло съобразени с
броя на извършените деяния на посочената дата, с личността на нарушителя и неговото
поведение на посочената дата, поради което наказателното постановление не
следва да бъде изменено, като бъдат намалени наложените наказания.
Предвид
всичко гореизложенно, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63
от ЗАНН наказателно постановление №55/03.08.2010 г. на Началник РУП – гр.Белене,
с което на Б. ***, с настоящ адрес в
***, с ЕГН **********, са наложени на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от
ЗДвП кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1, предл.1 от същия закон; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.2
от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.137е от същия закон, и на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл.6, т.2 от същия закон, и
на основание Нареба №Із-1959 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: