РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ,03.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември 2012 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №525 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №14/12.09.2012 г. на ВНД Началник на РУП – гр.Левски.

Жалбата съдържа само твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да се сочат конкретни основания за това.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който излага конкретни съображения за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Счита, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочването, както в акта, така и в наказателното постановление на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В тази връзка сочи, че и в двата акта е отразено само, че нарушителят не е изпълнил разпореждане на полицейски орган, след като е бил предупреден за това, но не е посочено какво точно разпореждане му е било отправено. Излага доводи и за непосочване на заповедта на кмета, която е следвало да се спази, както и за неправилно санкциониране на лице, което не е било длъжно да се съобрази с така издадената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно моли същото да бъде изменено, чрез намаляване на наложеното наказание до предвидения в закона минимум, предвид тежкото имотно състояние на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против П.П. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №14/26.08.2012 г. за това, че на същата дата, около 03:40 часа, в гр.Левски, като управител на временен търговски обект „Б.”, не спазва полицейско разпореждане от 24.08.2012 г., след като е предупреден по надлежния ред. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.55 от ЗМВР. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис, без възражения от негова страна.

Въз основа на направените констатации в акта, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР е наложил на П. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.55, ал.1 от същия закон, изразяващо се в това, че на посочените в акта дата, час и място, като управител на временен търговски обект „Б.”, не спазва полицейско разпореждане от 24.08.2012 г., след като е предупреден по надлежния ред.

Съдът констатира, че още при съставяне на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на императивната разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН. Същото се изразява в непосочване на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. В акта е отразено само, че П. не е изпълнил разпореждане на полицейски орган, след като е предупреден по надлежния ред. Никъде обаче в акта не е отразено, какво точно разпореждане е било отправено към жалбоподателя. Последното е пречка да се прецени дали вече е бил предупреден по надлежния ред и за какво всъщност е бил предупреден. Липсата на тази конкретизация прави напълно невъзможна преценката дали действително жалбоподателя е извършил нарушение на чл.55 от ЗМВР.

От същата непълнота страда и издаденото наказателното постановление, тъй като дословно възпроизвежда текста на акта, в частта относно направеното описание на нарушението. По този начин е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Допуснатият пропуск прави обвинението напълно неконкретизирано, което от своя страна е достатъчно основание за цялостна отмяна на издадения санкционен акт. То съществено накърнява правото на защита на наказаното лице, до степен последното да не може да разбере за извършването на какво нарушение е наказан и да организира защитата си срещу него. Без значение е обстоятелството, че към преписката е приложено самото разпореждане на полицейски орган, според което П. е бил предупреден от полицейски служител М.К. да спазва Заповед №1706 /издадена ден по - късно от деня на предупреждението, вписан в акта и наказателното постановление: 24.08.2012 г./, а именно издадена на 25.08.2012 г. от ИД Кмет на Община – Левски, от 06:00 часа до 01:00 часа, с разрешение за музиката до 24:00 часа.

Съдът констатира още, че посочените по – горе нарушения на процесуалните правила са повлекли и друго такова, изразяващи се в неправилно определяне на субекта на нарушението по чл.55 от ЗМВР. Видно от акта и наказателното постановление, това нарушение е вменено на П. в качеството на управител на временен обект „Б.”, което му качество не отговаря на действителното такова. Видно от представените писмени доказателства по делото П. е назначен с трудов договор на длъжността „продавач” при ЕТ „С.” – ***, с управител В.Й., който е подал молба до кмета на гр.Левски да направи обект „Б.” по време на панаира в града. Следователно, при правилно установена фактическа обстановка, именно търговецът, стопанисващ обекта, е следвало да бъде санкциониран за неизпълнение на разпореждане на полицейски служител, след като е бил предупреден по надлежния ред за дадено обстоятелство.

Приложените към преписката писмени доказателства и събраните гласни доказателства в съдебната фаза на производството, не могат да запълнят допуснатите пропуски при съставяне на акта и издаването на наказателното постановление. Изричното непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в акта и наказателното постановление, и вменяване на нарушението на лице, което не е негов субект, е опорочило цялото административно – наказателно производство. Последното е подчинено изцяло на императивни правила, несъблюдаването на които прави двата акта незаконосъобразни. В този смисъл издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде изцяло отменено като такова.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14/12.09.2012 г. на ВНД Началник на РУП – гр.Левски, с което на П.П. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР, административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.55 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: