РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 26.11. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември 2012 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №579 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №192/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.

            В жалбата се твърди, че наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, са съставени в противоречие със закона и фактите, поради което се явяват незаконосъобразни.

            Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.М.С. ***, който след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление, като сочи конкретно няколко основания за това. Излага съображения, че отразените констатации в наказателното постановление не съответстват на тези в съставения акт, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На първо място сочи, че според акта нарушението е извършено на 10.01.2012 г., а в наказателното постановление е посочена друга дата на извършването му – 12.03.2012 г., което е довело до неконкретизиране на датата на деянието. Твърди, че не е конкретизирано и мястото на извършване на нарушението, тъй като в наказателното постановление е отразено, че това е ***, а в съставения акт липсва такова твърдение. Излага съображения и за още едно допуснато нарушение на процесуалните правила, а именно посочването в наказателното постановление, че нарушението е извършено към момента на проверката, който обаче съвпада с датата на съставяне на акта – 12.03.2012 г., а в самия акт е посочена датата по направената справка – 10.01.2012 г.         

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            На 12.03.2012 г., свидетелите А.К. и М.М., и двамата служители при РУП – Левски, посетили дома на жалбоподателя в ***, по повод данни, съдържащи се в служебно изпратена разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, че за лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, собственост на жалбоподателя, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, към дата 10.01.2012 г.  Свидетелят К. съставил против Д. акт за установяване на административно нарушение №192 на 12.03.2012 г. за това, че на 10.01.2012 г., в 11:07 часа, по направена справка в регионална база КАТ – Плевен за МПС – лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, собственост на Д.Д., няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1 от КЗ. Актът е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. Последният направил писмени възражения в него, че автомобилът е спрян от движение.

            Въз основа на направените констатации в акта, наказващият орган издал наказателното постановление, с което наложил на Д., на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1 от същия кодекс за това, че на 12.03.2012 г., около 11:07 часа, в ***, като собственик на лек автомобил „Опел *”, с рег.№ *, не е сключил „Гражданска отговорност”, към момента на проверката.

            Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които са самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. 

Налице е разминаване в посочената дата на деянието в двата акта. В акта е посочена, като дата на извършване на нарушението – датата 10.01.2012 г., която вероятно, съобразно направеното словесно описание, съвпада с датата, отразена в служебно изпратената разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.

В наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението е отразена датата на посещението в дома на жалбоподателя и съставяне на акта против него – 12.03.2012 г. Посочената в акта като дата на деянието – 10.01.2012 г., не фигурира въобще в обстоятелствената част на санкционния акт. Наред с това, съдът констатира, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че нарушението е извършено към момента на проверката, каквато констатация не е направена в акта.

 За първи път в санкционния акт е посочено и мястото на извършване на нарушението, което наказващият орган е приел, че е ***, при липса въобще и на такъв реквизит в акта.

Констатираните по – горе противоречия между акта и издаденото, въз основа на него наказателното постановление, е довело до съществена промяна на фактическите и правните основания, въз основа на които е ангажирана административно – наказателната отговорност на Д.. С посочване за първи път в наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението - датата на съставяне на акта - 12.03.2012 г., на Д. е вменено нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ към момент, в който вече е било отпаднало задължението му да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил, в какъвто смисъл са и направените от него писмени възражения в акта. Видно от приетото по делото удостоверение за регистрация - част І е, че преди датата на съставяне на акта - на 19.01.2012 г. лекия автомобил е бракуван и не подлежи на възстановяване. Бракуването е равнозначно на непритежание на обекта на задължително застраховане.

Допуснатите процесуални нарушения са особено съществени, тъй като е накърнено в сериозна степен правото на защита на наказаното лице. Последното не може да разбере в какво точно нарушение е обвинен, кога и къде го е извършил.

При това положение, съдът счита, че наказателното постановление е неправилно издадено, поради което следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразено.  

            Водим от горните мотиви, съдът

                                              

                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №192/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Д.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: