Срещу
подсъдимия A.A. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 03.12.2010 г., в с.Божурлук, обл.Плевен,
намерил чужда движима вещ – кафе автомат „Групо Бианчи” /Grupo Bianchi/, модел „Антарес Е3С” /Antares E3S/, на
стойност 650 лева, собственост на О.Ф. ***, и в продължение на една седмица /до
10.12.2010 г./ не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който
я е загубил.
Престъпление
по чл.207, ал.1 от НК.
Производството по делото е
разгледано в отсъствието на подсъдимия А., при условията на чл.269, ал.3, т.2
от НПК, с участието на служебно назначеният му защитник – адв.Е.Р. ***.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия А.. Излага доводи, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин
от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. По
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А., пледира
същото да бъде определено при отчитане наличието на отегчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, а именно: многобройните преходните осъждания на
А. с влезли в законна сила присъди, по които му е налагано наказание лишаване
от свобода, което е изтърпял ефективно, но то не е изиграло своята възпитателна
роля върху него. Поради това моли съда да му наложи предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание глоба в максималния размер от 300 лева,
както и да му бъдат възложени направените деловодни разноски.
Защитата на подсъдимия A.A. също счита, че повдигнатото
против подсъдимия обвинение се доказва по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Несъгласие изразява единствено по отношение
на размера на наказанието глоба, което следва да се наложи на А., поради което
моли съда да му определели наказание към средния размер, предвиден в състава на
извършеното престъпление, при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината и
отговорността му обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият A.A. ***, с ЕГН **********.
На 03.12.2010 г.,
подсъдимият А. помолил свидетеля М.О. да го откара с буса си до гр.Белене, за
да се види с ***, които живеели там. Двамата потеглили от гр.Плевен
на същия ден, около 16:00 часа. Подсъдимият останал в гр.Белене, като се
разбрали със свидетеля О. да дойде да го вземе около 20:00 часа. В уговореното
време, О. взел А. и тръгнали обратно към гр.Плевен. Когато стигнали до
с.Божурлук, подсъдимият му казал да спре буса, защото забелязал изоставен кафе
– автомат. Накарал свидетелят О. да задвижи буса на задна скорост и сам
натоварил автомата в него, след което продължили с машината към гр.Плевен. Пристигайки
в града, А. накарал О. да го закара при негов познат – свидетелят Л.Ц., който
имал пункт за изкупуване на вторични суровини. Последният закупил кафе автомата
от подсъдимия за сумата от 400 лева. Машината била синя на цвят, с многобройни
надписи по нея „Лаваца”, марка „Бианчи”.
На 03.12.2010 г., свидетелят
О.Ф. ***, установил, че собственият му кафе автомат, оставен до търговски обект
– магазин в селото, го няма на поставеното място. Свидетелят бил монтирал
машината в метален шкаф, който се заключвал със секретна ключалка. При
пристигане на място, констатирал, че шкафът бил разбит, поради което депозирал
жалба в РУП – Левски. След установяване извършителя на деянието, по случая било
образувано досъдебно производство за престъпление кражба, извършена при опасен
рецидив срещу А.. Впоследствие така образуваното досъдебно производство било
прекратено с прокурорско постановление и същото продължило с привличане на
подсъдимия като обвиняем за престъпление по чл.207 от НК. С такова обвинение
против същия е внесен и обвинителен акт в РС – Левски.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие
– метален шкаф, находящ се в близост до автоспирка в с.Божурлук, ведно с
приложен към него фотоалбум е, че в лицевата му страна, в областта на металната
врата, се наблюдава деформация. Данните от така съставения протокол напълно
кореспондират на показанията на свидетеля Ф., относно местоположението на
собственият му кафе автомат, преди извършване на деянието, и състоянието на
металния шкаф при констатиране на липсата му. С протокол за доброволно
предаване, свидетелят Л.Ц. предал на разследващите органи един брой кафе
автомат, син на цвят, с надписи „Лаваца”, марка „Бианчи”, модел „Антарес”.
Обясненията му, отразени в протокола напълно кореспондират с показанията му в
съдебно заседание, че машината е докарана в пункта от две лица – М.О., който
лично познава и подсъдимия, като е закупил същата лично за себе си, а не като
скрап, за сумата от 400 лева. Показанията на свидетеля Ф. са еднозначни при
описание на характерните особености на притежавания от него кафе автомат,
поставен в с.Божурлук, в близост до автоспирка, послужили на същия да разпознае
машината в пункта на свидетеля Ц., именно като неговата собствена. От друга
страна, показанията на свидетеля О., дадени пред съдия на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание, относно повода
за спирането в с.Божурлук, поведението на подсъдимия, изразило се в
натоварването в буса на намерената, в близост до автоспирката машина и
откарването й по разпореждане на А. в пункт за изкупуване на вторични суровини
в гр.Плевен, собственост на Ц., където последният я закупил за сумата от 400
лева, кореспондират изцяло на всички събрани по делото доказателства – писмени
и гласни.
Съгласно заключението на
вещото лице по изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза,
неоспорена от страните и приета в съдебно заседание, стойността на предмета на
престъплението, към датата на извършване на деянието – 03.12.2010 г. е в размер
на 650 лева.
При
така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото
доказателства съдът приема, че A.A. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.207, ал.1 от НК. Подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност по цитирания текст от НК. За извършеното
престъпление се предвижда само един вид наказание глоба от 100 до 300 лева.
При
определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът съобрази, че действително по отношение на него са налице посочените от
представителя на прокуратурата отегчаващи вината и отговорността му
обстоятелства – преходните му осъждания за тежки умишлени престъпления,
извършени при опасен рецидив, за които са му налагани наказания лишаване от
свобода, които е търпял ефективно. Това отегчаващо обстоятелство налага извод,
че подсъдимият си е изградил едни трайни престъпни навици да отнема чужди вещи,
като наложените му ефективни присъди не са произвели по отношение на него
превъзпитателен и възпиращ ефект. Съдът взе предвид и факта, че предмета на
престъплението е върнат на неговия собственик, но не от подсъдимия, а от
собственика на пункта за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Плевен, след
като е установена от полицейските органи местонахождението на веща. При
определяне размера на наказанието, съдът отчита още и обстоятелството, че
стойността на описания в обвинителен акт кафе автомат е в размер на 650 лева.,
а подсъдимият не е възстановил сумата от 400 лева, която е получил за предмета
на престъплението. Гореизложеното е мотивирало съда да определели на А.
наказание глоба в максималния размер, предвиден в състава на извършеното
престъпление, а именно в размер на 300 лева. В този смисъл, и предвид липсата
на каквито и да е смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът намира, че глоба към средния размер от 150 лева, въпреки
че А. е безработен, каквито са данните от снетата му самоличност на досъдебното
производство, няма да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, след като последния в резултат на извършеното,
макар и леко престъпление, се е обогатил със сума, надвишаваща по размер
максималния такъв на предвиденото в състава му наказание глоба.
При
този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия А. на основание чл.189, ал.3 от
НПК, да заплати направените деловодни разноски в размер на 70 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: