Срещу подсъдимия А.В. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 03.03.2012 г., в с.Деков, обл.Плевен, от склад на
ЧППТК „Зора” – с.Деков, в съучастие като съизвършител с Б.А., ЕГН ********** от
***, чрез използване на техническо средство – ключ и конска каруца, отнел от
владението на Г.Д. ***, чужди движими вещи – 1 брой машина за изправяне на тел
на стойност 300 лева, електрически бойлер – 80 литра на стойност 85 лева, 3
броя механични везни до 10 кг. „Лясковец” на стойност 72 лева и 1 брой
електрически калорифер /отоплителна печка/ на стойност 30 лева, всичко на обща
стойност 487 лева, собственост на ЧППТК „Зора” – с.Деков, обл.Плевен, без
съгласието на представляващия кооперацията и с намерението противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен.
Престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Б.А. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 03.03.2012 г., в с.Деков, обл.Плевен, от склад на
ЧППТК „Зора” – с.Деков, в съучастие като съизвършител с А.В., ЕГН ********** от
***, чрез използване на техническо средство – ключ и конска каруца, отнел от
владението на Г.Д. ***, чужди движими вещи – 1 брой машина за изправяне на тел
на стойност 300 лева, електрически бойлер – 80 литра на стойност 85 лева, 3
броя механични везни до 10 кг. „Лясковец” на стойност 72 лева и 1 брой
електрически калорифер /отоплителна печка/ на стойност 30 лева, всичко на обща
стойност 487 лева, собственост на ЧППТК „Зора” – с.Деков, обл.Плевен, без
съгласието на представляващия кооперацията и с намерението противозаконно да ги
присвои.
Престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата
подсъдими. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, поради което моли съда да ги признае за
виновни и да постанови осъдителна присъда. Предлага и на двамата подсъдими да
бъде определено наказание лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства. По отношение размера на наказанието счита, че на А.
следва да бъде за срок от три месеца, предвид чистото му съдебно минало, а на В.
за срок от четири месеца, при отчитане на факта, че деянието е извършено при
условията на повторност. Счита, че
изтърпяването на определеното наказание и по отношение на двамата подсъдими,
следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, което за А. пледира да
е с тригодишен изпитателен срок, а за В. – с четири годишен изпитателен срок.
Моли съда на основание
чл.53, ал.1, б.”а” от НК, да отнеме в полза на държавата вещите, собственост на
подсъдимия А., а именно един брой ключ, приложен като веществено доказателство
по делото, както и един брой конска каруца, като такива послужили за извършване
на престъплението.
Подсъдимият А.В. разбира повдигнатото обвинение, признава се за виновен, дава обяснения
и изразява съжаление за извършеното. В съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на
прокуратурата наказание по отношение на него.
Подсъдимият Б.А. разбира повдигнатото му обвинение, признава се за виновен, дава
обяснения и изразява съжаление за извършеното. В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от
представителя на прокуратурата наказание по отношение на него.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
А.В. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.А. ***, с ЕГН **********.
Двамата
подсъдими били приятели и се познавали преди да решат да извършат престъпното
деяние. При едно гостуване на подсъдимия В. в дома на подсъдимия А., решили да
се сдобият с парични средства, чрез извършване на кражба, тъй като и двамата
били в затруднено материално положение.
На
03.03.2012 г., подсъдимият А. взел от дома си връзка с различни ключове, след
което заедно с В. тръгнали из *. Около 15:00 часа пристигнали до склада на
ЧППТК „Зора”, който се намирал в с.Деков, обл.Плевен. Вратата на склада била
заключена с катинар, поради което пробвали да я отключат с ключовете от
връзката, която взели със себе си. Един от ключовете отворил катинара. Двамата
подсъдими влезли в помещението и започнали да се оглеждат за вещи, които биха
могли да вземат. Отделили в близост до входната врата на склада, от вътрешната
страна - една машина за изправяне на тел, електрически бойлер с вместимост 80
литра, три механични кантара „Лясковец”, теглещи до 10 кг. и един електрически
калорифер /отоплителна печка/. А. и В. излезли от склада и заключили катинара
от външна страна. По – късно вечерта,
около 19:00 часа, двамата се върнали до склада на кооперацията с магарешката
каруца на А.. Отново отключили катинара на входната врата с ключа, който
ползвали при първото влизане, след което натоварили отделените вещи в каруцата.
Заключили склада и си тръгнали. Пристигнали до дома на подсъдимия А., където
оставили каруцата пред двора на дома му. На следващия ден – 04.03.2012 г.,
двамата подсъдими разглобили отнетите вещи, а на 05.03.2012 г. ги натоварили в
каруцата и потеглили за гр.Белене, за да ги предадат като скрап в пункт за
изкупуване на вторични суровини. По пътя обаче били спрени от патрул на РУП –
Белене и замисълът им бил осуетен. Полицейските служители - К.Р. и Б.Б., спрели
каруцата с двамата подсъдими за проверка, след ж.п. прелеза, посока с.Деков –
гр.Белене, на път ІІ-5202. В хода на проверката установили, че подсъдимите
возят в каруцата метални части от различни предмети. Същите били предадени с
протокол за доброволно предаване от подсъдимия А.. По – късно с протокол за
доброволно предаване, последният предал и ключа, който използвали с подсъдимия В.
за проникване в склада на кооперацията. На 14.03.2012 г., представител на кооперацията
в ликвидация – Г.М., в качеството му на ликвидатор, получил доброволно
предадените от подсъдимите части от движимите вещи, предмет на престъплението.
Изложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Безспорно от показанията на разпитаните свидетели – Р. и Б.
се установява, че са спрели за извършване на полицейска проверка магарешка
каруца, управлявана от двамата подсъдими, както и обстоятелството, че
последните превозват в нея метални части от различни вещи. Видно от протокол за
доброволно предаване от 05.03.2012 г. е, че подсъдимият Б.А. предал на полицай М.Б.
следните вещи: алуминиеви сплави от кантар с общо тегло 20.5 кг., ламарина от
печки с общо тегло 60 кг., метален станок за изправяне на арматурна тел и други
метални отпадъци с общо тегло 180 кг. По повод на така предадените вещи, А.
саморъчно отразил в съставения протокол, че същите са от склада на кооперацията
в с.Деков. На така събраните доказателства изцяло съответстват обясненията на
двамата подсъдими, дадени по време на съдебното следствие. Същите признават
вината си, като в логическа последователност излагат действията си преди, по
време и след извършване на деянието. А обясненията им в смисъл, че са отключили
вратата на склада с ключ от връзката, която носели със себе си, намират
логическа опора в приложения към досъдебното производство протокол за
доброволно предаване на един брой ключ за секретна врата – катинар, с надпис
върху него „MADE IN CHINA”, приложен като веществено
доказателство по делото. По отношение на така предадения ключ, подсъдимият А.
собственоръчно отразил в съставения протокол от 08.03.2012 г., че именно с него
са отключили склада на кооперацията в с.Деков, от който са взели железата.
Безспорно
се установява и обстоятелството, че складът, в който са проникнали подсъдимите А.
и В., и от който са взели инкриминираните вещи, е собственост на ЧППТК „Зора”,
със седалище и адрес на управление в с.Деков, обл.Плевен. Съгласно
удостоверение за актуално състояние от 13.06.2012 г., ощетеното юридическо лице
е в ликвидация на основание решение от 07.01.2005 г., а за ликвидатор е
назначен Г.М.. Безспорно се установява, че превозваните от двамата подсъдими
метални части в магарешката каруца, са именно от оставените в склада на
кооперацията движими вещи. Видно от разпореждане за определяне на окончателна
оценка на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Велико Търново е, че същите са
индивидуализирани, във връзка с определянето на окончателна оценка на основание
представено заключение от оценителя „И.” ООД – *. Срещу разписка,
представителят на кооперацията в ликвидация – Г.М., получил на 14.03.2012 г.,
доброволно предадените от подсъдимия А. следните метални части: алуминиеви
сплави от кантар с общо тегло 20.5 кг., ламарина от печка с общо тегло 60 кг. и
метален станок за изправяне на арматурна тел и други метални отпадъци с общо
тегло 180 кг.
Общата
стойност на предмета на престъплението, към датата на извършване на деянието,
съгласно неоспореното от страните и прието заключение по изготвената на
досъдебното производство съдебно – оценителна експртиза, е в размер на 487
лева.
От изложената фактическа
обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства се
установява, че с деянието си, подсъдимият А.В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият Б.А. – състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Двамата подсъдими са извършили деянието в съучастие, при
форма – съизвършителство, поради което следва да се приложи разпоредбата на
чл.20, ал.2 от НК. За осъществяване на изпълнителното деяние, подсъдимите са
използвали техническо средство – ключ и конска каруца, поради което правилно
извършеното престъпление е квалифицирано като такова по т.4 на чл.195, ал.1 от
НК. Налице са и всички предпоставки за квалифициране на деянието, извършено от
подсъдимия А.В. при условията на повторност. Видно от справката му за съдимост
е, че по отношение на него има влязло в законна сила на 01.02.2005 г.
протоколно определение, с което е одобрено постигнато споразумение по н.о.х.д.
№ 149/2004 г. по описа на РС – Левски. Със същото на В. е наложено наказание
глоба в размер на 250 лева за извършено от него престъпление кражба,
осъществяващо признаците на привилигирования състав по чл.197, т.3, във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК, т.е. осъждан е за същото по вид
престъпление. От приложеното към досъдебното производство удостоверение от ТД
на НАП – гр.Велико Търново се установява, че по отношение на подсъдимия А.В.
има образувано изпълнително дело, задължението по което произтича от издаден
изпълнителен лист за наложеното му наказание глоба в размер на 250 лева по
н.о.х.д. №149/2004 г. по описа на РС – Левски, но това задължение не е погасено
към 05.07.2012 г. При това положение, по отношение на подсъдимия В. правилно е
приложен и квалифициращия признак по т.7 на разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК.
При определяне на деянието като повторно извършено, прокуратурата е отчела, че
има образувано изпълнително дело за наложеното наказание глоба на този
подсъдим, че задължението не е погасено, както и обстоятелството, че
неплащането на глобата е възпрепятствало изтичането на петгодишния срок по
чл.28, ал.1 от НК, считано от изтърпяване на наказанието.
Подсъдимите В. и А. са
извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл, при общност
на умисъла.
Подсъдимият А.В. следва да
носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне
на наказанието съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, доброто
процесуално поведение и безспорно оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно състояние – същият е
разведен с две деца и без постоянни доходи, тъй като е безработен, и не на
последно място изразеното съжаление за извършеното деяние. На тези смекчаващи
вината и отговорността обстоятелство противостои само едно отегчаващо, а именно
наличието на две квалифициращи обстоятелства по отношение на този подсъдим, в
сравнение с квалификацията на деянието на подсъдимия А.. При отчитане на по – високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние от В. с оглед наличието на два
квалифициращи признака, съдът му е наложил предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, под предвидения минимум
от една година и малко над минималния размер на този вид наказание, а именно за
срок от четири месеца. С преходното осъждане на В. е наложено наказание глоба,
а наложеното му наказание за извършеното престъпление е до три години лишаване
от свобода. Съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо
същият да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода ефективно,
поради което и поради наличието на всички предпоставките по чл.66, ал.1 от НК,
е отложил изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок, който счита, че ще
окаже достатъчен възпиращ ефект върху него за в бъдеще да не извършва престъпни
посегателства.
Подсъдимият Б.А. също следва
да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. При
определяне на наказанието съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: признанието
на вината, доброто процесуално поведение и безспорно оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно положение –
същият е женен с три деца, трудовата му ангажираност, тъй като работи по
трудово правоотношение и има постоянни доходи, макар и минимални, и не на
последно място изразеното съжаление за извършеното деяние. При отчитане на по –
ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние от А., с оглед
чистото му съдебно минало, съдът му е наложил предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, под предвидения минимум
от една година и към минималния размер на този вид наказание, а именно за срок
от три месеца. А. не е осъждан, а наложеното му наказание за извършеното
престъпление е до три години лишаване от свобода. Съдът намира, че за
поправянето му не е необходимо да изтърпи определеното му наказание лишаване от
свобода ефективно, поради което и поради наличието на всички предпоставките по
чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок,
който счита, че ще окаже достатъчен възпиращ ефект върху него за в бъдеще да не
извършва престъпни посегателства.
При този изход на делото,
съдът е постановил да се отнеме в полза на държавата, приложеният по делото
като веществено доказателство – 1 брой ключ с надпис „MADE IN CHINA”, собственост на подсъдимия
А., предаден от него с протокол за доброволно предаване от 08.03.2012 г. като
вещ, послужила за извършване на престъплението. По отношение на описаната в
обвинителния акт, като техническо средство на престъплението – конска каруца,
съдът намира, че липсват основания за отнемането й, съгласно направеното искане
от представителя на прокуратурата. Същата не е иззета по надлежния ред, не е
индивидуализирана, не е приобщена като веществено доказателство по делото,
поради което съдът счита, че не следва да бъде постановено отнемането й, като
вещ, собственост на подсъдимия А., послужила за извършване на
престъплението.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното
производство, срещу двамата подсъдими е предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице ЧППТК „Зора” – с.Деков, обл.Плевен, представлявана от
ликвидатора - Г.Д. ***, за сумата от 115 лева, представляваща стойността на
причинените в резултат на деянието имуществени вреди, а именно паричната
равностойност на един брой електрически бойлер на стойност 85 лева и един брой
калорифер /отоплителна печка/ на стойност 30 лева.
В качеството на граждански
ищец по делото е конституирано ощетеното юридическо лице ЧППТК „Зора” –
с.Деков, обл.Плевен – в ликвидация, представлявано от ликвидатора Г.М. от ***
Гражданският ищец моли съда
да уважи предявения иск в претендирания размер, като основателен и доказан.
Представителят на
прокуратурата моли съда да осъди двамата подсъдими да заплатят на гражданския
ищец претендираната сума, като парична равностойност на противозаконно отнетите
движими вещи, които не са възстановени на собственика.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че вещите - предмет на
обвинението са собственост на ощетеното юридическо лице. Няма спор, че част от
тях са възстановени, като невъзстановени са само един брой електрически бойлер
с вместимост от 80 литра, чиято стойност съгласно оценителната експертиза е 85
лева и един брой калорифер /отоплителна печка/ на стойност 30 лева. При това
положение и предвид обстоятелството, че съдът е признал двамата подсъдими за
виновни по повдигнатите им обвинения и ги е осъдил, като им е наложил съответни
наказания, счита че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде изцяло уважен.
Предвид гореизложеното,
съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД, двамата подсъдими - В. и А., да
заплатят на гражданския ищец сумата от 115 лева, представляваща стойността на причинените в
резултат на деянието имуществени вреди, а именно паричната равностойност на
един брой електрически бойлер на стойност 85 лева и един брой калорифер
/отоплителна печка/ на стойност 30 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил двамата подсъдими – В. и А., да
заплатят солидарно направените деловодни разноски в размер на 35 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: