МОТИВИ към присъда,
постановена по н.о.х.д. №488/2012 година по
описа на РС гр. Левски
Обвинението, повдигнато по
отношение на подсъдимия В.З. - ***,
ЕГН **********, е по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК затова, че в
периода от 19.04.2012г. до 26.04.2012г. включително, в условията на
продължавано престъпление, чрез използването на технически средства - 3 бр.
чукове с дълги дръжки и 2 бр. кирки и чрез използването на МПС - т.а. „Фиат *” с рег. № *, собственост на К. К. ***, и т.а.
с неустановен регистрационен номер и марка, в с.Микре, обл.Ловеч и гр.Левски,
обл.Плевен, направил опит да отнеме и отнел чужди движими вещи - тротоарни
плочки от дялан камък на обща стойност 1782.63 лв., съответно:
- на 19.04.2012г. направил опит
да отнеме от двора на бивше училище в с.Микре, обл.Ловеч, от владението на
собственика - Община Угърчин, без съгласието на Кмета на Общината и с намерение
противозаконно да ги присвои - 31.68 кв.м. плочки на стойност 209.72 лв.;
- на 25.04.2012г. и на
26.04.2012г. отнел от тротоарно пространство на ул.”Хан Кубрат” (източна
страна) в гр.Левски, обл.Плевен, от владението на собственика - Община Левски,
без съгласието на Кмета на Общината и с намерението противозаконно да ги
присвои - 237.60 кв.м. плочки на стойност 1572.91 лв., като деянието е
извършено в условията на посредствено извършителство, чрез наетите от него
лица: В.И., ЕГН ********** ***; А.А., ЕГН ********** и В.Б., ЕГН ********** ***;
Б.Р., ЕГН ********** и К.Р., ЕГН **********.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят
на РП гр. Левски поддържа обвинението така както е предявено. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание при условията на чл. 58а
от НК, като счита, че не са налице многобройни или едно изключително
обстоятелство, което да определи приложението на чл. 55 от НК. Предлага съдът
да наложи наказание на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на
една година, като след редукцията му да бъде определено в размер на осем месеца
лишаване от свобода, което по реда на чл. 66 от НК бъде отложено с изпитателен
срок от три години.
Гражданският
ищец Община Левски, представлявана от Кмета Л.А. счита предявеният граждански
иск за основателен и доказан като размер и моли да бъде уважен.
Защитникът
на подсъдимия счита, че следва съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Моли съдът да наложи по
отношение на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
З. решил да се сдобие с плочи от дялан камък. За осъществяване на тази цел се
обадил на 19.04.2012г. по телефона на св. В.И., тъй като трябвало да посетят
„някакво село” откъдето да „вадят камъни”. За целта св. В.И. се свързал с още
три лица, на които подсъдимият щял да заплати труда. Същия ден свидетелят И. и
подсъдимият З. се уточнили, че работниците следва да бъдат закарани в с. Микре,
обл. Ловеч. Подсъдимият чакал групата, ангажирана от него с работници на
разклона за с. Микре. Оттам всички заедно пристигнали при бившето училище в
селото, като пътя им показвал подсъдимият З.. На място наетите от подсъдимия
работници – свидетелите Б.Р., К.Р., В.Б. и В.И. започнали да вадят от двора на
училището покривни плочи от дялан камък. За целта ползвали 3 броя чукове с
дълги дръжки и 2 броя крикове. Когато приключили с дейността си, с микробус
товарен автомобил „Фиат” с рег. №* пристигнал на място свидетелят А.А..
Свидетелите започнали товаренето на извадените от тях плочи в товарния
автомобил.
В момента
на приключване на товаренето на плочите в микробуса, за дейността им била
сигнализирана св. П.С. – ***. Свидетелката отишла на място и поискала подсъдимият
да й обясни какво правят там. Тъй като не получила достоверно обяснения,
сигнализирала за ставащото кмета на община Угърчин – св. В.В.. Последният не
бил извършвал продажба на каквото и да е имущество от сградата и двора на
бившето училище и по тази причина сигнализирал в местното РУП за извършване на
противозаконни действия.
Пристигналите
на място служители на РУП – Угърчин иззели товарния автомобил и натоварените в
него плочи и задържали присъстващите там лица – подсъдимия и наетите от него
работници по ЗМВР за 24 часа.
Иззетите
от полицаите като веществени доказателства плочи от дялан камък били с обща
квадратура от 31.68 кв.м.
Няколко
дни по – късно – на 24.04.2012г. подсъдимият З. посетил Община Левски – стая *,
където работела като * свидетелката М.Л.. Подсъдимият попитал свидетелката
разполага ли общината с плочи, с които да подмени стари такива. Изразил желание
да подмени плочките на ул. „Хан Кубрат” в гр. Левски, където твърдял, че
живеел. След като разбрал, че Общината не може да осигури плочки за подмяна,
подсъдимият си тръгнал. На този разговор присъствала и работещата в същата стая
служител на Община Левски – свидетелката Н.П..
На
25.04.2012г. подсъдимият З. бил заедно със свидетелите А.А., В.Б. и В.И. ул.
„Хан Кубрат” в гр. Левски. Свидетелите, живеещи на същата улица, забелязали,че
цитираните по – горе лица вадят тротоарна настилка от улицата от страната на
четните номера (източната страна на улицата). Тротоарната настилка била
изградена отдавна и представлявала плочи от дялан камък. На въпросите на
живеещите на улицата защо вадят плочите, подсъдимият З. е обяснил, че е
спечелил проект от Общината за подмяна на тротоарната настилка. Плочите, които
вадели от тротоара, подсъдимият и свидетелите нареждали на купчинки. На следващия
ден вечерта пристигнал камион с неустановена марка, според описанието на
свидетелите – голям, бял, с начални букви на регистрацията „ВР”. Подсъдимият
указал в камиона да се натоварят плочите от дялан камък. Това било сторено от
свидетелите В.Б., В.И. и А.А.. След като бил натоварен, камионът отпътувал в
неизвестна посока. Плочите, които били извадени от тротоарното пространство на
ул. „хан Кубрат” и взети от подсъдимия били с обща квадратура от 237.60 кв.м.
По делото
било констатирано, че Община Левски не е
ангажирала подсъдимия З. с извършване на подмяна на тротоарната настилка на ул.
„Хан Кубрат” в града. Констатирано е, че подсъдимият не е адресно регистриран
на ул. „Хан Кубрат”, нито живеел там. Живеещите на улицата и разпитани като
свидетели отрекли да са ангажирали подсъдимия с тази дейност.
Събрани
са писмени доказателства относно началното състояние на настилката на ул. „Хан
Кубрат” в гр. Левски откъм четните номера. Констатирано е, че дължината на
тротоара е 250 м., част от него е с подменена настилка, а останалата част била
с плочи от дялан камък – около 220м. Извършен бил оглед на местопроизшествието
и назначена експертиза.
По
досъдебното производство били назначени оценителни експертизи относно
стойността на отнетото имущество. Констатирано
било, че стойността на плочите от дялан камък, собственост на Община Угърчин е
209.72лв., а на тези, собственост на Община Левски – 1572.91 лв.
Установено
било, че свидетелите Б.Р., К.Р., В.Б., А.А. и В.И. били въведени в заблуждение
от подсъдимия З., че ваденето и товаренето на плочите от дялан камък е в двата
случая е законосъобразно – убедил ги, че е собственик на плочите (за случая в
с. Микре) и че има разрешение от Община Левски(за втория случай). По тази
причина по отношение на свидетелите е налице извинителна грешка по смисъла на
чл. 14, ал.1 от НК.
Товарният автомобил „Фиат” е собственост ан К.К.
от ***.
Подсъдимият
и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият
В.З. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласили да не се събират доказателства за тези
факти.
В
съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил
подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
На
основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е
одобрил изразеното съгласие.
С
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На
основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Съдът
приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано
по безспорен и несъмнен начин.
Налице е
извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.З.. Извършено е виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Същият е
съзнавал, че отнема от владението на собствениците движими вещи с намерение противозаконно
да ги присвои. Деянието е извършено в условията на посредствено извършителство
чрез наетите от него лица: В.И., А.А., В.Б., Б.Р. и К.Р..
Деянието в с. Микре не е
довършено по независещи от подсъдимия причини.
Подсъдимият
е съзнавал, че вещите, които отнема са чужда собственост и че собственикът не е
съгласен с отнемането им. Съзнавал е и че извършва деянието чрез наетите от
него лица, които въвел в заблуждение, че дейността, която извършва, е
правомерна.
За извършване на деянието
подсъдимият е използвал МПС, и чрез използване на технически средства - 3 бр.
чукове с дълги дръжки и 2 бр. кирки.
Подсъдимият
е извършил повече от две деяния, които осъществяват състава на престъплението
кражба. Извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
С оглед
на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият В.З. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4, пр. 1 и 2, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Причина
за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на
установения в страната правов ред.
При
определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия В.З.
съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния
акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и
досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Съдът
съобрази и стойността на вещите, предмет на престъплението. С оглед на
изложеното съдът приема, че наказанието следва да бъде определено при наличие
на предпоставките на чл.58 а от НК и че не са налице предпоставки за определяне
на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Предвид изложеното съдът приема,
че следва подсъдимият З. да бъде осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от една година.
Следва да се приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК, поради което съдът намалява така определеното наказание лишаване
от свобода с 1/3, поради което му определя наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца.
Подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание лишаване от свобода е под три години, като съдът приема,
че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 години.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от Община – Левски, представлявана
от Л.А. - кмет, срещу подсъдимия В.Г. ***, ЕГН **********, за сумата в размер
на 1572.91 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
25.04.2012г. до датата на изплащане на присъденото обезщетение.
Съдът е конституирал в качеството
на граждански ищец Община – Левски,
представлявана от Л.А. - кмет.
С присъдата си съдът е признал за
виновен подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение - кражба на движими вещи, собственост на Община Левски.
Съдът намира, че гражданският иск
е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
Безспорно се установи, че
стойността на вещите, предмет на
престъплението е 1572.91лв. Община Левски е претърпяла имуществени вреди от
извършеното престъпление, за което и следва да бъде обезщетена. Подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото следва да
се приложи разпоредбата на чл. 53, ал.2, б.”а” от НК и в полза на държавата да
бъдат отнети приложените като веществени доказателства, намиращи се на
съхранение в двора на БКС гр. Левски: 3 бр. чукове с дълги дръжки, 2 бр. кирки
и 1 бр. ножица за рязане на арматура.
След влизане в сила на присъдата
следва веществените доказателства: 31,68 кв. м. плочки от дялан камък, намиращи
се на съхранение в двора на БКС гр. Левски, да се върнат на собственика ОБЩИНА
УГЪРЧИН.
Следва вещественото доказателство:
товарен автомобил „Фиат *” с рег. № *,
собственост на К.К., ЕГН ********** ***, намиращ се на съхранение в двора на
БКС гр. Левски след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика му.
При този изход на делото следва
подсъдимият на основание чл.189,
ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното
производство в размер на 250 лв., направените деловодни разноски в размер на
175.50 лв., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 62.91 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: