М О Т И В И по присъда, постановена по НОХД №519/2012г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия Т.З. - ***, ЕГН **********, е по чл.216, ал.1 от НК, затова, че на 19.06.2012г., в гр.Белене, обл.Плевен, на ул.”Столетов”, пред дом №*, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил БМВ, модел *, с рег.№ *, собственост на В.Г. ***, като разрушил: предно стъкло на стойност 100.00 лв.; задно стъкло на стойност 110.00 лв.; малко задно стъкло на дясна врата на стойност 20.00 лв.; преден капак на стойност 147.00 лв.; заден капак на стойност 127.00 лв. и 1 бр. заден стоп на стойност 38.00 лв. - всичко на обща стойност 542.00 лв.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предвиденото наказание лишаване от свобода, тъй като не е предвидена долна граница на наказанието да бъде заменено с наказание „пробация”.

Защитникът на подсъдимия адвокат А. споделя становището на прокуратурата, като счита, че с наказание „пробация” в минимален размер биха се постигнали целите на наказанието, предвидени в закона.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият З. е дал в заем пари на св. В.Г., който живеел на семейни начала с майка му - св. М.П.. Заемът бил даден, за да могат двамата да се върнат от * в България. Уговорката била заемателят да върне сумата при пристигането си в България.

Св. Г. притежавал лек автомобил „К.” - *. За да осигури средства за пътуването обратно до *, той продал този автомобил и с част от получените средства закупил друг автомобил - „БМВ”, модел *, с рег.№ *. Сделката между него и бившия собственик на автомобила станала чрез нотариално изповядване на договора за покупко-продажба на МПС. Към инкриминираната дата автомобилът не бил пререгистриран в КАТ, поради което по документи се водел на предишния собственик.

След като узнал за извършената продажба на МПС и закупуването на друго от страна на св.Г., подсъдимият З. решил, че свидетелят има достатъчно средства, за да му се издължи. По тази причина на 18.06.2012г. подсъдимият се срещнал със св. Г. *** и поискал да му върне парите, за което му дал срок до обяд на другия ден.

На следващия ден по обяд подсъдимият отново посетил адреса в ***, на който бил отседнал свидетелят Г., заедно с майката на подсъдимия, неговата преродена сестра и нейния приятел. Там била и бабата на подсъдимия. Дотам подсъдимият З. отишъл с личното си МПС - „Фолксваген *”, като с него били и приятелите му - свидетелите Т.А. и В.С..

Понеже не се разбрали за връщането на дължимата сума, между св. Г. и подсъдимия З. възникнала разпра. В резултат на разпрата подсъдимият З. извадил от багажника на автомобила си брадва, с която започнал да нанася удари върху лекия автомобил, собственост на св. Г. - „БМВ *” с рег.№ *. В резултат на това му въздействие върху вещта били причинени множество повреди.

По делото бил извършен оглед на инкриминираното МПС, била назначена и извършена автотехническа експертиза по отношение на причинените повреди по автомобила. Била извършена и допълнителна автотехническа експертиза. Констатирано било, че по инкриминираното МПС са нанесени следните поражения: счупено предно стъкло, задно стъкло, малко задно стъкло на дясна врата, преден капак, заден капак и заден стоп, всичко на стойност 542.00 лв.

При извършване на разпит в качеството му на обвиняем, подсъдимият З. дал подробни обяснения, които напълно кореспондират с описаната фактическа обстановка, като обяснил, че не се чувства виновен, поради задължението, което св. Г. имал към него.

В качеството на свидетели по делото са разпитани: М.П., Т.А., В.С., Ц.В., Г.В. и В.Г..

По делото са приобщени огледни протоколи, протоколи за претърсване и изземване и други документи със значение за разкриване на обективната истина.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Т.З. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Т.З.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че с действията си противозаконно е повредил чужда движима вещ, собственост на В.Г., като е разрушил: предно стъкло; задно стъкло; малко задно стъкло на дясна врата; преден капак; заден капак и 1 бр. заден стоп.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.216, ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Т.З. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, доброто му процесуално поведение. Като съобрази горното, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено от закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При определяне на наказанието съдът съобрази и редакцията на разпоредбата на чл.58а от НК.

За извършеното от подсъдимия деяние законът не е предвидил минимум, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Съдът като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, счита че наказанието, което би въздействало поправително и възпитателно по отношение на подсъдимия е „пробация”, при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 53, ал.1, б.а. от НК, поради което съдът отнема в полза на държавата вещественото доказателство - 1 бр. брадва с дървена дръжка с дължина 0.70 м. и на острието 13.5 см., оставена на съхранение при домакин на РУП-Белене.

Веществените доказателства:1 бр. въздушна пушка марка „HATSAN” модел *; 1 бр. пластмасова кутия с надпис „Field Targer Cal 5.52 mm-22” със 110 бр. сачми и 1 бр. оптичен мерник с надпис „Rif le Scope” 4х4 с два броя монтажни скоби на оптиката - оставени на съхранение в КОС при РУП-Белене, след влизане в сила на присъдата да се върнат на подсъдимия Т.З..

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият Т.З. със снета самоличност да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 170 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: