МОТИВИ към Решение №234/05.12.2012 г., постановено по НАХД №540/2012 г. по описа на Районен съд – Левски;

В Районен съд – гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Ц.Н. ***, с ЕГН **********, за това, че на 26.06.2012 г., около 23:30 часа, в с.Асеновци, обл.Плевен, пред търговски комплекс „Тоника”, е причинил по непредпазливост на О.О. от ***, средна телесна повреда, изразяваща се в натъртване на лявата коленна става и частична руптура на предната кръстна връзка, причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 2 – 2,5 месеца.

Престъпление по чл.133, пр.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

За Районна прокуратура – гр.Левски не се явява представител и не взема допълнително становище по внесеното предложение.

Подсъдимият Н. се представлява от упълномощен защитник, който в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да го оправдае. В този смисъл, защитата излага съображения, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В постановлението си, прокуратурата приема, че на 20.06.2012 г., пред заведение „Тоника” в с.Асеновци, обл.Плевен, между пострадалият и подсъдимият възникнало спречкване, в резултат на което Н. блъснал О., докато последния бил с гръб към него. Свидетелят О. паднал на земята и не могъл да се изправи самостоятелно, поради изпитваната от него силна болка в областта на левия долен крайник. Пострадалият бил откаран за оказване на медицинска помощ. Било констатирано травматично увреждане, за което назначената впоследствие съдебно – медицинска експертиза дала заключение, че се изразява в травмиране на меките тъкани по задната повърхност на лявата колянна става, натъртване на същата и частична руптура на предната кръстна връзка, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 2 – 2.5 месеца. В постановлението е възприет, като механизъм на причиняване на деянието, вторият, посочен в заключението, а именно – блъскане в гръб на пострадалото лице, предвид констатираното съотвествие, между показанията на всички разпитани по делото свидетели в този смисъл.

Изложената по – горе фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства. Действително, между показанията на свидетелите – очевидци на деянието: Р.А., П.П. и В.Н., с изключение на тези, дадени от лицата, посочени от пострадалия: К.Ш., К.Ю. и К.С., няма никакво противоречие във фактическата обстановка. Същите фактически положения са възприети и в постановлението на прокуратурата, при съобразяване с втория посочен механизъм на причиняване на увреждането в заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза. Отчетено е обстоятелството, че показанията на пострадалия по отношение на първия, посочен в заключението механизъм – ритане отзад в областта на коленната става с последващо падане на земята, не се потвърждава от показанията на свидетелите, посочени от него на досъдебното производство, като свидетели – очевидци. Последните от своя страна са категорични, че никой от тях не е свидетел на самия инцидент, а са възприели един по – късен момент, а именно, когато пострадалия вече е лежал на земята. От друга страна не са последователни показанията на О.. Първоначално посочения от него механизъм на причиняване на увреждането в жалбата – ритане в областта на левия крак, зад коляното, не кореспондира на заявения от него на разпита му пред съдия – ритане с крак, но вече в предната част на коляното. Не се потвърждават от показанията свидетелите – очевидци и твърденията на О. за нанесен побой от подсъдимия и неговия брат, след падането му на земята. Изцяло, въз основа на непоследователните и противоречиви показания на О., в заключението си вещото лице е приело два възможни механизма на причиняване на увреждането, единият от който е именно - удар с крак от задната страна на коляното на левия крак, усукване, след това падане. Този механизъм вещото лице приема като по – вероятен за настъпване на увреждането, предвид установено травмиране на меките тъкани по задната повърхност на ставата. Този обаче по – вероятен механизъм, основан единствено на първоначалните показания на пострадалия, не е възприет в постановлението, тъй като противоречи на последващите му показания, както и на показанията на свидетелите - очевидци. Горното дава основание на съда да кредитира като достоверни показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, а показанията на О. да не възприеме като правдоподобни, предвид тяхната вътрешна противоречивост и непоследователност.

Съдът намира, че в съответствие със събраните гласни доказателства на досъдебното производство, прокуратурата е приела, че Н., в резултат на спречкване с пострадалия О. го е блъснал, докато бил с гръб към него. Обвинението обаче е повдигнато при непълнота на анализа на доказателствата, относно причинната връзка между т.нар. в постановлението „спречкване” и последващото падане на пострадалия. Не е взето предвид преходното поведение на О., изразяващо се в непровокирано по никакъв начин от подсъдимия, засилване и тичане към неговия брат – В.Н., съпроводено със заканителни жестове и изрази. Това поведение на О., както се установява от показанията на свидетелите – очевидци, както за Н., така и за останалите присъстващи, е било внезапно и неочаквано. Безспорно се установява, че Н. е блъснал в гръб пострадалия, единствено с цел да предотврати демонстрираното намерение от О. да нанесе удар върху брат му. От събраните по делото гласни доказателства не се установява подсъдимия Н. да е демонстрирал поведение, от което да явства намерение съзнателно да причини някакво телесно увреждане на О., дори и лека телесна повреда. Поради това не може да му се вмени във вина настъпването на крайния, по – тежък резултат: средната телесна повреда, който обективно не е могъл да предвиди. Това е така, защото причинния процес, довел до настъпването на вредоносния резултат, не се дължи на негови съзнателни и целенасочени действия към причиняване на някакво телесно увреждане на О., а на поведение на пострадалия, провокирало последващата спонтанна реакция на Н.. На такъв извод водят всички установени обстоятелства по делото, включително и факта, че нито преди падането на О., нито след това, подсъдимият е имал какъвто и да е друг физически контакт с него.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че вмененото престъпно деяние по чл.133 от НК на Н. е несъставомерно от субективна страна, тъй като не е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. Същото е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съобразявайки горното и разпоредбата на чл.304, предложение трето от НПК, съдът е признал за невинен подсъдимия и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените деловодни разноски в размер на 70 лева, да останат за сметка на държавата.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.