Мотиви към присъда №54/21.11.2012 г., постановена по НОХД №581 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимата С.Н. - П. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за времето от 26.03.2011 г. до 26.09.2012 г. включително, в гр.Белене, обл.Плевен, след като била осъдена с влязло в сила на 26.05.2004 г. съдебно решение №38/28.04.2004 г. по гражданско дело №128/2003 г. по описа на РС – Левски, да издържа свой низходящ – малолетното си дете М.И., родена на *** г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски по 50 лева всяка, или общо в размер на 950 лева, като деянието е извършено повторно, след като била осъдена за същото деяние с присъда №144/13.11.2009 г. по НОХД №466/2009 г. на РСС – Левски, влязла в сила на 30.11.2009 г.

Престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Счита, че същото безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. Пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание в минимален размер, предвид нейното тежко семейно и имотно състояние.

Подсъдимата С.Н. - П., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на прокуратурата наказание в минимален размер. Изразява съжаление за извършеното деяние. Заявява желанието си да погаси изцяло задължението си, както и да плаща за в бъдеще издръжката на детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата С.Н. - П. ***, с ЕГН **********.

Подсъдимата П. и свидетеля Р.И. сключили граждански брак на * г., който бил прекратен с решение №38/28.04.2004 г., постановено по гр.д. №128/2003 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 26.05.2004 г. По силата на това съдебно решение, упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете – М.И., били предоставени на нейния баща – свидетелят Р.И.. Със същото решение, подсъдимата била осъдена да изплаща по 50 лева месечна издръжка за роденото от брака им дете - М.И., родена на *** г., считано от влизане в законна сила на решението, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

За периода от месец март 2011 г. до месец септември 2012 г., подсъдимата не платила нито една месечна вноска за издръжка на детето си. Месечните вноски, които дължала били в размер на 19 месечни вноски, като общо дължимата сума от нея е в размер на 950 лева. Подсъдимата П. извършила деянието, след като била осъдена за същото престъпление с влязло в законна сила на 30.11.2009 г. присъда №144/13.11.2009 г., постановена по НОХД №466/2009 г. по описа на РС – Левски.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимата не е изплащала дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на свидетеля Р.И., които съдът кредитира като достоверни, поради тяхната последователност и непротиворечивост. Подсъдимата се признава за виновна и дава обяснения по повдигнатото й обвинение. Като причина за извършване на престъпното деяние сочи временното си финансово затруднение и полагането на грижи за двете деца на съпруга си, с които съжителстват в едно домакинство. Изложените причини обаче не съставляват пречка от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Затова горните обстоятелства не оневиняват подсъдимата и не изключват прекия й умисъл за извършване на престъплението по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Ежедневните нужди на детето могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжката му. Затова и финансовите затруднения на подсъдимата през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността й обстоятелство, но не и като изключващи съзнателните й представи, че като не изпълнява влязлото в законна сила решение, злепоставя интересите на малолетното си дете.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че с деянието си подсъдимата П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до две години или пробация, както и кумулативно наказание обществено порицание.

При определяне на наказанието на подсъдимата по вид и по размер, съдът съобрази дългия период от време, около една година и половина, през който не е плащана дължимата издръжка и високия размер на инкриминираната сума - 950 лева, която не е заплатена. Горните обстоятелства разкриват една висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление, поради което съдът счита, че на подсъдимата следва да се определи от двете алтернативно предвидени наказания в състава на престъплението, наказанието лишаване от свобода. Съдът взе предвид и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто й процесуално поведение, признанието на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, финансовите й затруднения през инкриминирания период от време, както и обстоятелството, че се грижи за двете деца на съпруга си. При тяхното наличие, съдът е заменил по отношение на подсъдимата наказанието лишаване от свобода, което е без специален минимум, с наказанието пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като намира, че достатъчни за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на П. са двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за минималния срок, предвиден в закона, а именно шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок от шест месеца. При определяне видовете и срока на наложените пробационни мерки, съдът счита, че макар и само двете задължителни, за минимален срок, същите ще бъдат достатъчни за постигане на една по - успешна социална адаптация на подсъдимата и по – силен възпиращ ефект по отношение на нея, като се има предвид, че с преходното й осъждане за същото деяние, наложеното наказание глоба не е оказало своя поправителен ефект. От друга страна, налагането и на други пробационни мерки, наред с двете задължителни, както и на кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, биха били нецелесъобразни, тъй като са от естество да ограничат възможността на подсъдимата да започне работа и да погаси задължението си за издръжка, като същевременно с това и да изпълнява задълженията си за в бъдеще. Поради тази причина, съдът на основание чл.55, ал.3 от НК, не е наложил на П. кумулативно предвиденото наказание обществено порицание в състава на извършеното престъпление, наред с наказанието лишаване от свобода.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: