Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 26.06. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети юни 2013 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. № 148 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.К. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №3101/12.03.2013 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Дирекция „Пътна инфраструктура” – гр.София.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят излага съображения, че работи по трудово правоотношение като шофьор на товарен автомобил във „Ф.” ЕООД - *. Сочи, че на описаната дата – 18.02.2013 г., управляваният от него служебен автомобил с ДК № * е натоварен с дървен материал на сечище край с.Душево, обл.Габрово, но от длъжностни лица, наети от работодателя му, без да са били осигурени и използвани измервателни уреди за установяване на общото тегло на натоварения автомобил. Твърди още, че при извършената му проверка в района на с.Българене, обл.Плевен, му е съставен акт от контролни органи, които не са представили документ за правомощията на длъжностното лице С.П. да съставя актове по Закона за пътищата, нито такъв, който да удостоверява вписаните в акта стойности на теглото – в размер на 49 940 кг. Излага доводи, че при направено измерване в крайната точка на превоза – базата на АД „С.” – *, е установено общо тегло на превозения товар /нето/ и на празния камион /тара/ от 48 980 кг., което е повече от един тон по – малко от измереното при проверката. В тази връзка оспорва техническата годност на използваното техническо средство – везна от контролните органи, както и квалификацията на управлявания от него товарен автомобил като „тежко ППС” по смисъла на чл.3 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни средства. Твърди, че в качеството си на служител извършва превози по нареждане на работодателя си, но не участва в товаренето на служебното МПС, поради което няма знание за това какво е общото му тегло след товаренето и дали е налице пратоварване, следователно няма и вина за вмененото му нарушение. Във връзка с горното визира законовата възможност за налагане на имуществена санкция на съответните юридически лица, а не глоби на работниците – шофьори. Оспорва и размера на наложената му глоба като счита, че наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което същата в размер на 2000 лева не съответства нито на имотното му и семейно състояние, нито на вписаната констатация в наказателното постановление, че нарушението е извършено за първи път.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея основания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата взема становище в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител. Излага доводи за правилно ангажирана отговорност на жалбоподателя и правилно определен размер на наложената му глоба. В подкрепа на горното сочи признанието на жалбоподателя, че е допуснал автомобилът да бъде натоварен, без работодателят му да е използвал измервателни уреди. Това обусловило наличие на вина на водача за претоварването. Поддържа тезата, че замерванията са коректно направени от длъжностните лица, което се доказва от приложената към акта кантарна бележка и представените сертификати за техническа изправност на използваното измервателно средство. Счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на формата за издаването му. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди санкционния акт, като законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 18.02.2013 г., в 16:30 часа, на път ІІІ-3002, 1 км. след с.Българене, обл.Плевен, е извършена проверка на жалбоподателя от компетентни длъжностни лица - свидетелите С.П. и А.Г. – служители към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София. В хода на проверката е констатирано, че К. осъществява движение на тежко ППС-во с натоварване над максимално допустимите стойности, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/. Самата проверка се изразила в извършено измерване с техническо средство – електронна везна на процесния товарен автомобил, данните от което били удостоверени с издаване на кантарна бележка.

За констатираното нарушение свидетелят П. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №3976 на 18.02.2013 г. за това, че на същата дата, в 16:30 часа, на път ІІІ-3002, след с.Българене, на 1 км., посока с.Българене – гр.Свищов, съчленено ППС с 5 оси, състоящ се от ППС с 2 оси /1,2/, с една задвижваща ос /2/, марка „Volvo *”, модел „*”, с рег. № * и полуремарке с три оси /3,4,5/ с рег. № *, управляван от Д.К., който в качеството си на водач осъществява движение на тежко пътно превозно средство, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/.

Отразено е още, че необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване с техническо средство – електронна везна, модел CAPTELS ORA 10, №785 и ролетка №8092019, при което е констатирано:

1.Измереното натоварване на задвижващата /втора/ единична ос на МПС е 12 980 кг., при максимално допустимо натоварване на оста – 11 500 кг., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ.

2.При измерено разстояние между осите – 1.32 м., измерената сума от натоварването на ос, на тройната незадвижваща ос на полуремаркето /3,4,5/ на ППС-то е 30 220 кг., при максимално допустимо натоварване на оста – 24 000 кг., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ.

3.Измерената обща маса на ППС-то е 49 940 кг., при допустима максимална маса на ППС – 40 000 кг., съгласно чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Иззети са като доказателства: копие от превозен билет №396424 от 18.02.2013 г., удостоверяващ вида на транспортирания товар – дървесина, натоварена от временен склад в с.Душево, общ.Севлиево, копие от лична карта на водача на процесния товарен автомобил, както и кантарна бележка №856 от 18.02.2013 г., издадена в 16:30 часа.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис и без възражения от негова страна по направените констатации.

Въз основа на съставения акт, наказващият орган приемайки, че са налице основанията на чл.53, ал.1 от ЗАНН, издал против К. наказателното постановление, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за извършено от него за първи път нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от същия закон.

Съдът намира, че административно – наказателното производство против жалбоподателя е опорочено още в неговата начална фаза: при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Последващото издаване на наказателното постановление, въз основа на така съставения акт, е обусловило неправилното приложение на материалния закон. То се изразява в следното:

Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено качеството на К., а именно: водач на процесния товарен автомобил. Посочена е и местоработата му - „Ф.” ЕООД – *, представлявано от П.П.. Горните обстоятелства се установяват от приетото по делото заверено копие от трудов договор №20/20.09.2012 г., по силата на който жалбоподателя, считано от 20.09.2012 г. е назначен да изпълнява в дружеството – работодател длъжността „шофьор на товарен автомобил - 12 и повече тона”. Предвид факта, че тези обстоятелства са отразени и в двата акта съдът приема, че са били известни както на актосъставителя, така и на наказващия орган, но не са били взети предвид, с оглед правилното определяне на субекта на извършеното нарушение.

Действително, посочената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, забранява за дейности от специалното ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. Забраната обаче не е абсолютна. Условията, при които могат да се движат визираните пътни превозни средства, надвишаващи допустимите максимални размери, стойности и разстояния са изчерпателно посочени в цитираната Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ. Тези условия касаят движението на такива МПС-та, след издаване на съответно разрешение от администрацията, управляваща пътя. Лицата, които могат да искат такова разрешение са точно определени в разпоредбата на чл.15, ал.3 от наредбата – собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС-ва или лицата, които извършват превозите. При неизпълнение на това задължение, санкционната разпоредба на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата предвижда административни наказания – глоба и имуществена санкция, именно за тези два субекта на нарушението по чл.26, ал.2, т.1 от същия закон. Легална дефиниция на понятието „лица, които извършват превози” липсва в Закона за пътищата. С оглед сходството на правната уредба, такава се съдържа в Закона за автомобилните превози, параграф 1, т.5 от същия, съгласно която разпоредба „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. При цялостен прочит на нормативната уредба следва извод, че лица, извършващи превоза са тези, които осъществяват транспортна дейност, в качеството си на търговци, а не физическите лица, извършващи фактическите действия по управление на ППС-во. При това положение, жалбоподателят не е адресат на задължението за снабдяване с конкретното разрешително.

Следва да се отбележи, че ако все пак е налице виновно извършено административно нарушение от К., то същото осъществява признаците на състава, формулиран в разпоредбата на чл.139, ал.2 от ЗДвП. Именно тази разпоредба предвижда движещите се по пътя ППС-ва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, ненадвишаващи нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Като водач на автомобила, жалбоподателят е бил длъжен да следи за ненадвишаване на максимално допустимите стойности на ППС-во, което управлява. Санкцията за неизпълнение на това негово задължение е предвидена в разпоредбата на чл.177, ал.2 от същия закон.

Предвид гореизложеното съдът намира, че като е съставен акт против жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС-во, назначен на длъжността „шофьор” от търговеца, извършващ превоза и непопадащ в нито една от двете категории лица, които са длъжни да подадат заявление за издаване на разрешително, е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до несъставомерност на вмененото деяние, с оглед неговия субект. Административно – наказващият орган е следвало да констатира горното и да прекрати образуваното производство против К.. Издаденото впоследствие наказателно постановление се явява в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. При това положение е безпредметно да се изследва въпроса за коректност на направеното измерване с техническото средство – везна, използвано в хода на извършената проверка, както и справедливостта на наложеното административно наказание.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №3101/12.03.2013 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Дирекция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на Д.К. ***, ЕГН **********, с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: