РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 03.06. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми май 2012 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №149 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №43/28.02.2013 г. на Началник РУП – Левски.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание, както и поради нарушение на материалния закон. Освен това, жалбоподателят сочи, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Счита, че неправилно е установена фактическата обстановка, тъй като не е нарушил зоната на пътен знак „Б-2”. Твърди, че е спрял на кръстовището на ул.”Елин Пелин” с ул.”Цар Иван Асен ІІ”, не само поради наличието на този знак, но и поради движещ се по главния път лек автомобил, който е пропуснал да премине, както и поради затруднената видимост от проливен дъжд. Счита, че полицейските служители не са имали възможност да възприемат лично факта дали е спрял на кръстовището, защото патрулния автомобил се е намирал на голямо разстояние от същото. Твърди още, че в наказателното постановление липсва преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което от своя страна възпрепятства съдебния контрол и съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. За такова счита и разминаването в изписването на нарушената разпоредба от закона в акта, където като такава е посочена тази на чл.6, т.1 от ЗДвП, а в санкционният акт – разпоредбата на чл.6, т.1, предл.3 от същия закон, което е довело до нарушаване правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно – наказателното производство против жалбоподателя Д. е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение №43/14.02.2013 г. за това, че на същата дата, около 10:40 часа, в гр.Левски, по ул.”Елин Пелин”, на кръстовище с ул.”Цар Иван Асен ІІ”, като водач на МПС – лек автомобил „Тойота *” с рег. № *, нарушава пътен знак „Б-2”, като не спира, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Като доказателство за извършеното нарушение е иззет контролния талон на водача. Жалбоподателят е отказал да му бъде предявен и връчен екземпляр от съставения акт, а отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. При съставяне на акта, жалбоподателят е направил писмени възражения, от които се разчитат само първите два реда в следния смисъл, че е спрял на знака, че е минавала друга кола, че патрулният автомобил се е намирал на 300 метра от табелата на бензиностанция, че тримата полицаи са се намирали вътре в колата и не са имали видимост.

Въз основа на така съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д., за нарушение на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП, е наложено на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП административно нарушение глоба в размер на 20 лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети седем контролни точки.

Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да съставляват основание за цялостна отмяна на санкционния акт. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Налице е и идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация. В тази връзка, соченото в жалбата разминаване в двата акта, по същество съставлява допълване на нарушената разпоредба в наказателното постановление с конкретното предложение, измежду няколкото съдържащи се в чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази разпоредба вменява в задължение на всички участници в движението да съобразяват своето поведение, освен със сигналите на съответните длъжностни лица и пътната маркировка, но и с пътните знаци. В конкретния случай, прецизната квалификация на нарушението е по чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП, т.е., така както е изписана в наказателното постановление. Но макар и третото предложение от тази разпоредба да не е изрично посочено в акта, то с направеното словесното описание на нарушението в същия, е уточнено какво точно административно нарушение се вменява във вина. В тази част непълнотата е отстранена от административно – наказващият орган с издаване на наказателно постановление в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а именно при безспорно установено извършено нарушение, самоличност на нарушителя и неговата вина, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице. От друга страна, съдът намира, че разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП, послужила като основание за налагане на административно наказание на Д. с наказателното постановление, съдържа едновременно конкретен състав на административно нарушение и санкция, което също гарантира организиране на адекватна защита, тъй като дава възможност на жалбоподателя да разбере кое точно негово поведение е квалифицирано като административно нарушение.

По същество на спора, съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение. Д. е навлязъл в кръстовището, образувано от посочените улици, без да спази предписанието на пътен знак „Б-2”, въвеждащ задължение за водача да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство. На този извод води анализа на събраните по делото гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа подадената жалба на основанията, изложени първоначално в нея. Дава обяснения по случая, като основно оспорва възможността на полицейските служители безпрепятствено да възприемат от разстояние около 300 метра, наличие на рекламна табела на бензиностанция, проливен дъжд и силен вятър, обстоятелството, че не е спрял на пътен знак „Б-2”. В подкрепа на неговите обяснения в смисъл, че не е извършил нарушението, тъй като е спрял на знака, са показанията на свидетелите Ю.А. и И.И.. Няма никакво съмнение, че двамата свидетели са пътували непосредствено след жалбоподателя със втори автомобил, както и че на приятелски начала са отивали заедно на почивка в гр.Троян. Относно достоверността на изложените от тях възприятия на посочената в акта дата, съдът приема първо, че е житейски оправдано и логично приятелите да подпомогнат защитната теза на Д.. Че в случая това е така, става ясно от противоречието в показанията им, относно момента на описаното „спиране” от страна на жалбоподателя. Според свидетеля А., Д. се е изтеглил с около три метра на пътя с предимство, тъй като от къща на ъгъла не е имало видимост, след което е спрял, но за да пропусне движещ се по пътя тъмен автомобил. Свидетелят И. е възприел първо спиране на жалбоподателя на пътния знак, пропускане на преминаващ автомобил, движещ се с предимство, след това изтегляне и преминаване на кръстовището. Съдът намира, че това противоречие в показанията на двамата свидетели се дължи на незнание на нормативните предписания, касаещи конкретните указания на пътен знак „Б-2” към водачите на пътни превозни средства. А те са формулирани в разпоредбата на чл.46, ал.2 от ППЗДвП, съгласно която пътен знак „Б-2” – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, указва на водачите на ППС, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знака. Констатираното противоречие в показанията на свидетелите А. и И., води на еднозначен извод за несъобразяване от страна на жалбоподателя, именно с първото указание на този пътен знак.

От друга страна, на обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите А. и И., противостоят показанията на свидетелите Н.Н., В.П. и М.М. – полицейски служители при РУП – Левски. И тримата свидетели твърдят, че патрулният автомобил, в който са се намирали е бил паркиран на отбивка, преди бензиностанция „Лукойл”, в посока към гр.Левски, на прав участък от пътя, като разстоянието от мястото на патрула, до кръстовището на ул.”Елин Пелин” с ул.”Цар Иван Асен ІІ”, е около 200 метра. Категорични са, че от това място и разстояние са имали отлична видимост, че пряко и непосредствено са възприели извършеното нарушение от жалбоподателя, изразяващо се в неспиране на пътен знак „Б-2”, поради което последният е бил спрян за проверка и му е съставен акт. Идентични са показанията им и относно обстоятелството, че не е валял проливен дъжд, нито пък рекламната табела на бензиностанция „Петрол” е била пречка да възприемат поведението на водача, тъй като същата се намира на разстояние около 20-30 метра след кръстовището и е поставена встрани от пътното платно. Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели, като логични и непротиворечиви. Същите добросъвестно излагат непосредствените си впечатления като преки очевидци на извършеното нарушение. Става въпрос за прав участък от пътя и за нарушение, констатирано през светлата част на денонощието, а именно в 10:40 часа. При това положение съдът намира, че обективно не е имало пречка, поради която полицейските служители да са били лишени от възможност да възприемат лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и поведението на водача от посоченото разстояние, дори и да е валял проливен дъжд, т.е. при лошо време. В този смисъл са недоказани твърденията на жалбоподателя и съдът ги приема единствено като изградена защитна версия, с цел избягване на негативните последици от ангажиране на административно – наказателната му отговорност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал наказателното постановление при съобразяване с императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН. Като е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността на Д. обстоятелства, на практика е издал наказателното постановление и при съобразяване с императивната разпоредба на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При това положение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №43/28.02.2013 г. на Началник РУП - Левски, с което на А.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лева, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети седем контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: