гр.
ЛЕВСКИ, 18.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети
юни 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №194 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от А.П. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №162/01.04.2013 г. на Началник РУП
– Белене.
В жалбата се
твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на
наложеното наказание, поради което е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Жалбоподателят оспорва истинността на изложените в него
фактически обстоятелства, като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.
Моли съда да отмени наказателното постановление и да му бъдат присъдени
направените разноски.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на П.. В представени по делото писмени бележки се сочат няколко
основания за отмяна на санкционния акт. На първо място се излагат доводи, че е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно: актът е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, което се установява косвено от събраните по делото гласни
доказателства. Наред с това се твърди, че актът не е съставен изцяло на
посочената в него дата и на местонарушението, а по – късно, но без да е имало
технически причини за това, поради което случаят не попада в приложното поле на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. Последното съставлява доказателство, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение. Излагат се доводи за нередовно призоваване
на жалбоподателя да участва при съставяне на акта, с което не е гарантирано
упражняване на правото му на защита. По същество се оспорва и качеството на
„водач на МПС” на П., като се сочи, че проверката му е извършена, докато е
отивал до паркирания си на обичайното място автомобил, за да вземе забравените
в него лични документи, а не докато го е управлявал. В тази връзка се твърди,
че ако контролните органи са имали някакво съмнение за употреба на алкохол от П.,
то не е имало пречка да го спрат и проверят, докато неправилно е преминавал
през пешеходната зона в центъра на гр.Белене, за което вече е санкциониран с
влязло в законна сила наказателно постановление. Сочи се още, че
актосъставителят е бил длъжен да отнеме свидетелството на жалбоподателя при
констатиране на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, но не е направил това,
съобразно изискванията на чл.172, ал.3 от същия закон. Твърди се, че начинът на
формулиране на нарушението в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление не позволява да бъде изяснена волята на наказващия орган, относно
това в какво точно се изразява вмененото нарушение от обективна страна. Излагат
се доводи и за липса на доказателства относно наличността на използваното
техническо средство към момента на извършената проверка, относно техническата
му изправност, както и за надлежно инструктиране на жалбоподателя за конкретното
му използване.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното
производство против А.П. започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №162 на 03.03.2013 г. за това, че на 24.02.2013 г., около 05:15 часа, в гр.Белене,
*, срещу дом №*, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген *”, с табели
с рег. № *, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Алкомер 931”, с фабричен №2243424, за установяване употребата на алкохол и не
изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както
и иззетите доказателства за извършеното нарушение: свидетелство за управление
на МПС №* и контролен талон №*. При предявяване на акта била дадена възможност
на жалбоподателя да направи възражения относно вписаните в него констатации,
като последния саморъчно вписал, че има такива, но без да сочи конкретно какви.
Актът бил предявен и връчен лично на П. на 03.03.2013 г., срещу подпис.
Въз
основа на направените в акта констатации, компетентният наказващ орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3,
предл. 1 от ЗДвП, наложил на А.П. кумулативно две административни наказания:
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
От
показанията на полицейските служители - свидетелите Д. и Н. се установява, че
на 24.02.2013 г., около 05:15 часа, докато се намирали пред сградата на Община
– Белене с патрулния автомобил, забелязали, че по пешеходната алея в центъра на
града преминава лек автомобил, движещ се в посока от бар „Централ” към площад
„България”. Същият спрял пред будка за вестници, изсвирил с клаксона и потеглил
на бавен ход. Свидетелят Н. се затичал след него пеша, а свидетелят Д. тръгнал
с патрулния автомобил, с цел да го пресрещне на единственото място, от където
би могъл да излезе от пешеходната зона. От паркинга на бар „Централ”,
свидетелят Н. забелязал стоп светлините на автомобила, слизането му от площад
„България” и последващото му движението по ул.”Иван Вазов”. Свидетелят Н. се
придвижил до кръстовището на ул.”Иван Вазов” и ул.”Малчика”, където изчакал
пристигането на колегата си Д. със служебния автомобил. Казал му марката на
автомобила – „Фолксваген *” и рег. № *. Полицейските служители предположили чия
собственост е, поради което продължили по ул.”Иван Вазов” към *, на която улица
* и докладвали за случая в дежурната част на управлението. Настигнали автомобила
по *, докато последния паркирал в лявата й част, пред дом №*. Спрели зад него,
слезли и свидетелят Д. поискал за проверка документите на водача и на
управляваното от него МПС, докато последният все още се намирал в автомобила. Констатирали,
че водачът е А.П. ***, както и че автомобилът е негова собственост. Обяснили
му, че са го последвали със служебния автомобил, заради неправомерното му
преминаване с автомобила през пешеходната алея на града. Попитали го защо е
направил това. П. пренебрежително отговорил на поставения въпрос от Д. - „И
какво от това като съм минал през площада, голяма работа”. Жалбоподателят също
не отрича в обясненията си, че е минал през площада с личния си автомобил. Дори
посочва и причината за това свое неправомерно поведение, а именно да се похвали
с новата си кола. На показанията на свидетелите Д. и Н., както и на обясненията
на жалбоподателя, относно горните обстоятелства, изцяло кореспондира
представената преписка по съставен акт и издадено, въз основа на него
наказателно постановление, с което на П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева за това, че на 24.02.2013 г., около 05:15 часа, в
гр.Белене, пл.”България”, управлява лек автомобил „Фолксваген *”, с рег. № *,
негова собственост, като преминава през пешеходна зона, с което е нарушил
разпоредбата на чл.14, т.4 от Наредба №1 на Общински съвет – Белене.
Няма
никакво съмнение, че полицейските служители са последвали с патрулния автомобил
преминаващия през пешеходната зона на града лек автомобил, именно по повод на
това поведение на водача. Съвсем логични са показанията им и относно
обстоятелството, че по марката на автомобила и регистрационния му номер са
установили чия собственост е, а така също и неговия водач. Непротиворечиви,
точни и последователни са показанията на свидетелите Д. и Н. и относно
обстоятелството, че са настигнали автомобила по *, докато последния паркирал в
лявата й част, пред дом *. Съвсем логично е при това положение, водачът все още
да се е намирал в управлявания от него автомобил. В това отношение съдът намира
дадените от жалбоподателя обяснения за изградена защитна версия, с цел
избягване на неблагоприятните последици от ангажиране на отговорността за
извършено противоправно деяние. Не се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства обясненията на П., че не е спрян за проверка по време на
управление на личния си автомобил. Че патрулната кола не е пристигнала след 15
минути от прибирането на жалбоподателя вкъщи, че същият не е заварен на пътното
платно, докато просто го е пресичал, за да вземе забравената си в автомобила
лична карта, защото „обичал” да си е в него, че патрулната кола не го е
приближила толкова тайнствено и мистериозно, както твърди - с угасени фарове,
без светлинни сигнали и с форсиране, и че последното не го е уплашило да не
бъде прегазен, явства най – вече от демонстрираното от жалбоподателя изключително
негативно отношение към полицейски служител, по повод изпълнение на служебни
задължения и от уклончивите отговори на същия на поставените въпроси при
проведената очна ставка със свидетеля Д.. Очевидно е, че и показанията на свидетеля
М.Г., с които подкрепя тезата на П. са продиктувани изцяло от приятелски
отношения между двамата и не произтичат от негови лични, обективни възприятия.
Затова съдът не кредитира показанията му като достоверни. Относно
достоверността на показанията на свидетеля К.П. съдът отчита първо, че същия възпроизвежда
факти, съобщени от сина му, и второ - близката му родствена връзка с
жалбоподателя, което го прави пряко заинтересован от изхода на делото свидетел.
Предвид изложеното по – горе съдът приема за безспорно установено, че П. е имал
качеството на водач на МПС, тъй като е спрян за извършване на проверка от
контролните органи непосредствено, след като лично е преустановил движението на
управлявания от него личен автомобил. В тази насока, направените възражения в
писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че поради
липса на качеството на водач, вмененото на П. нарушение е несъставомерно, се
явяват несъстоятелни.
Такива
са и възраженията в насока, че вмененото нарушение не е установено по надлежния
ред. Безспорно се установява от показанията на свидетеля Д., че в хода на
проверката жалбоподателя е лъхал на алкохол. Това е станало причина да го
покани за извършване на проба за алкохол с техническо средство „Алкомер 931”,
което последният категорично отказал. Дори и П. не отрича в обясненията си, че
е отказал да бъде изпробван за алкохол. Друг е въпросът, че като мотив за
отказа си сочи обстоятелството, че не е спрян по време на управление на
автомобила. Мотив, изложен от него за първи път едва в съдебно заседание. По
време на проверката П. безпричинно е отказал „всичко”. Дори се ядосал и заявил
на контролните органи да скъсат всичко, започнал да ги обижда и заплашва, че са
„пътници”, че ще ги уволни и съди. Въпреки заплахите, свидетелят Д. започнал да
попълва талон за медицинско изследване, в който отразил данните от
представената лична карта. Жалбоподателят извикал родителите си, които също
излезли на улицата. Контролните органи им обяснили за какво нарушение са
последвали сина им с патрулния автомобил до дома им, както и че същия е отказал
да бъде изпробван с техническо средство, поради което му издават медицински
талон за кръвно изследване за употреба на алкохол. След изготвянето му, талонът
бил връчен на П., но той демонстративно отказал да го подпише и приеме. Отказът
му бил удостоверен с подписа на свидетеля Н.. Личните документи били върнати на
П. и последния се прибрал вкъщи, заедно с родителите си. Полицейските служители
отразили проверката в дневника, докладвали отново в дежурната част на
управлението за случая и продължили по маршрута. При така установената по
безспорен и несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна. Без
значение за съставомерността на деянието са направените в този смисъл
възражения в писмените бележки, че техническото средство не е показано на П., а
оттам и изводите, че уредът не е бил наличен в патрулния автомобил. Без
значение за съставомерността на деянието е наличието на доказателства, че
техническото средство е било годно за използване по предназначение. Такива биха
били необходими, само ако имаше извършена качествена проба, с оглед
отстраняване на евентуални съмнения относно правилното отчитане на съответните
стойности от уреда.
Неоснователни
са и възраженията в писмените бележки, че актът не е съставен от полицейския
служител Д. на мястото на установяване на нарушението, а по – късно, без да е
имало технически причини за това. Съставянето
на акт на място може да се оттъждестви само като общоприета практика, но в
никакъв случай като законодателно уредено правило. Доколкото датата на
съставяне на акта е меродавна за изчисляване на преклузивните срокове,
предвидени в чл.34 от ЗАНН, то следва да се отбележи, че е спазен тримесечния
срок за съставянето му. Що се касае до въпроса, защо свидетеля Д. е съставил
акта против жалбоподателя за преминаване през пешеходната зона на града, но не
и за констатираното нарушение на ЗДвП съдът намира, че в случая именно актосъставителя
М.Б., заемащ длъжността „мл.автоконтрольор” е изрично оправомощено лице да
съставя актове по ЗДвП. Това се потвърждава от представената заповед
№Із-1745/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, видно от която е, че изрично
оправомощени са държавните служители в МВР, заемащи длъжност: полицейски
инспектор – 6-4 степен, „автоконтрольор” и „младши автоконтрольор” в ОД на МВР
и СДВР и техните териториални звена.
Неоснователно
е и възражението в писмените бележки, че жалбоподателят не е редовно призован
да участва при съставяне на акта. От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че на посочената в акта дата на нарушението – 24.02.2013 г.,
свидетелят Д. е изготвил докладна записка до Началник на РУП – Белене, в която описал
констатираните нарушения, извършени от установения водач на процесния автомобил.
Началникът на полицията разпоредил на лицето да бъде съставен акт за нарушение
по ЗДвП, поради което още на следващия ден, жалбоподателят бил търсен от
полицейски служители, за да бъде поканен да се яви в управлението за съставяне
на акт. Последният не бил намерен вкъщи и затова била уведомена неговата майка,
която изпълнила поетото задължение да предаде разпореждането на полицейските
органи за явяване. Въпреки това, П. не се отзовал на първоначалната покана. На
02.03.2013 г., жалбоподателят отново бил търсен в дома му, за да се яви на
следващия ден за съставяне на акт. Отново не бил намерен в дома си, поради
което неговата майка поела задължение да му предаде да се яви на следващия ден.
От обясненията на жалбоподателя се установява, че му е било известно
обстоятелството, че е търсен от полицейските органи, както и причината за това.
На 03.03.2013 г., сутринта отишъл в управлението, където му била връчена призовка
да се яви на същия ден, но в по – късен час, предвид по – късното започване на смяната
на полицай Д.. Жалбоподателят си тръгнал и пристигнал в полицейското управление
по – късно, след работа. В присъствието на свидетелите Д. и Н., в качеството им
на свидетели – очевидци, компетентно длъжностно лице при РУП – Белене –
мл.автоконтрольор М.Б., съставил акт против П.. Меродавна е отразената в акта дата
на съставянето му. На тази дата, жалбоподателят лично се е подписал, че същият
му е предявен и връчен. Правото му на защита е било надлежно гарантирано. Именно на основание вече съставения
акт против П., са иззети като доказателство за извършеното нарушение
свидетелството му за управление и контролния талон към него, за което е издадена и заповед за временното
им отнемане до решаване на отговорността.
Съдът
констатира, че в акта и в наказателното постановление са подробно описани
нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. При това положение съдът
намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението и в
двете алтернативно предвидени хипотези в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Компетентният наказващ орган правилно е определил на П. двете кумулативно
предвидени в санкционната разпоредба наказания в размери, които са строго
фиксирани в закона.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №162/01.04.2013 г. на Началник
РУП - Белене, с което на А.П. ***, с
ЕГН **********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени кумулативно
две административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване
от право да управлява МПС, както и на основание Наредба Із-1959 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: