РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _05.07. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми юни 2013 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №202 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против наказателно постановление №019/19.04.2013г. на Директора на Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен.

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В писмени бележки излага доводи, че няма реално дадено предписание; няма доказателства, че констативен протокол от 24.10.2012г. на РИОСВ гр. Плевен е изготвен от лицата, попадащи в разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗУО; че представената заповед от 14.01.2013г. не изправя този порок. Счита, че не е установено по един безспорен и категоричен начин, че общият брой ИУМПС, посочени в НП като 18, не са изцяло на жалбоподателя, поради което посочените в НП обстоятелства не отговаряли на истината. Счита, че в констативен протокол от 11.01.2013г. на РИОСВ също не е съставен от лице по чл. 113 от ЗУО, което опорочавало АУН и оттам до незаконосъобразност на НП.

Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище, че АУАН е съставен при спазване императивни разпоредби на ЗАННН, че нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу наказателното постановление на директора на РИОСВ Плевен като неоснователна и доказана и да потвърди като законосъобразно същото НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против А.М. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение за неизпълнено предписание, дадено с протокол №УО-48-Д.А./24.10.2012г. на РИОСВ – Плевен да преустанови незабавно нерегламентираната дейност по приемане, съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС и предаването им на регламентирана площадка за съхранение или в център за разкомплектоване, като е вписано, че срокът на изпълнение е до 24.11.2012г. Констатирано е от експертите към РИОСВ – Плевен, че на нерегламентираната площадка, проверена на 24.10.2012г. се съхраняват 18 броя излезли от употреба моторни превозни средства, а в гараж с канал са открити следи от разкомплектоване на ИУМПС, като се извършва разкомплектоване ИУМПС върху откритата част на нерегламентираната площадка, която е с естествена земна настилка.

Видно от приложения по делото констативен протокол №УО-48-Д.А./24.10.2012г. е, че на жалбоподателя А.М. във връзка с извършена проверка в *, стопанисван от М. са дадени предписания да преустанови незабавно нерегламентираната дейност по приемане, съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС, както и да се предадат откритите ИУМПС на регламентирана площадка за съхранение или център за разкомплектоване. Даден е срок до 24.11.2012г.

Представен е и констативен протокол №УО-01-Д.А./11.01.2013г., с който е констатирано, че предписанието, направено в констативен протокол №УО-48-Д.А. не е изпълнено.

Въз основа на констатациите в цитираните протоколи, против А.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение №019/11.01.2013 г. за това, че не е изпълнил предписание в протокол от 24.10.2012г. да се преустанови незабавно нерегламентираната дейност по приемане, съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС. В акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.113, ал.3 и чл. 156, ал.1 от Закон за управление на отпадъците.

На основание така съставения акт, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което е санкционирал жалбоподателя с глоба в размер на 5000 лева.

Така описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Според показанията на свидетеля Д.А., констативните протоколи и АУАН са съставени на жалбоподателя, тъй като при извършената проверка на 24.10.2012г. чрез общинската администрация в гр. Левски е установено, че имотът е съпружеска собственост. В показанията си свидетелят сочи, че в констативния протокол от 24.10.2012г. е посочено, че автомобилите, които се съхраняват на площадката са собственост на А.М., както и че при проверката са били предоставени от жалбоподателя в папка документи на площадката, касаещи приемо – предавателни протоколи за закупени ИУМПС, както и копия и оригинали на големите регистрационни талони на автомобилите, намиращи се на площадката, на които имало рег. табели. Контролните органи са направили и други констатации: че площадката не отговаря на изискванията за извършване на такъв вид дейност; площадката се намира в урбанизирана територия на населено място; за площадката няма издадено разрешение по реда на ЗУО, в т.ч. за съхраняване на ИУМПС и тяхното предварително третиране. Условията на тази площадка според показанията не отговарят на минимални технически изисквания, необходими за извършване на този вид дейност; настилката е земна, а не непропусклива.

Проверката е била извършена съвместно със свидетелката В.С.. Преди самата проверка св. С. е била сигнализирана от св. А. за постъпил сигнал. Установено било за пореден път, че се извършва нерегламентирана дейност – събиране, съхранение и разкомплектоване на ИУМПС, за което било дадено предписание на жалбоподателя. Установява се, че дейността не е преустановена в дадения едномесечен срок.

Показанията на свидетелите са последователни, логични, непротиворечиви, дадени въз основа на техните непосредствени възприятия, получени в резултат на извършената проверка. Показанията съответстват на събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Безспорно в резултат на констатираните нарушения при извършената проверка от старши експерт при РИОСВ – Плевен са дадени задължителни предписания, свързани с преустановяване на нерегламентирана дейност по приемане, съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства и които не са отстранени в дадения срок.

Самият жалбоподател не отрича, че свидетелят А. е посетил имота му, че са дадени предписания във връзка с намиращите се там счупени коли, но не му е стигнало времето затова.

Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не отговаря на разпоредбата на закона и няма дадено предписание, отговарящо на разпоредбата на чл. 113, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУО, както и че констативният протокол е от 24.10.2012г. на РИОСВ – Плевен е изготвен от лицата, попадащи в разпоредбата на чл. 113, ал.1 от ЗУО, предвид представената заповед на основание чл. 113 от Закон за управление на отпадъците.

Нарушението е безспорно доказано и установено от контролните органи. Административнонаказателната отговорност е реализирана съобразно действащата към момента на извършване на нарушението законова разпоредба, според която за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал.3 от ЗУО на физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 до 10 000лв. Съдът счита, че не са налице предпоставките за намаляване размера на наложената глоба, като следва да се отбележи, че аргументи в тази посока не са направени от страна на жалбоподателя.

Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН, без да са допуснати нарушения на административно производствените правила, водещи до отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Съдът споделя становището на ответника по жалбата, че липсва основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвид неизпълнението на предписанието в един продължителен период от време.

С оглед на изложеното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено наказателното постановление.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №019/19.04.2013 г. на Директора на Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен, с което на А.М., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, е наложена глоба в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.113, ал.3, от ЗУО, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

СЪДИЯ: