гр.
ЛЕВСКИ, 14.10.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети
септември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №299 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Й.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №166/15.05.2013 г. на Началник
Група „ОП” в РУП при ОДМВР – Плевен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено на няколко основания.
На
първо място се визира неспазване на разпоредбата на чл.79 от Наредба
№18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Жалбоподателят се
позовава на липсата на ограничаващ скоростта знак, след табелата, указваща
началото на гр.Левски.
В
жалбата се навеждат доводи за неспазване на процесуалните правила, установени в
разпоредбата на чл.46, т.6 и т.7 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с фактическите
констатации в акта и в наказателното постановление. Сочи се, че не става ясно в
колко точно часа е извършено вмененото нарушение. Жалбоподателят твърди, че посочената
скорост в наказателното постановление не е негова, а на друг автомобил, тъй
като времето на засичане и времето на показване на радара, не е отговаряло на
действителното. Позовава се и на липса на доказателства за техническата
изправност на използваното техническо средство.
Жалбоподателят
твърди, че използвайки стресовата ситуация, актосъставителят му е вменил във
вина и неуспешния му опит да намери светлоотразителната си жилетка.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя, който моли съда на
посочените основания да постанови решение, с което изцяло да отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е
неоснователна.
На
Й.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение №166/17.04.2013
г. за това, че на същата дата, в 15:17 часа, в гр.Левски, по ул.”Никола
Вапцаров”, като водач на МПС – лек автомобил „Киа *”, с рег. № *, движейки се
сам по пътното платно, управлява автомобила със скорост от 64 км./ч., при допустима
скорост за населено място от 50 км./ч. /превишение с 14 км./ч./ Отразено е, че скоростта
е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик Радар TR4 D” с №284/01 г., както и че е
показана и видяна от водача по дата и час на засичане. Отразено е още, че
автомобилът е без необходимото техническо оборудване – светлоотразителна
жилетка. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1 и на чл.139,
ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис.
Последният е оспорил вписаните в него констатации за час и скорост, към момента
на съставянето му.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Д. е наложено на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон,
и на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от същия закон. Наказващият
орган е отчел максимално допустимата грешка на радара от 3 км./ч., която е
извадена от засечената скорост и отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
превишение с 11 км./ч.
Безспорно
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на
посочените в акта място, дата и час, жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство в населено място – гр.Левски, обл.Плевен, с превишена
скорост.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели: Н.Н. и В.С., и двамата
служители при РУП–Левски се установява, че на посочените в акта място, дата и
час, са засекли с техническо средство – радар, скорост от 64 км./ч. на
управлявания от Д. лек автомобил. Категорични са, че с техническото средство
засичат само автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има
разминаващи се или изпреварващи се такива, което обстоятелство изрично са
отразили и в съставения акт на жалбоподателя. Същото е възпроизведено и в обжалваното
наказателно постановление. Това дава основание на съда да приеме, че се касае
за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските
служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията
на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност
и непротиворечивост.
Отразените
констатации в акта и в обжалваното наказателно постановление, относно датата и
точния час на извършеното нарушение, са напълно идентични с данните от
представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално
разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от
същата е, че действително на дата 17.04.2013 г., в 15:17 часа, е засечена
скорост от 64 км./ч., с радар №284. При това положение съдът счита, че
техническото средство, с което е извършена проверката, отчита данните за дата и
час, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с регистрираната от радара
скорост, непосредствено след това. Това обстоятелство също е изрично отразено в
съставения акт на жалбоподателя.
Представени
са писмени доказателства, че към датата на констатиране на нарушението –
17.04.2013 г., описаното в акта техническо средство е било технически изправно,
тъй като е преминало успешно последваща проверка в оправомощена лаборатория,
със срок на валидност от 12 месеца, считано от 25.02.2013 г.
Не
е налице и неспазване на цитираната от жалбоподателя разпоредба от Наредба
№18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Ограничението на
скоростта на движение в населено място от 50 км./ч. е въведено по силата на
закона – с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не е необходимо да
се сигнализира с пътен знак.
Същевременно,
жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че отразената
в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Изразените
съмнения, че е засечена скоростта на движение на друг преминал автомобил, минути
по – късно след неговото спиране за проверка, се опровергават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Жалбоподателят
не ангажира доказателства и за това, че е представил на контролните органи
светлоотразителна жилетка, която е част от задължителното техническо оборудване
на автомобила, съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Твърденията
на Д. за обективната му невъзможност да я намери своевременно и да я представи,
вследствие на преживян стрес, не водят на извод за недействителност на
отразената констатация в акта към момента на проверката.
Съдът
не констатира допуснати процесуални нарушение при съставянето на акта и издаването
на наказателното постановление. В двата акта пълно, ясно и точно са описани нарушенията
и обстоятелствата, при които са извършени, правилно са посочени нарушените
разпоредби от ЗДвП, както и основанията, на които са наложени наказанията на Д..
При
индивидуализиране на наказанието за първото нарушение, административно –
наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание глоба в санкционната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е в размер, строго фиксиран от закона. За
превишаване на разрешената максимална стойност в населено място от 11 км./ч. до
20 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишаване с 11 км./ч. /след
приспадане на максимално допустимата грешка/, се предвижда наказание глоба в
размер на 50 лева, от какъвто вид и размер е наложеното на Д. административно
наказание. За второто нарушение, административно – наказващият орган е
съобразил, че предвиденото наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.185,
предл.1 от ЗДвП е също в размер, строго фиксиран от закона, а именно: 20 лева,
от какъвто вид и размер е и наказанието, наложено на жалбоподателя за
нарушението по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №166/15.05.2013 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОДМВР –
Плевен, с което на Й.Д. ***, ЕГН **********,
е наложено на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и на основание
чл.185, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева, за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: