гр.
ЛЕВСКИ, 23.09.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
септември 2013 г. в състав:
Съдебни
заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №312 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.Д. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №35-0000357/25.06.2013 г. на
Директор на Дирекция ДАИ – Плевен.
Жалбоподателят
твърди, че е бил спрян за извършване на проверка в качеството му на шофьор на
товарен автомобил с рег. № *, собственост на „Е.” ООД. В хода на проверката му
била изискана заповед на ръководителя на фирмата, за чиято сметка се извършва
превоза, но първоначално не я открил. Твърди, че след известно време открил
процесната заповед в автомобила и я представил на проверяващите инспектори, но
същите вече му били съставили акт за установяване на административно
нарушение.
Жалбата
се поддържа изцяло в съдебно заседание от жалбоподателя, който моли съда на
посочените в нея основания да постанови решение, с което да отмени издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въпреки,
че върху наказателното постановление е отразено връчването му при условията на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, и влизането му в законна сила на 18.07.2013 г., съдът
приема за дата на връчване - датата 11.07.2013 г., когато санкционния акт е
връчен лично на Д., срещу подпис. Срокът за обжалване на наказателното
постановление в този случай изтича на 18.07.2013 г., четвъртък - присъствен
ден. Жалбата е постъпила в РС – Левски на 26.07.2013 г., но видно от писмото на
ответната страна по делото, цялата преписка по издаденото наказателно
постановление е изпратена на РС – Плевен на 19.07.2013 г. /откъдето е изискана/.
Тъй като не е посочена точната дата, на която жалбата е постъпила при
административно – наказващия орган, нито начинът на депозирането й /лично или
по пощата/ съдът намира, че срокът следва да се счита в полза на жалбоподателя
и жалбата - за подадена, преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване на
наказателното постановление.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против К.Д. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №163565 на 14.06.2013 г. за това, че
на същата дата, около 08:00 часа, в гр.Левски – „Индустриална зона”, като водач
на товарен автомобил „МАН *”, с рег. № *, собственост на фирма „Е.” ООД, извършва
превоз на товари за собствена сметка със следното установено нарушение: водачът
е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 на МТ. Като
доказателство за извършеното нарушение е иззет контролния талон на водача с №*,
предаден за пазене на ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Актът е предявен и връчен лично на
нарушителя, срещу подпис. Последният се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, поради което не е вписал такива в съставения му акт.
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози, наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Съдът
намира, че описаната фактическа обстановка в акта и в наказателното
постановление не отговаря на действителната такава, което прави вмененото на
жалбоподателя деяние несъставомерно, както от обективна, така и от субективна
страна. Посочената като нарушена разпоредба на чл.18, т.4 от цитираната наредба,
вменява на водачите на товарни автомобили да представят при поискване от
контролните органи, изброените в тази разпоредба документи, включително и
описаната в наказателното постановление заповед на ръководителя на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства,
от които се установява по безспорен начин, че още в хода на проверката
жалбоподателя е представил на контролните органи поискания документ. На такъв
извод водят не само обясненията на Д., но и показанията на двамата разпитани по
делото свидетели К. и Н., длъжностни лица към ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Показанията
на актосъставителя и на свидетеля, при установяване на нарушението са
последователни, непротиворечиви и точни, относно направената в хода на
проверката констатация, а именно, че първоначално Д. не е представил процесната
заповед, но впоследствие, след като актът против него бил вече съставен, е
намерил в автомобила и е представил поискания документ. В същия смисъл са и обясненията
на Д., поради което съдът ги кредитира като достоверни. Събраните по делото
гласни доказателства се подкрепят и от представената от жалбоподателя, още в
хода на административно – наказателното производство Заповед №25 от 14.06.2013
г. на управителя на „Е.” ООД – *. Видно от същата е, че към датата на
проверката – 14.06.2013 г. лицето, за чиято сметка се извършва превоза с
писмена заповед е наредило, с описания в акта и в наказателното постановление
товарен автомобил, да се извърши превоз за собствена сметка на сурово мляко и
млечни продукти, по определен маршрут и от водачи – А.К. и К.Д., с час на
тръгване 07:00 часа.
При
така установената фактическа обстановка, административно – наказващият орган неправилно
е санкционирал жалбоподателя. Последното се дължи на обстоятелството, че
актосъставителят не е отразил изрично в съставения акт, че изисканият документ от
контролните органи е своевременно намерен от Д. и представен, още в хода на проверката,
поради което и образуваната преписка по случая не е прекратена от наказващия
орган.
При
това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно издадено, тъй като административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което не
осъществява признаците на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №35-0000357/25.06.2013 г.
на Директор на Дирекция ДАИ – Плевен, с което на К.Д. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.93, ал.2 от
Закона за автомобилните превози, административно наказание глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: