В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и шести септември_ две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_324_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.К. ***, ЕГН**********, против НП №274/ 04.07.2013г., издадено от Началник група ОП в РУП при ОДМВР към ОДМВР - Плевен.

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 19.06.2013г., в който се твърдяло, че на същата дата, в гр. Левски, управлявайки МПС е спрял – паркирал до спряло МПС срещу движещите се в правилната посока МПС-та. Счита, че както акта за установяване на нарушение, така и самото наказателно постановление се явяват незаконосъобразни. Моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което следва наказателното постановление да бъде отменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 19.06.2013г. против жалбоподателя С.К. е съставен АУАН за това, че на същата дата в 15:10часа, в гр. Левски, на ул. „Ал. Стамболийски” управлява МПС Рено – * с рег.№ *, негова собственост, като спира – паркира до спряло МПС срещу движещите се в правилна посока МПС-та, с което е нарушил чл. 94, ал.3, вр. чл. 98, ал.1,т.2 от ЗДВП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №274/04.07.2013г., видно от което е, че за това, че на 19.06.2013г., в 15:40 часа в гр.Левски, по ул.”Ал. Стамболийски” като водач на МПС – лек автомобил Рено *” паркира до спряно МПС срещу движещите се в правилната посока автомобили. Нарушението, което му е вменено е че не спира за престой в населено място най-вдясно по посока на движението, с което е нарушил чл.94, ал.3, предл.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят В.Т.. От показанията му се установява, че жалбоподателят е спрял на ул. ”Ал. Стамболийски”, централната част, срещу движението, до спряно МПС, за което бил съставен акт за установяване на нарушението.

Установява се от показанията, че нарушителят бил спрял в насрещната лента.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен по отношение на жалбоподателя затова, че „спира – паркира” до спряло МПС. Съдът споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че това са две маневри и не е ясно за коя от двете се твърди, че е осъществена. Впоследствие в наказателното постановление е конкретизирано, че жалбоподателят е паркирал до спрял автомобил. Налице е различие във фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Безспорно е, че непредставянето на свидетелство за управление е деяние, което не е идентично с описаното в НП. Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението каквото не присъства в АУАН.

Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание.

Разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.9, предл.2 от ЗДвП, на основание на която е наложено административно наказание на жалбоподателя, предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението.

И от съставения акт за установяване на административно нарушение и от разпита на свидетеля се установи, че жалбоподателят е паркирал в насрещната лента за движение до спрели моторни превозни средства, по посока на движението. Така описаното деяние не съставлява нарушение по описания текст – чл. 183, ал.4, т.9 от ЗДвП, на основание на който е наложено административно наказание на К..

Съдът приема, че на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, каквото не е констатирано в акта. Нарушението е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №274/04.07.2013г., издадено от Началник група ОП в РУП при ОДМВР към ОДМВР – Плевен, с което на С.К. ***, ЕГН**********, на основание чл.183, ал.4, т.9, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: