гр.
ЛЕВСКИ, 30.09.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
септември 2013 г. в състав:
Съдебни
заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №338 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от К.Х. ***,
против наказателно постановление №КД-01-04-060/19.07.2013 г. на Директор на
Регионална здравна инспекция – Плевен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Като такова се
визира нарушение на разпоредбата на чл.42, т.2 от ЗАНН, поради липса на
задължителен реквизит в акта - дата на съставянето му. В тази връзка счита, че
нарушението е установено при извършена проверка на 19.06.2013 г., съобразно
отразеното в обстоятелствената част, а същият е връчен на нарушителя на
05.07.2013 г. Същевременно, в наказателното постановление, като дата на
съставяне на акта е посочена датата 05.07.2013 г., но това обстоятелство според
жалбоподателката не се потвърждава от никакви доказателства.
В
жалбата се твърди още, че наказателното постановление е издадено и при
неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се излагат доводи, че
не е извършила вмененото й административно нарушение, тъй като е преминала
периодичен преглед, в съответствие с изискванията на действащата тогава наредба,
посочена като нарушена. Счита, че към момента на извършената проверка –
19.06.2013 г. не е бил изтекъл едногодишния срок на валидност на преходния й периодичен
преглед, който изтича на 28.06.2013 г., което обстоятелство се установява от
представеното заверено копие от личната здравна книжка. Сочи, че и за
нововъведеното бактериологично изследване важи изискването за периодичност /веднъж
годишно/, но наредбата не въвежда задължение да се подложи на такова, преди
изтичане на валидността на преходния й периодичен преглед. В този смисъл визира
възможността по чл.10 от Наредба №15/2006 г. на МЗ за лицата, които идват на
работа от друг обект, да не подлежат на предварителен медицински преглед и
изследване, преди започване на работа в новия обект, ако от последния извършен
медицински преглед не е изтекла една година и в здравната му книжка са нанесени
отрицателни резултати от проведените изследвания.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на П.. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно издадено.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което
е изпратена преписката по случая, взема становище по същата. Излагат се доводи,
че жалбоподателката, като лице, работещо в обекта на длъжността *, въобще не е
извършвала задължителния микробиологичен преглед. Такъв е извършен от нея на
19.07.2013 г., след инспекцията и след съставяне на акта. В тази връзка счита,
че нарушението е безспорно доказано, а наложената санкция е в минимален размер.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
19.06.2013 г. е извършена проверка от длъжностни лица към РЗИ – Плевен – инспекторите
Ц. и Т., в кафе – аперитив, стопанисван от Общинска фирма „Спортни имоти, отдих
и развлечение” – гр.Левски, с управител А.М.. В обекта била заварена
жалбоподателката, която работела по трудов договор на длъжността *. По
отношение на последната, проверяващите констатирали, че е с неизяснено
здравословно състояния, тъй като в личната й здравна книжка не било отразено
извършването на бактериологично изследване за носителство на шигели, салмонели,
ентеропатогенни Е. коли и коремнотифно носителство. За направената констатация
бил съставен на място в обекта единствено констативен протокол, подписан от
свидетелките Ц. и Т., и връчен срещу подпис на управителя на обекта А.М..
Акт
за установяване на административно нарушение против П. не бил съставен на
датата на извършената проверка - 19.07.2013 г. Такъв бил съставен в отсъствие
на нарушителя, няколко дни по – късно от датата на проверката, от свидетелката Ц.,***,
за това, че при извършена инспекция на 19.06.2013 г. в гр.Левски, на кафе –
аперитив към ОП ”СИОР” е констатирано, че жалбоподателката работи, като * с
неизяснено здравословно състояние. Няма бактериологично изследване за
носителство на шигели, салмонели, ентеропатогенни Е. коли и коремнотифно
носителство, което да е отразено в личната й здравна книжка. Гореизложеното
крие риск от възникване на заразни заболявания от чревен произход. Посочена е
като нарушен нормативен акт: Наредба №15 от 27.06.2006 г. на МЗ, издадена на
основание Закона за здравето.
Така
съставения акт бил предаден от инспекторите на управителя на кафе – аперитива,
две седмици по – късно от датата на извършената проверка, когато отново
посетили обекта. Горното се наложило от обстоятелството, че П. не била на
работа, поради ползване на няколко дневна почивка. Свидетелят М. поел
ангажимент да го връчи лично на служителката си. Това последният направил на
05.07.2013 г. П. лично се подписала, отразила датата на връчването му -
05.07.2013 г. и вписала като възражение, че не е съгласна с направените
констатации, тъй като не е нарушила едногодишния срок за заверка на здравната
книжка. Така връчения акт бил предаден на актосъставителката лично от кмета на
Община – Левски, след като бил изискан.
Въз
основа на така съставения акт, административно – наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката наложил на
основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба №15/2006 г. за
здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения,
специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските,
фризьорските и козметичните салони.
Съдът
констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса.
Основателно
е направеното от защитата възражение за липса на задължителен реквизит в
съставения акт, а именно – дата на съставянето му. На практика такава има вписана
само в приложения към преписката екземпляр от акта, но не и на връченото копие
на жалбоподателката, прието като писмено доказателство по делото. В акта е
вписана като дата на съставяне - датата 05.07.2013 г. Тя очевидно не е
действителната такава, тъй като към момента на връчване на акта от свидетеля М.,
такава не е била вписана в него. От показанията на разпитаните по делото
свидетели – длъжностни лица, извършили проверката в обекта се установява, че
актът е съставен след инспекцията, но преди предаването му за връчване на
нарушителя, чрез управителя на заведението, поради което няма как да е съставен
на 05.07.2013 г., както е посочено и в наказателното постановление. По делото
обаче не става ясно нито кой я е вписал, нито кога. Тази неустановеност,
относно точната дата на съставяне на акта обуславя неговата нередовност,
доколкото в случая е станало предпоставка за осуетяване правото на защита на
наказаното лице, въпреки че същото се е възползвало от правото си да направи
писмени възражения. Както се установява от събраните по делото гласни
доказателства, актът освен, че не е съставен към момента на извършената
проверка, а в един по – късен, неустановен момент, но е съставен и в отсъствие
на жалбоподателката и изпратен на управителя на заведението за предявяване и
връчване срещу подпис. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по
съставяне на акта за административно нарушение и съгласно ал.1 от същата, той
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Алинея 2-ра предвижда възможност за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, но само при условие, че е
известен, но не може да бъде намерен или след надлежна покана не се е явил за
съставянето му. В конкретния случай, актът е съставен в отсъствие на П., при
неустановена хипотеза на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като отбелязване на отсъствието й
в акта не е направено. Обстоятелството, че при повторното посещение на обекта
от проверяващите лица, жалбоподателката не е била на работа за кратък период от
време, не изключва задължението на актосъставителя да отправи писмена покана до
лицето да се яви и да присъства лично при съставяне и предявяване на акта. При
липса на събрани доказателства по делото, че П. е била надлежно поканена съдът
намира, че не са били налице и предпоставките по чл.43, ал.4 от ЗАНН, която
разпоредба предвижда акта да бъде предявен и връчен на нарушителя, чрез
общинската служба по местоживеенето му, но само когато е съставен в негово
отсъствие по реда, предвиден в процесуалния закон. Горните констатации
обуславят незаконосъобразност на издаденото, въз основа на така съставения акт наказателно
постановление, което съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна, без
да се разглежда спора по същество.
Съдът
намира, че следва да вземе отношение и относно наведените доводи в жалбата, че
при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не е приложен
правилно и материалния закон. Видно от издаденото наказателно постановление е,
че на П. е вменено нарушение, изразяващо се в непровеждане на бактериологично
изследване, което да е отразено в личната й здравна книжка. Описаното
бактериологично изследване е въведено с изменението и допълнението на чл.5,
ал.3 от посочената като нарушена Наредба №15 от 27.06.2006 г. на МЗ, влязло в
законна сила на 26.10.2012 г. Самата разпоредба на чл.5, съдържа само изчерпателно
изброяване в три точки на изследванията, които следва да включват периодичните
медицински прегледи на лицата, работещи в обектите по чл.1, ал.1 от наредбата,
както и срокът, в който следва да се провеждат тези изследвания, а именно –
веднъж годишно. От направеното обаче в акта и в наказателното постановление
словесно описание на нарушението, се налага извод за извършено нарушение на чл.2,
ал.3 от наредбата. Именно тази разпоредба вменява задължение, както на всеки
постъпващ на работа в посочените обекти, така и на съответния работодател, за провеждане
на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания, както и за редовност
на здравните книжки, в които се регистрират извършените прегледи на основание чл.2,
ал.1 от наредбата. Няма спор, че жалбоподателката попада в кръга на субектите,
спрямо които наредбата въвежда задължителни правила за поведение, в каквато
насока е приложения по делото трудов договор, видно от който е, че същата работи
в описания обект като *. Но само при неизпълнение на вмененото й задължение със
чл.2, ал.3 от наредбата, следва да се ангажира административно – наказателната
й отговорност за описаното в акта и в наказателното постановление нарушение. Друг
е въпросът, че нарушената правна норма е посочена за първи път едва в
наказателното постановление, макар и да е неправилна дадената правна
квалификация на деянието. В акта е посочен само нарушения нормативен акт
/цитираната наредба/, без да е посочена правната норма, която е виновно нарушена
от П., нито препращата разпоредба на чл.34, ал.3 от Закона за здравето към този
подзаконов нормативен акт, за нарушаването на разпоредби от който е предвидена
санкция по чл.229 от Закона за здравето. Касае се за липса на друг задължителен
реквизит в съставения акт. Производството е продължило и приключило с издаване
на наказателно постановление, от което за първи път жалбоподателката разбира правната
квалификация на нарушението, за което е привлечена да отговаря. Това от своя
страна също е довело до съществено нарушаване на правото й на защита, още на
този етап от производството.
Освен
това, видно от представеното заверено копие от личната здравна книжка на П. е,
че на 28.06.2012 г. същата е преминала периодичен преглед, в съответствие с
изискванията на действащата към тази дата наредба. Едногодишният срок на
валидност на този периодичен преглед изтича на 28.06.2013 г. Следователно към
датата на проверката – 19.06.2013 г. не е бил изтекъл едногодишния срок на валидност
на преходния периодичен преглед по чл.5 от наредбата. Считано от 26.10.2012 г.,
с влизане в законна сила на измененията в цитирания подзаконов нормативен акт е
включено нов вид изследване в периодичните прегледи – бактериологично такова, за
което е предвидено провеждането му също веднъж годишно. Тези обстоятелства
обаче не са описани словесно нито в акта, нито в наказателното постановление,
въпреки че показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели – Ц.
и Т. са в смисъл, че Т. не е провела именно нововъведеното бактериологично
изследване, непосредствено и веднага след влизане в сила на нормативните
изменения, и преди изтичане срока на валидност на преходния периодичен преглед,
отразен в личната й здравна книжка. Наказващият орган не е взел предвид и
обстоятелството, че П. работи в обекта по трудов договор на длъжността *,
считано от 29.05.2013 г., поради което към датата на влизане на измененията в
наредбата в законна сила, остава неизяснен въпросът дали същата е била
задължено лице да проведе такова изследване към 26.10.2012 г., или е следвало
да извърши същото към 29.05.2013 г. – датата на постъпване на работа при този
работодател. При това положение, съдът намира за основателно направеното в жалбата
възражение, че никъде в наредбата не е въведено изискване за незабавно
извършване на нововъведеното бактериологично изследване, както и че съгласно
чл.10 от Наредба №15/2006 г. на МЗ, лицата, които идват на работа от друг обект
не подлежат на предварителен медицински преглед и изследване, преди започване
на работа в новия обект, ако от последния извършен медицински преглед не е
изтекла една година и в здравната му книжка са нанесени отрицателни резултати
от проведените изследвания. Наказващият орган не е проверил дали настоящият
случай е такъв и издавайки наказателното постановление, против жалбоподателката
е нарушил правото й на защита до степен на пълна невъзможност последната да
разбере не само какво точно нарушение й
се вменява, но и кога е следвало да изпълни нормативно предвиденото срочно
задължение. Обжалваното наказателно постановление следва и на това основание да
бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № КД-01-04-060/19.07.2013 г.
на Директор на Регионална здравна инспекция – Плевен, с което на К.Х. ***, ЕГН **********, е наложено на
основание чл.299, ал.1 от Закона за здравето, административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.5, ал.3 от Наредба №15/2006 г. за
здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения,
специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските,
фризьорските и козметичните салони, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: