гр.
ЛЕВСКИ, 18.11.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести
ноември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №414 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №1407/20.09.2013 г. на Директор на
РДГ – Ловеч.
Жалбоподателят твърди, че не знае за съставеният против
него акт. Оспорва изцяло вписаните в наказателното постановление фактически
констатации, които счита за недостоверни и недоказани, а наказанието глоба му е
наложено, без да е извършил нарушение на Закона за горите.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от Д.. Моли
съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
29.07.2013 г., в с.Българене, обл.Плевен, свидетелят Р. – горски надзирател при
ДГС – Плевен, спрял за проверка движещ се по главния път товарен бус „Ивеко”, с
рег. № *, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка, Д. представил
на горския надзирател превозен билет за транспортираните от него дърва с буса. Р.
поискал личните документите на жалбоподателя за проверка, с оглед установяване
на самоличността му. Извършил проверката в служебния автомобил и върнал
документите на Д., като му заявил, че ще му пише акт, след което го пуснал да
си върви. По – късно на същия ден, в 14:30 часа, в с.Малчика, обл.Плевен, свидетелят
Р. съставил акт против жалбоподателя, в негово отсъствие, за това, че на
29.07.2013 г., в 14:10 часа, в с.Българене, общ.Левски, на главен път Плевен –
Русе, до кметството, Д. транспортира с бус „Ивеко” /*/, с рег. № *, четири
кубични метра дърва за огрев от дъб, един кубичен метър дърва за огрев от
габър, нарязани на един метър дължина, без да са маркирани с контролна горска
марка.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.213, т.1 от Закона за горите, както и че не
са задържани и иззети предмета и средството на нарушението. Актът бил подписан
от А.В., също горски надзирател при ДГС – Плевен, в качеството на свидетел -
очевидец. В актът липсват обяснения и подпис на нарушителя. На позиции: нарушителят отказва да
подпише, както и да получи препис от акта, са вписани имената на П.Д. – също
горски надзирател при ДГС – Плевен, удостоверил с подписа си горните
обстоятелства в качеството на свидетел.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на основание чл.266, ал.1, предл.4 от Закона за горите, на Д.Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от същия закон.
С
издаденото наказателно постановление е определено на основание чл.275, ал.2 от
Закона за горите, Д. да заплати паричната равностойност на липсващите предмети:
предмет на нарушението – 4 пространствени кубически метра дърва за огрев от дъб
и 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от габър, в размер на 125.95
лева.
Както актът за установяване на административно нарушение,
така и обжалваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Съдът обаче
констатира, че в хода на административно – наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да
бъдат отстранени от съда и налагат цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на
нарушителя. В настоящия случай, актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Този
извод не се налага единствено и само от дадените обяснения от Д. в смисъл, че
не знае кога и къде му е писан акт, както и че такъв не му е връчван въобще. От
събраните по делото гласни доказателства се установи по непротиворечив начин,
че на мястото на проверката, актосъставителят Р. е установил само самоличността
на жалбоподателя, но не му е съставил акт за твърдяното нарушение. Това от своя
страна е в пълно противоречие с отразеното от него самия място на съставяне на
акта – в с.Българене, обл.Плевен. Актът всъщност е съставен в с.Малчика,
обл.Плевен, макар и на същия ден, но по – късно, в присъствието на свидетеля А.В..
В показанията си последния е категоричен, че не е присъствал по време на
извършената проверка. Тези му показания са в пълно противоречие със саморъчно
вписаните от него показания в акта, а именно: че „дървесината е на един метър,
като е маркирана с производствена марка, без да се чете, липсва контролна
горска марка”. От тях се налага единствено извода, че В. е подписал акта в
качеството си на свидетел – очевидец на нарушението, присъствал при
установяването му, което от своя страна не отговаря на обективната
действителност.
Както
всяко правило, така и уреденото в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, си има
изключения. Изключението от правилото, актът да бъде съставен в отсъствие на
нарушителя е хипотезата, при която същия е известен, но не може да бъде намерен
или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящият случай нарушителя
е бил известен. Актосъставителят е установил неговата пълна самоличност – както
трите му имена, ЕГН, така и точен адрес, т.е. установени са всички лични данни
на лицето, които биха послужили поне за изпращане на покана да се яви и да
присъства при съставяне на акта. По делото няма представени писмени
доказателства жалбоподателят, макар и известен, да е бил канен - писмено или
устно, за да попадне случая в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът за нарушение се предявява на
нарушителя, за да се запознае с неговото съдържание, като фактът на предявяване
се удостоверява с подписването му от него или отказ от подписване. Очевидно и
това в случая не е направено. На практика липсва извършено предявяване на акта,
тъй като същия е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са изпълнени
законовите предпоставки за това. При това положение съдът констатира, че
вписаният в акта свидетел П.Д., удостоверил с подписа си обстоятелството, че
нарушителят отказва да го подпише и да получи препис от него, не съответства на
обективната действителност, установена от показанията на разпитаните свидетели
по делото. А действителната фактология, безспорно установена в хода на
съдебното следствие, се изразява в това, че горският служител П.Д. е свидетел
на съставяне на акта в отсъствието на жалбоподателя, което се явява
единствената причина последния да не го е подписал и да не е получил препис от
него, а не защото е отказал да направи това. Процесуалният закон не предвижда
нито такава възможност, нито фигурата на свидетел, който да удостоверява
подобни обстоятелства. Нарушени са императивните разпоредби на ЗАНН, което от
своя страна е довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Наказващият орган е следвало, вместо да издаде наказателно постановление, да
констатира, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са спазени
законовите разпоредби на процесуалния закон за това, че не е предявен на
нарушителя и същият е бил лишен от правото си да направи възражения в тридневен
срок, и на основание чл.52, ал.2 от ЗАНН – да го върне на актосъставителя за
отстраняване на нередовностите. Неизпълнението на това негово задължение също
съставлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено
от съда и налага цялостна отмяна на издадения санкционен акт, без да се
разглежда спора по същество.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 1407/20.09.2013 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на Д.Д.
***, с ЕГН **********, с което му е наложено на основание чл.266, ал.1,
предл.4 от Закона за горите, административно наказание глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от същия закон, и на основание
чл.275, ал.2 от Закона за горите е определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи: предмет на нарушението – 4 пространствени кубически
метра дърва за огрев от дъб и 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от
габър, в размер на 125.95 лева, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: