В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_437_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Д.П. ***, ЕГН **********, против НП №453/12.09.2013г. на началник на група ОП в РУП при ОДМВР Плевен.

В жалбата се твърди, че с обжалваното наказателно постановление на различни основания са му наложени общо две наказания „глоба” в размер съответно на 100 лв. и на 200 лв., като на основание чл. 175, а.1, т.5 от ЗДвП към наказанието глоба в размер на 200 лв. кумулативно му е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС”за срок от 2 месеца.

Счита, че както актът за установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно, а в случай, че не намери основания затова – да намали наложените наказания в предвидения от закона минимум.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 27.08.2013г. против Д.П. е съставен АУАН затова, че на 24.08.2013г. около 03:00ч. на пътя от гр. Левски към с. Аспарухово, като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, управлява с несъобразена скорост и на десен завой загубва управление на автомобила, излиза в ляво от пътното платно и прави ПТП с материални щети. Констатирано е, че след това водачът П. напуска мястото на произшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР. Вписано е, че е нарушил чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административно наказващият орган е издал на 12.09.2013г. НП против жалбоподателя, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.2, б.а от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв.; на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите В.С., Н.Н. и Й.Н. – и тримата служители в РУП - Левски.

От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че е изпълнявал задълженията си - дежурен за посещение на ПТП, когато е получил сигнал, че между гр. Левски и с. Аспарухово има автомобил, който е претърпял ПТП. Посетили мястото, но там не открили никого. След посещението на място нито водачът, нито автомобилът са се намирали на мястото на произшествието. Установява се от показанията, че свидетелят имал информация, че Д. - жалбоподателят е управлявал автомобила.

Свидетелите Н.Н. и Й.Н. са свидетели по съставяне на акта, като и двамата заявяват, че не са запознати в детайли със случая.

От свидетелските показания на актосъставителя се установи, че е посетил мястото на ПТП-то, но там не е заварил нито автомобила, нито жалбоподателя.

Предвид изложеното административнонаказващият орган не е събрал доказателства, че жалбоподателят е този, който е управлявал лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *. Твърди се, че пътнотранспортното произшествие е станало на 24. 08., а АУАН е съставен три дни по – късно. Във възражението в акта, изписано от жалбоподателя се сочат причините за евентуалното произшествие. Жалбоподателят обаче не твърди, че той е управлявал автомобила.

Жалбоподателят е наказан по чл. 179, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредба се налага административно наказание на водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие.

Административнонаказващият орган не е представил доказателства жалбоподателят да е причинил пътнотранспортно произшествие. Легалната дефиниция е дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, според която това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По смисъла на ЗДвП изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно произшествие трябва да са настъпили за друг участник в движението, който е различен от нарушителя. По настоящото дело е установено по несъмнен начин, че такъв друг участник липсва. Още повече, че в самото наказателно постановление не се твърди, че са настъпили щети, като не са и описани такива. Описанието на щетите, конкретизиране на обстоятелството в какво точно се изразяват описаните в АУАН материални щети и на кого са причинени, е задължителен елемент за изясняване механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие

В конкретния случай единствено актосъставителят е посочил в АУАН, че жалбоподателят е допуснал извършване на ПТП с материални щети, като в НП липсват констатациите от акта за настъпили материални щети Единствено в АУАН бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от ПТП материални щети. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Материални щети, ако въобще са причинени такива, то вероятно произтичат от щети по процесния автомобил, лична собственост на жалбоподателя, което е безспорно установено от представеното свидетелство за регистрация на МПС. Липсват данни за щети, настъпили по отношение на друг автомобил, нараняване на хора, или други каквито и да било щети. Не е спорно, че причиняването на щети върху собствена вещ не е административно нарушение и не е съставомерно като пътнотранспортно произшествие.

По отношение на жалбоподателя е наложено административно наказание затова, че е напуснал мястото на ПТП, без да изчака пристигането на представител на МВР, което според наказващия орган е нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водача, който е участник в пътнотранспортно произшествие, според т.2, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР. В конкретния случай липсват доказателства за нараняване на хора, като не се съдържат такива констатации нито в съставения АУАН, нито в НП. И в АУАН, и в НП се твърди за причинени щети, което обаче е отделно нарушение, поради което наказващият орган неправилно се е позовал на цитираната разпоредба.

По отношение на жалбоподателя е наложена административна санкция на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за това, че поради движение с несъобразена скорост е причинил ПТП. Посоченото нарушение е такова по ал.2 на чл. 20 от ЗДвП, а не по ал.1. Отделно от това, административнонаказващият орган следва да конкретизира нарушението – да посочи с какво не е съобразена скоростта – дали с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №453/12.09.2013г. на началник група ОП в РУП при ОДМВР - Плевен, с което на Д.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на СТО ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: