ПРОТОКОЛ

гр. ЛЕВСКИ, 13.11.2013 г.

Районен съд гр.Левски в публично съдебно заседание на тринадесети ноември 2013 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора Диана Мицканова сложи за разглеждане н.о.х.д. №454 по описа за 2013 год., докладвано от съдия Димитрова.

На именното повикване в 9.30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМАТА Н.Г. – редовно призована – явява се лично и с адв.С. *** с пълномощно от днес.

ЯВЯВА се родител на непълнолетната обвиняема – бащата Х.Г. – редовно призован.

ЗА РП – ЛЕВСКИ – явява се прокурор Диана Мицканова.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.С. – Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМАТА – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото в дн.с.з., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМАТА:

Н.Г. – ***, ЕГН **********.

Получих молбата за трансфер, запозната съм с нея, разбирам обвинението.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА РОДИТЕЛЯ:

Х.Г. – ***.

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

СЪДЪТ ИНФОРМИРА СТРАНИТЕ за постъпилата молба на Районен съд за Прага 1, Република Чехия, за трансфер на наказателно производство, образувано срещу българската гражданка – Н.Г. по обвинение за извършено престъпление: квалифицирана кражба, като непълнолетна и при условията на продължавано престъпление.

ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи, да се премине към изслушване на обвиняемата.

АДВ.С. – Не правя отводи. Моля да преминете към изслушване.

ОБВИНЯЕМАТА Г. – Каквото каза адвоката ми.

Съдът счита, че следва да премине към изслушване на непълнолетната обвиняема и баща й - Х.Г., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕМИНАВА към изслушване на непълнолетната обвиняема Н.Г. и баща й – Х.Г..

ОБВИНЯЕМАТА Г.– Не желая делото да се гледа в България.

РОДИТЕЛ Х.Г. – Не желаем делото да се гледа в България.

След изслушване на обвиняемата Г. и нейният баща, съдът дава възможност на страните да вземат становище по приемане на постъпилата молба за трансфер на наказателното производство, срещу Г. за разглеждане от български съд.

ПРОКУРОРЪТ – Ув. г-жо председател, видно от материалите по делото е, че е направена молба с искане на трасфериране на наказателното производство от страна на чешката република към РБ. Двете държави са страни членки на конвенцията и формално са изпълнени изискванията на трансфериране на наказателното производство. В молбата, отправена от чешкия съд до българския съд, като основна причина мотивираща исканията на трансфер е посочено, че обвинената в извършване на престъпление Н.Г. е български гражданин. Описани са доказателства, включително са посочени и свидетели. Следва да се констатира обаче, че сочените доказателства, както и голяма част от посочените в обвинителния акт свидетели се намират на територията на Чешката република. Според изискванията на Европейското законодателство, което стриктно са възпроизведени от нашия наказателен процес, всеки обвинен в престъпление, има право на честен и публичен процес и на бързина в провеждане на същия. Това е и основно право по Европейската конвенция по правата на човека.

С оглед изнесеното до тук и материалите, приложени към настоящото искане считам, че трансферирането на производството за разглеждане в съд от РБ би довело единствено и само до едно неоправдано забавяне на наказателното производство. От друга страна, не са изпълнени всички изисквания, които да доведат до удовлетворяване, тъй като единствената връзка,която се сочи е както казах по - горе фактът, че Г. е българска гражданка.

Поради изложеното до тук, моля настоящият съдебен състав да не уважава искането за трансфериране на наказателното производство и да не допуска трансфер на същото на територията на РБ.

Моля да се произнесете в този смисъл.

АДВ.С. – Г-н съдия, считам, че искането за трансфер е допустимо, но не основателно, поради което ви моля с вашето определение да откажете искания трансфер от страна на Районен съд за Прага 1 по следните съображения. Действително и молещата и замолената страна са членки на Европейския съюз. Действително и двете държави са ратифицирали Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, като нашата държава е сторила това на 27.11.2004 г. Намирам, че не са налице изискванията на цитираната конвенция, и по специално определените в чл.8 на Конвенцията изисквания, които кореспондират с отразените в нашия НПК, а именно: чл.478, ал.2. На първо място, и това е видно от приложения обвинителен акт, ангажирани са в подкрепа на обвинението гласни и писмени доказателства, като гласните такива са разпитаните свидетели: Н.М., Е.Г., Р.Д., Ф.Д. и Н.И.. На първо място, упоменатите свидетели няма данни да са граждани на замолената държава, т.е. български граждани. Няма доказателства тези свидетели трайно или временно да пребивават на територията на РБ. Съгласно законодателството на замолената държава, дадените пред полицейски орган техни показания не могат да бъдат ползвани и прочетени по реда на българския НПК. На следващо място, видно е от стр.3 на приложения обвинителен акт е, че като веществено доказателство е приобщен протокол за изтегляне на видеозапис със снимков материал. От една страна, самият видеозапис като веществено доказателство не е приложен по делото. От друга страна, съгласно законодателството на замолената държава, тези доказателства са негодни и не могат да бъдат ползвани като такива, тъй като не са събрани със средствата и по предвидените в НПК на РБ способи.

Във връзка с гореизложеното на практика липсва едно от основните изисквания, както на конвенцията, така и на нашето вътрешно законодателство, а именно, че съгласно чл.8, ал.1, б.”е” от Конвенцията, която кореспондира с нормата на чл.478, ал.2, т.8 от НПК, а именно най - важните доказателства да се намират на територията на РБ.

В конкретния случай нито едно от доказателствата не се намира на територията на страната. Единствено фактът, че обвиняемата се намира на територията на РБ, която се явява замолена страна и е неин гражданин, не е основание за приемане на искания трансфер. Отделен е въпросът, че евентуалното приемане на този трансфер, би противоречал на основни принципи на правото на замолената държава, а именно нормата на чл.22 от НПК, която хармонира и с Европейската конвенция, и която посочва, че всяко дело следва да се гледа в разумен срок. Евентуалното приемането на искания трансфер би бил в противоречие и с този принцип на замолената държава.

Предвид изложеното, аз ви моля с вашето определение да откажете искания трансфер, прекратите наказателното производство пред поверения ви съд, и съответно изпратите на Министерство на правосъдието материалите по делото.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМАТА Г. – Каквото каза адвокатът ми.

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА Г. – Моля съда да не приема разглеждането на делото тук.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, данните по делото и закона, намира за установено следното:

Производството е образувано по молба на Районен съд за Прага 1, Република Чехия, за трансфер на наказателно производство, срещу българската гражданка Н.Г., ***, която е обвинена в извършване на престъпления: квалифицирана кражба, като непълнолетна, при условията на продължавано престъпление.

Искането се основава на Европейска конвенция за трансфер на производства по наказателни дела, Страстбург, 1972 г., по която Република Чехия е страна.

В изпълнение на чл.17 от ЕКТПНД /ратифицирана със закон, в сила за РБългария от 01.07.2004 г./, съдът, преди да вземе решение по искането, е информирал Н.Г. за постъпилата молба за трансфер на наказателното производство, образувано срещу нея.

Представителят на РП – Левски взема становище, че макар и двете държави да са страни - членки на конвенцията и формално да са изпълнени изискванията за трансфер на наказателното производство в молбата, отправена от чешкия до българския съд, е посочена като единствена причина, мотивираща искането: българското гражданство на обвиняемата Н.Г.. Счита обаче, че в обвинителният акт са описани доказателства - показания на свидетели и други, които се намират на територията на Чешката република, а според изискванията на Европейското законодателство, възпроизведени и в българския НПК, всеки обвинен в престъпление има право на честен, публичен и бърз процес, които принципи биха се нарушили, ако бъде приет трансфера. Моли съда да остави молбата на чешкия съд без уважение и да не приема трансферираното наказателно производство за ражглеждане от български съд.

Защитата взема становище по внесената молба, че искането за трансфер е допустимо, но неоснователно. Счита, че не са налице изискванията на цитираната конвенция, и по специално определените в чл.8 на Конвенцията, които кореспондират с отразените в българския НПК, в разпоредбата на чл.478, ал.2. Излага доводи, че са ангажирани в подкрепа на обвинението гласни и писмени доказателства, като гласните такива са разпитаните свидетели: Н.М., Е.Г., Р.Д., Ф.Д. и Н.И., за които няма данни да са български граждани, нито трайно или временно да пребивават на територията на РБ, а съгласно законодателството на замолената държава, дадените пред полицейски орган показания, не могат да бъдат приобщени по реда на българския НПК. Счита още, че описаното в обвинителния акт веществено доказателство - протокол за изтегляне на видеозапис със снимков материал, от една страна не е приложен по делото, а от друга страна, съгласно законодателството на замолената държава, тези доказателства са негодни и не могат да бъдат ползвани като такива, тъй като не са събрани със средствата и по предвидените в НПК на РБ, способи. В тази връзка твърди, че нито едно от доказателствата не се намира на територията на страната, а единствено фактът, че обвиняемата се намира на територията на РБ, която се явява замолена страна и е неин гражданин, не е основание за приемане на искания трансфер. Визира и обстоятелството, че евентуалното приемане на искания трансфер, би бил в противоречие и с основен принцип на правото на замолената държава, а именно: нормата на чл.22 от НПК, която хармонира с Европейската конвенция, съгласно която всяко дело следва да се гледа в разумен срок.

Моли съда да постанови определение, с което да откажете искания трансфер, да прекрати наказателното производство по делото, като материалите по делото бъдат изпратени на Министерство на правосъдието.

Непълнолетната обвиняема Н.Г. взема становище, че не желае делото да се разглежда от български съд. Същото становище взема и нейния родител – бащата Х.Г..

Съдът, като взе предвид становищата на страните, непълнолетната обвиняема, родителя, и като се запозна с доказателствата, приложени към молбата на Република Чехия за трансфер на наказателното производство, образувано срещу Н.Г. счита, че не са налице условията за приемането й, съобразно изчерпателно уредените случаи за приемането й от българския съд в разпоредбите на чл.478 от НПК и в чл.8, б.”а” до б.”к” от ЕКТПНД, по която Република България и Република Чехия са страни.

В молбата за трансфер на наказателното производство на чешкия съд е посочено като единствено основание делото да се разгледа в Република България – българското гражданство на обвиняемата.

След преценка на изложеното в обвинителния акт, съдът констатира, че пострадалите от престъплението и посочените свидетели не са български граждани, няма данни същите трайно или временно да пребивават на територията на РБ, както и че, съгласно българското законодателство, дадените пред полицейски орган показания, не могат да бъдат приобщени по реда на НПК на РБ. Основателно е и направеното възражение от защитата, че описаното в обвинителния акт веществено доказателство - протокол за изтегляне на видеозапис със снимков материал, от една страна не е приложен по делото, а от друга страна, съгласно българското законодателство тези доказателства са негодни и не могат да бъдат ползвани като такива, тъй като не са събрани със средствата и по предвидените в НПК на РБ, способи.

Изобщо нито едно доказателство по делото, на които се основава обвинението, не се намира на територията на Република България. Горното навежда на извод, че не е налице едно от най – важните основания за трансфер на наказателното производство по смисъла на чл.478, ал.2, т.8 от НПК и чл.8, т.1, б.”е” от ЕКТПНД, а именно: трансферът да е в интерес на установяване на истината и най – важните доказателства да се намират на територията на замолената държава. При положение, че се намират на територията на РЧехия, проверката им по реда на НПК от страна на българския съд, при евентуално приемане за разглеждане на трансферираното производство, би довело до обективни затруднения и най – вече до забавяне на производсвото по делото. Последното обаче е в противоречие с основен принцип на българското процесуално право, регламентиран в разпоредбата на чл.22 от НПК на РБ чл.22 от НПК, залегнал и в Европейската конвенция, съгласно която всяко дело следва да се гледа в разумен срок.

Водим от горните мотиви и на основание чл.478, ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и НЕ ПРИЕМА молбата на Районен съд за Прага 1, Република Чехия, за трансфер на наказателно производство, образувано срещу българската гражданка Н.Г., ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по н.о.х.д. №454 по описа за 2013 г. на РС – Левски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕПИС от определението и съдебния протокол от 13.11.2013 г., ведно с изпратената по компетентност молба на Районен съд за Прага 1, Република Чехия, за трансфер на наказателно производство и приложенията към нея, да се изпратят на Министерство на правосъдието на Република България, с цел информиране на Република Чехия за решението на българския съд.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 9.50 часа.

СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: