Мотиви към присъда №26/16.05.2013 г., постановена по НЧХД №56 по описа за 2013 г. на Районен съд - гр.Левски

Производството пред Районен съд Левски е образувано по частна тъжба от С.А. ***, с която срещу подсъдимия Е.М. ***, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. чл.130, ал.2 от НК за това, че на 15.07.2012 г., около 10:30 часа, в с.Обнова, обл.Плевен, пред дом на ***, по повод възникнал спор за хванала се котка в капан в двора на дома на подсъдимия, му причинил лека телесна повреда, довела до причиняване на болка.

Повереникът на тъжителя в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие чрез повереника си моли съда да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НКС и да му наложи съответното, предвидено в закона наказание. Счита, че от разпитаните по делото свидетели безспорно е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Тъжителят С.А. изразява становище, че следва да се спазват законите и всеки да носи отговорност за действията си, вкл. и за малтретиране на животните.

Подсъдимият Е.М., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, лично и чрез упълномощения си защитник, моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и на основание чл.304 от НПК да го оправдае. Поддържа изложените доводи при разглеждане на делото от друг състав на РС гр. Левски. Счита, че при настоящото разглеждане на делото не са събрани доказателства, които да водят да промяна на становището му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Е.М. ***, с ЕГН **********.

В тъжбата си А. твърди, че на 15.07.2012 г., около 10:30 часа, тръгнал към кварталния магазин да си купи цигари. Преминавайки покрай къщата на подсъдимия, чул ужасяващ писък и погледнал към двора. Видял, че съседът му е хванал котка в заложен капан, поради което му казал да пусне животното. Твърди още, че освен съпругата и децата на подсъдимия са присъствали и други хора. Те се били събрали на кръстовището на улиците * и * от силните крясъци на котката и гледали зрелището мълчаливо. Тъжителят отново помолил подсъдимия да пусне животното, но последният му отговорил, че това не е негова работа, след което започнал да го обижда пред всички присъстващи, излязъл на улицата и се нахвърлил върху него с юмруци по лицето, а след това започнал да го рита по краката. Твърди, че е стоял с ръце отзад, докато подсъдимия спрял да го бие. След като М. преустановил побоя над него, тъжителят продължил към кварталния магазин, където първоначално бил тръгнал, за да си купи цигари. В тъжбата се сочи, че много хора са станали свидетели на случилото се, но най – добре го видели свидетелите С.С. и И.К., които се намирали на около 15 метра от мястото на инцидента.

От събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен и несъмнен начин изложените в тъжбата твърдения, че по повод на възникналия помежду им спор, подсъдимият е нанесъл побой на тъжителя.

Свидетелите С.С. и И.К. са тези, които в показанията си твърдят, че са наблюдавали побой, нанесен от страна на подсъдимия на тъжителя.

Според свидетеля С. подсъдимият е нанасял удари на тъжителя с ръце и с крака, без да може да определи мястото на ударите, нито точно как го удря, въпреки че според него е имало добра видимост и от мястото, на което са се намирали, се „вижда всичко”. Впоследствие уточнява, че с ръце го е удрял в областта на тялото и от реакцията на тъжителя вследствие нанесените удари свидетелят прави предположение, че същите са били нанесени в областта на корема или гърдите. След инцидента пак според показанията на свидетеля тъжителят се е прибрал в дома си. Свидетелят сочи в показанията си, че тъжителят е имал след от одраскване по лицето.

Съдът констатира противоречия в показанията на този свидетел с показанията дадени пред друг състав на РС гр. Левски при предишното разглеждане на делото, поради което е прочел показанията на този свидетел.

Според показанията на свидетеля К., той и свидетелят С. са се намирали на около 40 – 50 метра от мястото на инцидента и е възприел удари, нанесени от подсъдимия 2-3 пъти в лицето на тъжителя. Уточнява, че удари са нанесени и отстрани в корема. Според показанията, двамата свидетели са се намирали на втория етаж на къщата, обитавана от К.. В тази им част показанията на свидетеля противоречат на показанията на свидетеля С., както и на показанията му дадени пред друг състав на РС гр. Левски.

Показанията на двамата свидетели, освен че взаимно си противоречат, не кореспондират нито на изложеното в тъжбата за нанесени удари с юмруци по лицето и ритане по краката, нито на съобщеното лично от тъжителя при прегледа му от съдебен лекар, а именно, че е удрян по главата и тялото, но с коляно.

Пред съдебния лекар пострадалият е заявил, че е удрян с коляно по главата и тялото. Изнесеното от тъжителя пред д-р Д. противоречи на твърдението в тъжбата, че са му нанасяни удари с юмруци по лицето и ритници в краката, в резултат на което му е причинена болка.

Не се съобщава и не се твърди в тъжбата за нанесените наранявания вследствие на удар с коляно в областта на корема и лицето.

Съдебният лекар е дал заключение, че ненамирането на травматични увреждания при прегледа на тъжителя, не е пречка да се приеме, че му е причинена болка в случай, че се докаже. В този смисъл е и заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвено от д-р Д., прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните по делото.

Според показанията на свидетелите С. и Е. М., поради местоположението на тяхната порта, разлистените дървета на улицата, както и поради високата царевица в двора им, свидетелите К. и С. не са имали никаква видимост към мястото на инцидента.

Показанията им са последователни и логични и въпреки че и двамата свидетели са в близки родствени отношения с подсъдимия, съдът ги кредитира като достоверни.

Безспорно налице е разминаване между твърденията в тъжбата и писмените доказателства, които водят до несъставомерност и недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение.

Водените от тъжителя свидетели описват фактическа обстановка, различна от описаната в тъжбата относно разстоянието, от което са възприели инцидента, а именно – 15 метра, като свидетелите сочат, че са се намирали на около 40 -50м.

Безспорно е, че обвинението следва да бъде доказано по несъмнен и безспорен начин.

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че по делото не се установява да е извършено деянието, за което е повдигнато обвинение с тъжбата срещу подсъдимия. Императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения и в резултат на това да постанови осъдителна присъда. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.304, предложение първо от НПК.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен, че е извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което признава подсъдимия М. за невинен, и го оправдава по повдигнатото обвинение.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

В наказателния процес, на основание чл.84 и следващите от НПК, е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя С.А., срещу подсъдимия Е.М., за сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.07.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.

С.А. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

Предявеният граждански иск е с правно основание чл.52 от ЗЗД, което изисква претърпените неимуществени вреди да са причинени виновно от подсъдимия. Съдът е постановил оправдателна присъда по отношение на М. по повдигнатото му с тъжбата обвинение, тъй като не е извършено виновно от него деяние, от което да са последвали неимуществени вреди за тъжителя, довели до причиняване на болка. С оглед на изхода на делото, претенцията на гражданския ищец се явява неоснователна, поради което съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск, като недоказан и неоснователен.

При този изход на делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил тъжителя да заплати направените от подсъдимия деловодни разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: