Мотиви към присъда №41/13.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. №307 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Р.А. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановени дни, през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, от дом на ***, от владението на М.Й. от ***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС – лек автомобил, „Фолксваген *”, с рег. №*, собственост на И.К. от ***, в съучастие като съизвършител със С.К.,*** и Л.Е., ЕГН ********** от ***, (действал като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си), отнел чужди движими вещи: 1 бр. хладилник, марка „Индезит” на стойност 220 лв.; 1 бр. микровълнова печка, марка „Медея” на стойност 55 лв.; 1 бр. пералня, марка „LG” на стойност 210 лв.; 1 бр. DVD неустановена марка на стойност 65 лв.; 1 бр. газова бутилка - 20 литрова на стойност 30 лв.; 1 бр. газов котлон с три дюзи на стойност 20 лв.; 1 бр. йоника с неустановена марка на стойност 115 лв.; 1 бр. прахосмукачка, марка „LG” на стойност 70 лв.; 1 бр. електрическа скара на стойност 45 лв., или вещи на обща стойност 845 лв., собственост на В.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия С.К. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановени дни, през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, от дом на ***, от владението на М.Й. от ***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС – лек автомобил, „Фолксваген *”, с рег. №*, собственост на И.К. от ***, в съучастие като съизвършител с Р.А.,*** и Л.Е., ЕГН ********** от ***, (действал като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си), отнел чужди движими вещи: 1 бр. хладилник, марка „Индезит” на стойност 220 лв.; 1 бр. микровълнова печка, марка „Медея” на стойност 55 лв.; 1 бр. пералня, марка „LG” на стойност 210 лв.; 1 бр. DVD неустановена марка на стойност 65 лв.; 1 бр. газова бутилка - 20 литрова на стойност 30 лв.; 1 бр. газов котлон с три дюзи на стойност 20 лв.; 1 бр. йоника с неустановена марка на стойност 115 лв.; 1 бр. прахосмукачка, марка „LG” на стойност 70 лв.; 1 бр. електрическа скара на стойност 45 лв., или вещи на обща стойност 845 лв., собственост на В.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Срещу подсъдимия Л.Е. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановени дни, през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., в гр.Левски, обл.Плевен, от дом на ***, от владението на М.Й. от ***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС – лек автомобил, „Фолксваген *”, с рег. №*, собственост на И.К. от ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Р.А.,*** и С.К., ЕГН *********** от ***, отнел чужди движими вещи: 1 бр. хладилник, марка „Индезит” на стойност 220 лв.; 1 бр. микровълнова печка, марка „Медея” на стойност 55 лв.; 1 бр. пералня, марка „LG” на стойност 210 лв.; 1 бр. DVD неустановена марка на стойност 65 лв.; 1 бр. газова бутилка - 20 литрова на стойност 30 лв.; 1 бр. газов котлон с три дюзи на стойност 20 лв.; 1 бр. йоника с неустановена марка на стойност 115 лв.; 1 бр. прахосмукачка, марка „LG” на стойност 70 лв.; 1 бр. електрическа скара на стойност 45 лв., или вещи на обща стойност 845 лв., собственост на В.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими. Излага доводи, че направените от подсъдимите самопризнания, наред с другите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, доказват по безспорен начин, че те са извършители на деянието. Моли за осъдителни присъди и предлага да им бъдат наложени наказания, като преценката относно техния вид и размер, предоставя на съда.

Подсъдимият Р.А., по отношение на който делото е разгледано в негово отсъствие /при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК/, се представлява от назначеният му служебен защитник – адв.Е.Р. ***. Защитата, след приключване на съдебното следствие взема становище, че обясненията на А., дадени пред съдия на досъдебното производство, не са приобщавани към доказателствения материал по делото и не могат да се ползват. Въпреки това счита, че те по своето съдържание водят на извод, че подзащитният й А., въобще не е признавал участието си в някаква кражба. Счита още, че липсват и други доказателства, които да уличават А. в извършване на престъплението. Позовава се в тази насока на гласните доказателства, от които са налични данни за иззети дактилоскопни следи от къщата на пострадалата, но констатира, че по делото няма приложени материали или резултати от изследване на такива следи. Излага доводи, че тъй като в случая гласните доказателства навеждат на извод само за оговор, то присъдата не може да почива само на такъв, в какъвто смисъл цитира Решение №52/04.04.1997 г. на ВКС, по наказателно дело №54/1997 г. на ВК. Счита, че дори и да се приеме, че А. е бил в автомобила, когато са продадени вещите, макар и да няма доказателства, че е бил именно той, може да се мисли евентуално за вещно укривателство, доколкото по делото не е установен умисъл и знание у този подсъдим, че вещите са крадени. По изложените съображения, защитата моли съда да оправдае подсъдимия Р.А..

Подсъдимият С.К., след приключване на съдебното следствие, изразява съжаление за извършеното и заявява желанието си да се поправи. Чрез упълномощения си защитник – адв.М.С. ***, моли съда, ако прецени, че от събраните по делото доказателства се установява участието му в извършеното престъпление, да постанови осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение. По отношение на наказанието, защитата пледира същото да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Моли, след замяна на предвиденото в състава на престъплението наказание, съдът да приложи разпоредбата на чл.25, във вр. с чл.23 от НК, тъй като деянието по настоящото дело, касаещо престъпна дейност за времето от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., е извършено в реална съвкупност с извършено деяние на 18.03.2013 г., за което подзащитният му е осъден с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №186/2013 г., влязло в законна сила на 07.05.2013 г.

Подсъдимият Л.Е., след приключване на съдебното следствие, изразява съжаление за извършеното и заявява намерение да се въздържа за в бъдеще от такива постъпки. Чрез назначеният си служебен защитник – адВ.А. ***, моли съда, ако прецени, че по делото са събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието, да постанови осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение, но единствено и само за отнемането на две от вещите – предмет на престъплението, а именно: на хладилник и пералня. По отношение отнемането на останалите вещи счита, че не са събрани доказателства за авторството от страна на неговия подзащитен. Пледира за определяне на наказание обществено порицание, при условията на чл.55 от НК, като на основание чл.25, във вр. с чл.23 от НК, на Е. бъде определено едно общо, най - тежко наказание с това, което му е наложено по н.о.х.д. №177/2013 г. на Районен съд – Левски, както и да бъде приспаднато изтърпяното наказание по цитираното осъждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.А. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият С.К. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Л.Е. ***, ЕГН**********.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че на неустановен ден, за времето от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., от недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, собственост на пострадалата В.А.,***, противозаконно са отнети намиращите се в имота движими вещи – електрически уреди, нейна собственост, а именно: един брой хладилник марка „Индезит”, един брой микровълнова печка марка „Медея”, един брой пералня марка „LG”, един брой DVD с неустановена марка, един брой газова бутилка - 20 литрова, един брой газов котлон с три дюзи, един брой йоника с неустановена марка, един брой прахосмукачка марка „LG”, както и един брой електрическа скара. От показанията на свидетелката М.Й. – майка на пострадалата, се установява, че В.А., поради трайното си пребиване в чужбина, каквито са и данните по делото от изисканите справки за задгранични пътувания, й е предоставила ключовете от имота си, с цел да го наглежда и стопанисва. На 18.04.2013 г., три седмици, след последното посещение на свидетелката Й. в имота, същата забелязала изкъртената от пантите входна врата на къщата, а от помещенията в нея, забелязала и липсата на посочените електрически уреди, някои от които лично е купувала за дъщеря си. Относно индивидуализацията на електрическите уреди – предмет на престъплението, показанията на свидетелката М.Й. са непротиворечиви, логични и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие. Освен това, на тях напълно съответстват показанията на свидетелката Г.С., относно описанието на откраднатите електрически уреди от дома на пострадалата, тяхното местоположение, стопанисването на имота от свидетелката Й., както и установеното от последната разбиване на входната врата.

Съдът приема на основание горецитираните доказателства за безспорно установено по делото, че на пострадалата В.А., вследствие на извършено деяние, което от обективна и субективна страна разкрива признаците на престъплението взломна кражба, са причинени имуществени вреди в общ размер на 845 лева, съгласно приетото по делото като компетентно и точно изготвено, заключение на вещото лице по съдебно – оценителна експертиза.

Съдът приема за безспорно установено по делото и това, че през инкриминирания период от време, подсъдимите К. и Е., заедно с още едно, неустановено по делото лице, с лек автомобил марка „Фолксваген *”, с рег. № *, собственост на бабата на подсъдимия К. – И.К. от ***, са откарали хладилник, пералня и микровълнова печка до гр.Плевен, където ги продали на свидетеля А.Ц. – собственик на магазин за електроуреди – втора употреба. В тази насока, съдът кредитира като достоверни показанията на този свидетел. Последният последователно и точно излага личните си възприятията, относно периода и годината на това посещение, относно вида на закупените електроуреди късно вечерта, след работно време, относно лицата, които въпреки че лично не познава, но убедително разпознава в съдебната зала, като подсъдимите К. и Е., както и относно причините да не издаде документ за закупената стока. Логични са показанията на свидетеля Ц., че подсъдимият К. лично е настоявал да закупи вещите, въпреки късния час, тъй като им трябвали пари, уверявайки го че са техни и мотивирайки го с познанството му с неговия брат. Показанията на свидетеля Ц. са напълно идентични, относно вида на закупените от него електроуреди – хладилник, микровълнова печка и пералня, с показанията на свидетеля С.. Последният твърди, че същите по вид и брой е видял натоварени в неговата кола, оставена за ремонт в гаража на брата на подсъдимия К., но след това са били преместени в автомобила, собственост на К.. Според показанията на този свидетел, лично той никога не е пътувал и не е придружавал двамата подсъдими до гр.Плевен за продажба на крадените вещи, не е виждал в процесния автомобил да са били натоварени и други по вид електроуреди, освен заявените от него по вид и брой.

Съдът намира, че цитираните по – горе доказателства са достатъчни да наведат на еднозначен извод, че двамата подсъдими К. и Е. са извършители на инкриминираното деяние. Действали са в съучастие, виновно и при общност на умисъла. Поради тази причина съдът ги е признал за виновни с присъдата, но само за противозаконното отнемане на част от вещите - предмет на престъплението, а именно: на един брой хладилник, марка „Индезит” на стойност 220 лв., на един брой микровълнова печка, марка „Медея” на стойност 55 лв., както и на един брой пералня, марка „LG” на стойност 210 лв., или вещи на обща стойност 485 лева. Относно останалите движими вещи, за кражбата на които им е повдигнато обвинение, съдът поради липса на категорични доказателства, че и те са били отнети и отчуждени от подсъдимите К. и Е., ги е признал за невинни и ги е оправдал на основание чл.304, предл. второ от НПК. По делото се установява, че двамата подсъдими К. и Е. са осъществили състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение само с едно действие, на неустановен ден, за времето от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г. Липсват доказателства да са извършили деянието, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, поради което съдът ги е признал за невинни и ги е оправдал и по така повдигнатото им обвинение.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен, несъмнен и категоричен начин участието на подсъдимия Р.А. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Действително, свидетелят Ц. сочи още едно лице, което е придружавало подсъдимите К. и Е., но добросъвестно заявява, че не го познава и не знае неговите имена. Няма извършено разпознаване на лица на досъдебното производство, което да е в подкрепа на обвинителната теза, че и този подсъдим е участвал в извършване на престъплението. По делото не е приложен протокол за оглед на местопроизшествие, с който евентуално да са били иззети дактилоскопни следи, уличаващи именно А. в извършената кражба, въпреки, че свидетелката С. е категорична, че от къщата на пострадалата са били иззети такива. В този смисъл е основателно направеното възражение от защитата, че по делото няма приложени материали или резултати от експертно изследване на такива следи.

Основателно е и възражението на защитата, че единствено от показанията на свидетеля С. за споделеното участие и на А. в извършената кражба от друг подсъдим – от подсъдимия К., не може да се направи категоричен извод, че подзащитният й също е автор на деянието. Съдебната практика е последователна и непротиворечива в разбирането си, че присъдата не може да почива единствено и само на уговор между подсъдимите, в какъвто смисъл е цитираното от защитата решение на ВКС.

Основателна се явява констатацията на защитата, че макар и обясненията на А., дадени пред съдия на досъдебното производство, да не са били приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, същият съвсем не се е признал за виновен в извършването на някаква кражба. Съдът намира, че липсата на призната вина от страна на този подсъдим се установява не от любопитния прочит на неприобщените му обяснения, а от хронологията на събитията в този стадий на процеса. Първото действие в хода на образуваното досъдебно производство, срещу неизвестен извършител, след извършената полицейска проверка по случая, е привличането на А. в качеството на обвиняем на 29.04.2013 г., за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. На 30.04.2013 г., А. е разпитан пред съдия по това обвинение. Следва привличане в качеството на обвиняеми на К. и Е., за същото престъпление – по чл.194, ал.1, но в извършено в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. На този етап, всеки един от тримата подсъдими е придобил качеството на обвиняем, единствено на основание обясненията на другия подсъдим. Включването на още две лица, като извършители на престъплението, е наложило ново привличане на А. като обвиняем, но този път за по – тежко престъпление – квалифицирана кражба, извършена в съучастие с другите двама обвиняеми. Новото обвинение е повдигнато на А. в негово отсъствие, поради което не е давал и нови обяснения. То е за по – тежко престъпление, което само по себе си съставлява процесуална пречка да бъдат приобщени и ползвани обясненията му, дадени преди новото му привличане, предвид категоричната забрана за това в процесуалния закон. Следва да се отбележи и това, че едва първото привличане на подсъдимите А., К. и Е., е станало основание да се пристъпи към събирането на доказателства в хода на досъдебното производство: разпит на свидетели и изготвяне на експертното заключение. Очевидно този подход е мотивирал А. да напусне пределите на страната и да се установи в чужбина.

При положение, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че подсъдимият А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение съдът счита, че обвинението внесено от РП-Левски не е напълно доказано в хода на съдебното следствие и същото почива на предположения. Императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения и да постанови осъдителна присъда. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.304, пр. второ от НПК, а именно, че от събраните по делото доказателства не се установява деянието да е извършено и от подсъдимия Р.А., поради което с присъдата го е признал за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

При този изход на делото по отношение на подсъдимия А., съдът е признал за невинни и е оправдал подсъдимите К. и Е. за това, че са извършили деянието в съучастие, като съизвършители с този подсъдим по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият С.К. следва да носи наказателна отговорност за престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е признат за виновен с присъдата. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Наказанието лишаване от свобода е единственото възможно по вид, което може да бъде наложено на подсъдимия К.. При определяне на неговия размер, съдът съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат доброто процесуално поведение на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, младата му възраст, въпреки навършеното пълнолетие, обстоятелството, че продължава образованието си като ученик в ***, тежкото му имотно състояние, изразяващо се в липсата на постоянни доходи, тъй като К. е безработен, което съдът отчита, като причина и мотив за извършване на престъпното деяние. По преходните му осъждания, видно от изисканите актуални справки за съдимост, К. е осъждан като непълнолетен на наказание обществено порицание, и като пълнолетен на наказание пробация за извършени от него престъпни деяния по чл.343в, ал.2 от НК, т.е. за леки престъпления по смисъла на НК, поради което и неговата личност разкрива една по – ниска степен на обществена опасност. Тези негови осъждания несъмнено следва да се отчетат като отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Наличието обаче на смекчаващи такива, които са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, дава основание на съда да приеме, че за извършеното престъпление най – тежкото по вид наказание лишаване от свобода в размер към минималния от три месеца, би съдействало в пълна степен за поправянето и превъзпитанието на К.. Съдът е определил същото при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е слязъл под най – ниския предел, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно под една година. Предвид обстоятелството, че К. не е осъждан на наказание лишаване от свобода, а определеното му такова е до три години, съдът не счита за необходимо да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода в затвор. Във връзка с това съдът констатира, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, биха могли да се постигнат в пълна степен по отношение на този подсъдим, с отлагане изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с три годишен изпитателен срок, какъвто е определен с присъдата, при наличие на всички предпоставки по чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на подсъдимия С.К., съдът е определил с присъдата едно общо наказание, измежду наложеното му с настоящата присъда за деяние, извършено на неустановен ден, през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., и наложеното му със споразумение №35/07.05.2013 г., одобрено по н.о.х.д. №186/2013 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 07.05.2013 г., за деяние, извършено на 18.03.2013 г., най – тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок. Деянията и по двете цитирани по – горе осъждания са извършени от К., преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за групиране на наложените наказания за всяко едно от тях.

Престъплението, извършено от подсъдимия Л.Е. следва да се квалифицира, като такова по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.1 от НК. За него закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Съдът е редуцирал наказанието по отношение на непълнолетния подсъдим Е. на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК, като след замяната се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, без специален минимум. Видно от справката за съдимост на Е. е, че същият е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /обществено порицание/, с решение по н.а.х.д. №197/2012 г. по описа на РС - Левски, влязло в законна сила на 07.06.2012 г. То не е заличено, тъй като към датата на деянието по настоящата присъда – неустановен ден през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., не е изтекла една година от изтърпяване на наложеното административно наказание, което е станало на 15.06.2012 г., съгласно справка от РП – Левски, а горното се явява пречка за повторно приложение на разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия Е.. При наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на Е. обстоятелства, съдът е заменил наказанието лишаване от свобода до три години, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, с наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат доброто процесуално поведение на подсъдимия Е., оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството че продължава образованието си като ученик в ***, тежкото му семейно и имотно състояние, което съдът отчита като причина и мотив за извършване на престъпното деяние, чистото му съдебно минало, както и добрите характеристични данни за личността му, отразени в изготвения социален доклад от Д”СП”, Отдел „Закрила на детето” при Община - Левски. Те разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на дееца. Наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, дават основание на съда да приеме, че именно наказанието пробация, би съдействало в пълна степен за поправянето и превъзпитанието на Е..

По отношение на подсъдимия Л.Е., съдът е определил с присъдата едно общо наказание, измежду наложеното му с настоящата присъда за деяние, извършено на неустановен ден, през периода от 18.03.2013 г. до 18.04.2013 г., и наложеното му със споразумение №30/23.04.2013 г., одобрено по н.о.х.д. №177/2013 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 23.04.2013 г., за деяние, извършено на 18.03.2013 г., най – тежкото от тях, а именно: пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Деянията и по двете цитирани по – горе осъждания са извършени от Е., преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, за групиране на наложените наказания за всяко едно от тях.

Съгласно справка на РП – Левски, подсъдимия Е. е изтърпял изцяло наложеното му със споразумение №30/23.04.2013 г., одобрено по н.о.х.д. №177/2013 г. по описа на РС – Левски, наказание пробация, в периода от 08.05.2013 г. до 08.11.2013 г. При това положение на основание чл.25, ал.2 от НК, съдът е приспаднал по отношение на Е. от определеното общо, най – тежко наказание, изцяло изтърпяното наказание пробация по цитираното осъждане.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимите К. и Е. да заплатят солидарно направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 50 лева, както и направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 30 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: