МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №316/2013 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия И.И., ***, ЕГН **********, е по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК затова, че на 27.05.2013г. в с.Аспарухово, общ.Левски, от частен дом, намиращ се на *, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 бр. преносим компютър марка „Леново”, модел * на стойност 1200.00 лв. и 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл” модел * с поставена СИМ карта на стойност 710.00 лв. - всичко на обща стойност 1910.00 лв., от владението и собственост на А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че безспорно е доказана вината на подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен като му наложи наказание „обществено порицание”.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, заслуга за което има неговият подзащитен. Моли съда да определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.2 от НК и му наложи наказание „обществено порицание”.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27. 05. 2013г. след обяд подсъдимият И. пренасял дърва в дома на свидетеля А. ***. Вечерта, след приключване на работата свидетелят С. му заплатил за труда. Подсъдимият, синът на свидетеля С. и още едно лице решили да отидат до центъра на селото. Преди да тръгнат подсъдимият забелязал, че синът на св. С. не е заключил входната врата на къщата. След като постояли заедно на центъра, подсъдимият решил да извърши кражба от дома на С.. Напуснал компанията, с която бил и около 21:00ч. отишъл сам до къщата, намираща се на * в с. Аспарухово. Подсъдимият влязъл през незаключената врата и отишъл в хола, откъдето взел преносим компютър марка „Леново” и мобилен апарат марка „Ейпъл”,модел *, * на цвят със СИМ карта с №*. След като отнел изброените движими вещи, ги скрил в сградата на детската градина на селото.

С протокол от 28.05.2013г. бил извършен оглед на местопроизшествие. Изготвен бил и е приложен албум за посетено местопроизшествие.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност към 27.05.2013г. на инкриминираните вещи е както следва: преносим компютър марка „Леново”, модел * e на стойност 1200.00 лв.; 1 бр. мобилен апарат марка „Ейпъл”, модел *, * на цвят, с тъчскрийн е на стойност 700.00 лв.; СИМ карта е на стойност 10.00лв.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият И.И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.И.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Същият е съзнавал, че отнема от владението на собственика движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е съзнавал, че вещите, които отнема са чужда собственост и че собственикът не е съгласен с отнемането им.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1,т.3 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия И.И. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Съдът съобрази младата възраст на подсъдимия, поради което приема, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието, което би съдействало да се поправи и превъзпита осъденият, е „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоуредбата в *.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 45.00 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: