Мотиви към присъда №37/16.10.2013 г., постановена по н.о.х.д. №334 по описа за 2013 г. на Районен съд-Левски;

Срещу подсъдимия А.П. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 29.06.2013 г., около 02:50 часа, в ***, от питейно заведение ЕТ „Х.”, собственост на М.М. ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – стъклопакет на алуминиева дограма, отнел чужди движими вещи – сумата от 60 лева, от владението на М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

По искане на подсъдимия А.П. и назначеният му на основание чл.94, ал.1, т.1 от НПК служебен защитник – адв.Ю.М. ***, производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимият А.П., по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Левски в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, така както е предявено. Счита, че същото се доказва от събраните по делото доказателства. Моли съда за осъдителна присъда, като определи на П. наказание, около минималния размер на предвиденото в състава на извършеното престъпление.

Подсъдимият А.П. в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, чрез защитника си моли съда да преквалифицира деянието, тъй като имуществените вреди са изцяло възстановени, до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция. Защитата пледира и за приложението на чл.78а от НК, предвид наличието на предпоставките за това по отношение на непълнолетния подсъдим, като му бъде наложено административно наказание обществено порицание.

Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.П. ***, с ЕГН **********.

На 28.06.2013 г., подсъдимият П. се намирал в дома си заедно с приятели, където консумирали алкохол. След полунощ на 29.06.2013 г., около 02:30 часа, алкохолът свършил. Подсъдимият отишъл сам до центъра на *, с намерение да закупи още такъв. Минавайки в близост до заведението на свидетеля М.М., което било затворено, решил да извърши кражба от него. Намерил един камък и счупил прозореца, след което влязъл вътре в заведението. При влизането през отвора на счупения прозорец, П. порязал дясната си ръка. Взел от бара пластмасова чаша с пари на монети, която взел без да ги брои, и излязъл. Сутринта отишъл до гр.Левски да пазарува със взетите монети. Тогава установил, че е откраднал сумата от около 50-60 лева, като още същия ден похарчил парите.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата на досъдебното производство, събрани при условията и по реда предвиден в НПК.

Видно от протокол за оглед от 29.06.2013 г., ведно с приложен фотоалбум, на местопроизшествие, находящо се в центъра на ***, представляващо комплекс от кафе-аперитив и магазин, стопанисвани от ЕТ „Х.”, собственост на М.М. е, че в лявата страна на магазина, до вратата е взломен стъклопакет с размери 1 м./1.50 м. В лявата страна до вратата и на кафе-аперитива също е описано взломяване на стъклопакета със същите размери, като от крилото до вратата, където е счупен стъклопакета са установени капки от червена течност, като четири броя капки от засъхнала червена течност са установени и на плочките по пода, в самото помещение, на разстояние една от друга около 1 м. Описано е и отворено чекмедже, намиращо се зад бара, под кафе–машината, с разпилени в него метални монети с различен номинал. Разпилени монети при извършения оглед са намерени и на пода, под самото чекмедже, пред вратата за складовото помещение на около 3 м., а пред входната врата на кафето - тетрадки и листи от тетрадки. При извършения оглед, от местопроизшествието са иззети като веществени доказателства, освен петната от червена течност по дограмата и по плочките по пода, но и шест броя дактилоскопни следи от взломените стъкла до входната врата на хранителния магазин.

Иззетите дактилоскопни следи при огледа на местопроизшествието са предоставени за експертно изследване, при което е установено, че същите са годни за идентификация. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно – дактилоскопна експертиза и 6-те броя иззети дактилоскопни следи са оставени от показалец, среден и безименен пръст на лява ръка от подсъдимия А.П.. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице в изготвеното експертно заключение.

Изложената фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитания в качеството на свидетел на досъдебното производство – М.М. – управител на ощетения едноличен търговец, от приетия в съдебно заседание социален доклад по отношение на непълнолетния подсъдим, изготвен от Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Левски, както и от справка за съдимост. Всички доказателства си кореспондират, не са противоречиви помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Не противоречат на описаните по – горе доказателства и направените от подсъдимия самопризнания, както в съдебната фаза на процеса, така и на досъдебното производство. Горното дава основание на съда да приеме за безспорно установено, както авторството на деянието – подсъдимия П., така и неговата вина.

По несъмнен начин се установява, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на квалифицирана кражба, престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Извършил го е умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Извършил е престъплението като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Съдът намира, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия с обвинителния акт, следва да се преквалифицира като престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. В проведеното на 16.10.2013 г. съдебно заседание по делото е приета разписка, издадена от „Български пощи” – клон Левски, видно от която е, че подсъдимият е изпратил с телеграфен запис от същата дата сумата от 60 лева – предмет на престъплението, на представителя на ощетеното юридическо лице – М.М.. При това положение, съдът приема, че е налице доброволно възстановяване на причинените имуществени вреди от престъпното деяние, до приключване на съдебното следствие в първата инстанция, по смисъла на чл.197, т.3 от НК. Следва да се отбележи, че въпреки ниския размер на инкриминираната сума и пълното й възстановяване на собственика, квалифициращият признак на извършената кражба – чрез взломяване, изключва квалификацията на деянието като маловажен случай по чл.195, ал.4 от НК.

При това положение, съдът намира, че извършеното деяние от подсъдимия П. осъществява признаците на привилигирования състав на престъплението взломна кражба по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което го е признал за виновен с присъдата именно за това престъпление.

С присъдата, съдът е признал подсъдимия П. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на основание чл.304, предложение последно от НПК – деянието е несъставомерно по този текст от закона, го е оправдал.

Подсъдимият П. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, по които е признат за виновен. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. След редукцията на наказанието, предвид обстоятелството, че подсъдимия П. е непълнолетен, съдът е заменил на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода за срок от осем години, с наказание лишаване от свобода за срок до три години. След задължителната замяна на наказанието настъпваща по силата на закона, същото с оглед неговия размер, отговаря на едно от условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” от НК, а именно: за умишленото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Съдът констатира, че са налице и останалите предпоставки в посочената разпоредба. Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са изцяло възстановени на собственика. Подсъдимият П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност /видно от приложената към делото справка за съдимост/, поради което съдът счита, че са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.6 от НК.

При определяне вида на предвиденото административното наказание, което следва да се наложи на непълнолетния подсъдими – обществено порицание или възпитателна мярка, съдът взе предвид данните от приетия по делото социален доклад, изготвен по отношение на непълнолетния подсъдим. Видно от същия е, че бащата на П. е неизвестен, а майката – С.М. е безработна, а по информация от РУП – Левски е задържана в затвор в *. По време на социалното проучване, майката на непълнолетния подсъдим не е открита, като е установено, че същата е извън страната от месец април 2013 г. и няма данни да се е завърнала в пределите на РБългария. Макар и в проведеното съдебно заседание по делото същата да се явява лично, съдът намира, че майката очевидно не би могла да окаже необходимото възпитателно и възпиращо въздействие върху непълнолетния си син, поради което и най – леката възпитателна мярка, предвидена в ЗБПОПНМ – „Под надзор на родителя”, не би се оказала подходяща, с оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.60 от НК. Съдът отчита и обстоятелството, че подсъдимият П. е извършил деянието, след употреба на алкохол, което отегчава както вината, така и отговорността му. Въпреки липсата на други осъждания, които да навежда на извод, че все още не е придобил трайни навици да си осигурява парични средства, чрез извършване на кражби съдът счита, че административното наказание обществено порицание ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието по чл.60 от НК, като същевременно ще окаже необходимото възпиращо въздействие по отношение на непълнолетния П., за в бъдеще да се въздържа от извършването на престъпни деяния. Поради тази причина, съдът му е наложил този вид административно наказание, като е постановил същото да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по местното радио.

При този изход на делото, съдът е постановил, иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие веществени доказателства по делото: петна от червена течност от дограма и от плочки на под на кафе – аператив, намиращи се на съхранение при домакина на РУП – Левски, след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 63.02 лева, представляващи заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно – дактилоскопна експертиза.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: