Мотиви към Решение №100/02.10.2013 г., постановено по НАХД №340 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

В Районен съд - Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на А.Б. ***, ЕГН **********, за това, че на 12.08.2013 г., около 15.10 ч. в с.Татари, обл.Плевен, по ул.”Георги Димитров”, срещу дом №*, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №617/05.11.2012 г. на Началник Група „ОП” в РУП – Белене, влязло в законна сила на 31.01.2013 г., управлявал МПС - лек автомобил, „Форд *”, с рег.№ *, без съответно свидетелство за управление на МПС.

Престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Левски не се явява в последното съдебно заседание по делото и не взема становище по внесеното предложение.

Обвиняемият Б. се явява в първото съдебно заседание, разбира обвинението, не се признава за виновен и дава обяснения по случая.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 12.08.2013 г., за времето от 12:30 часа, до 21:00 часа, съгласно предварително утвърден график, свидетелите И.Д. и Б.Б. – служители при РУП – Белене, изпълнявали служебните си задължения по линия на КАТ в с.Татари, обл.Плевен. В началото на селото, по ул.”Георги Димитров”, пред дом №*, изградили КПП. Около 15:10 часа, спрели за извършване на служебна проверка обвиняемия, който управлявал лек автомобил „Форд *” с рег.№ *. В хода на проверката обвиняемия не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Свидетелите обаче констатирали едно – единствено административно нарушение, изразяващо се в това, че водачът управлява собствения си лек автомобил, без да е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, свидетелят Б. съставил акт против Б..

В постановлението на прокуратурата е посочено, че била извършена служебна справка в информационните масиви на МВР, от която се установило, че по отношение на Б. има влязло в законна сила наказателно постановление за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.

Така изложената фактическа обстановка не се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. На Б. е вменено извършване на престъпно деяние, което е несъставомерно.

На първо място фактите, изложени в свидетелските показания не са идентични с направената констатация в съставения акт на обвиняемия на инкриминираната дата. Видно от същия е, че такъв е съставен на Б. на инкриминираната дата само за извършено административно нарушение на КЗ, но не и за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в управление на процесния автомобил, без да е правоспособен водач. Обясненията на обвиняемия, че има издадено свидетелство за управление на МПС, но същото му е иззето, поради изтичане на срока му на валидност, се потвърждават от изисканата справка от ОД на МВР – Велико Търново. Видно от същата е, че А.Б. има издадено свидетелство за управление на МПС с №* – стар образец, със срок на валидност от 27.10.1995 г. до 16.10.2005 г. Установява се, че същото е отнето на 09.12.2010 г. с протокол за доброволно предаване, като по отношение на обвиняемия е издадено наказателно постановление от Началник РУП – Свищов, с което на основание чл.81, ал.1, т.5 от ЗБДЛ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за това, че е представил невалиден документ за самоличност.

Съдът намира че, макар и да има по отношение на обвиняемия влязло в законна сила на 31.01.2013 г. наказателно постановление на Началник Група „ОП” в РУП – Белене за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач, извършеното от Б. деяние не осъществява признаците на престъплението по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Съгласно ЗДвП и издадените, въз основа на него подзаконови нормативни актове /Наредба №31 от 26.07.1999 г. на МТ/, свидетелството за управление на МПС удостоверява придобитата правоспособност, поради което съставлява индивидуален удостоверителен документ и е един от трите български лични документа, съгласно ЗБЛД. Издава се от органите на МВР със срок на валидност 10 години. С изтичане на срока на валидност на издаденото свидетелство за управление, водачът не губи правоспособността си, като същото подлежи на подмяна. В конкретния случай, обвиняемият не е предприел действия по подновяване на свидетелството си управление на МПС, поради изтичане на срока му на валидност, за което е санкциониран с влязло в законна сила наказателно постановление. Управлението на МПС със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която разпоредба намира субсидиарно приложение. Тя визира две хипотези, при които водачът се счита за неправоспособен: при първата, водачът въобще няма издадено свидетелство за управление, поради непридобиване на правоспособност по предвидения от закона ред, а при втората, свидетелството за правоуправление е отнето, поради загубване на всички контролни точки. В случая, обвиняемият има придобита вече правоспособност и видно от справката за нарушител от региона, издадена от ОД на МВР – Велико Търново, към 20.04.2013 г. разполага с максималния брой точки – 39. Следователно е правоспособен водач, и към инкриминираната дата не е извършил същото деяния, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с цитираното в постановлението на прокуратурата наказателно постановление.

Предвид гореизложеното, съдът е признал Б. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, във вр. с чл.304 от НПК, предложение последно, а именно: деянието не съставлява престъпление от обективна и субективна страна, го е оправдал.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: