Мотиви към присъда №46/11.12.2013 г., постановена по НОХД №441 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Л.Ц. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от месец октомври 2012 г. – месец август 2013 г. /включително/, в гр.Левски, обл.Плевен, като осъден от Районен съд – Левски с влязло в законна сила на 02.04.2012 г. съдебно решение №27/19.03.2012 г. по гр.дело №954/2011 г. по описа на същия съд, да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете Н.Ц., ЕГН **********, в размер на 250 лева месечна издръжка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 11 месечни вноски в размер на 2750 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие счита, че от събраните по делото доказателства е установена по безспорен начин вината на подсъдимия, но на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, моли съда да го признае за виновен, но да не му налага наказание за извършеното деяние, предвид представените писмени доказателства за цялостно изплащане на дължимата издръжка.

Подсъдимият Л.Ц., след приключване на съдебното следствие изразява съжаление за извършеното деяние. Заявява, че е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка на сина си, която с влязло в законна сила решение по гражданско дело е намалена от 250 лева на 80 лева месечна издръжка. Изразява съжаление за извършеното деяние. Заявява в последната си дума, че ще направи всичко възможно да си намери работа и да плаща занапред дължимата издръжка на детето си, което макар и навършило вече 18-годишна възраст, продължава да учи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Л.Ц. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият Ц. и свидетелката С.Т. имали сключен граждански брак, по време на който се родило детето им – Н.Ц.. С решение, постановено по гр.дело №341/2002 г. по описа на РС – Левски, бракът между Ц. и Т. бил прекратен, а родителските права били предоставени на майката, с която непълнолетното им живее до момента. Подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 60 лева.

Видно от приложеното по делото съдебно решение №27/19.03.2012 г., постановено по гр.дело №954/2011 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 02.04.2012 г., бил изменен определения размер на издръжката с горецитираното решение по гр.дело №341/2002 г. на РС – Левски, като вместо определената издръжка в размер на 60 лева месечно, подсъдимият Ц. бил осъден да плаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 250 лева, платима със съгласието на неговата майка С.Т., считано от 25.11.2011 г., да настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава, върху всяка просрочена вноска.

След влизане в законна сила на решението, подсъдимият започнал да изплаща месечна издръжка на сина си в размер на 250 лева, като погасил и предишни задължения за издръжка. Ц. имал финансова възможност да прави това, тъй като работел и получавал трудово възнаграждение. Когато обаче размерът на получаваната заплата от подсъдимия паднал под размера на дължимата издръжка, същият спрял да я изплаща.

Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, подсъдимият направил плащани, чрез ДСИ, както следва: сумата от 35 лева с платежно нареждане №725/23.12.2012 г., сумата от 250 лева с платежно нареждане №67/23.01.2013 г. и сумата от 250 лева с платежно нареждане №114/11.02.2013 г. С постановление от 08.11.2012 г. на ДСИ е наложен запор на трудовото възнаграждение за положен труд от подсъдимия, на основание трудов договор, сключен на 12.09.2012 г., между него и „Т.” АД – *. Такъв е наложен от месец октомври 2012 г. до месец декември 2012 г. включително. Чрез запора, подсъдимият внесъл сумите от 80 лева за месец октомври, сумата от 250 лева за месец ноември, сумата от 250 лева за месец декември, т.е. от него са прихванати общо 580 лева. С разписка за пощенски запис от 22.10.2012 г., С.Т. е получила сумата от 250 лева за издръжка на непълнолетното дете. Вещото лице, след приспадане на ударжаните държавни такси е дало заключение, че за периода от месец октомври 2012 г. до месец декември 2012 г. включително, подсъдимият е заплатил дължимата издръжка на сина в размер на 785 лева. Остатъкът от дължимата издръжка е 1965 лева, дължима за инкриминирания период от месец януари 2013 г. до месец август 2013 г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието, като компетентно и точно изготвено.

Като писмено даказателство по делото е приета разписка за паричен превод за сумата от 290 лева, изпратена от подсъдимия на 11.11.2013 г. на навършилият вече пълнолетие Н.Ц., която не е взета предвид от вещото лице, съгласно направеното от него изявление в този смисъл.

По делото е прието като писмено доказателство решение №32/12.03.2013 г., постановено по гр.д. №643/2013 г. по описа на РС – Левски. С него е отхвърлен предявения от подсъдимия граждански иск за изменение на размера на присъдената с решението по гр.д. №954/2011 г. по описа на РС – Левски издръжка, чрез нейното намаляване от 250 лева на 72,50 лева, като неоснователен. С решение №511/15.10.2013 г. по описа на ПлОС е отменено цитираното по – горе решение, като вместо него е постановил, че изменя присъдената с решение по гр.д. №954/2011 г. по описа на РС – Левски издръжка, която Л.Ц. следва да заплаща на сина си Н.Ц., като непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка С.Т., като я намалява от 250 лева месечно на 80 лева месечно, считано от предявяване на исковата молба – 23.10.2012 г., до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване. Решението е влязло в законна сила на 18.11.2013 г.

Изложената по – горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Непротиворечиви са показанията на двамата разпитани по делото свидетели Т. и Ц., поради което съдът им дава вяра. Те изцяло съответстват на писмените доказателства по делото. Достоверни са и обясненията на подсъдимия. Направените от него възражения, че дължи издръжка в по – малък размер, тъй като е плащал такава за инкриминирания период от време, проверени по съответния процесуален ред, са изцяло основателни и съда ги възприема, като кореспондиращи на останалите доказателства по делото.

При това положение, съдът като прецени заплатените от Ц. суми за издръжка за инкриминирания период, общо в размер на 1075 лева, съгласно заключението на вещото лице по изготвената експертиза и писмените доказателства по делото за заплащане на сумата от 290 лева, като съобрази и обстоятелството, че считано от 23.10.2012 г. /първият визиран месец от инкриминирания период по обвинението/, с цитираното по – горе съдебно решение е намален размера на дължимата издръжка от 250 лева на 80 лева месечно, счита, че общо дължимата издръжка от 1050 лева за целия инкриминиран период – за м.октомври 2012 г. в размер на 250 лева и в размер на 80 лева за периода от месец ноември 2012 г. до месец август 2013 г., е изцяло изплатена от подсъдимия.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че деянието извършено от подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Поради тази причина съдът с присъдата го е признал за виновен по повдигнатото обвинение, но за това, че не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 11 месечни вноски – в размер на 250 лева за месец октомври 2012 г. и в размер на 80 лева за периода от месец ноември 2012 г. до месец август 2013 г., в общ размер на 1050 лева.

Подсъдимият Ц. не е осъждан и не се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК, но видно от справката му за съдимост. Налице са безспорни доказателства, че инкриминираната сума в общ размер на 1050 лева, дължими за издръжка на детето й за инкриминирания период от време периода, са изплатени изцяло до приключване на съдебното следствие. Същевременно няма и събрани доказателства по делото, които да навеждат на извод за настъпили други вредни последици за детето, поради което и на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, съдът не е наложил наказание на подсъдимия Л.Ц. за виновно извършеното от него деяние.

Предвид наличието на нови обстоятелства, касаещи размера на дължимата издръжка, а именно цитираното по – горе съдебно решение, с което е изменен размера на дължимата издръжка от 250 лева на 80 лева, считано от 23.10.2012 г., съдът е признал подсъдимия Ц. за невинен по първоначално повдигнатото му обвинение и на основание чл.304 от НПК – го е оправдал.

При този изход на делото съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените деловодни разноски в полза на РС – Левски в размер на 80 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: