гр.
ЛЕВСКИ, 27.10.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи
октомври 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №173 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Б.С. ***, ЕГН
**********, против електронен фиш за налагане на глоба Серия К,
№0702304, издаден от ОД на МВР – Плевен за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство.
В жалбата се твърди, че издадения електронен фиш е
незаконосъобразен, поради липса на задължителни реквизити: не е посочен
издателя на властническото волеизявление, липсва подпис и печат, липсва дата на
съставяне на електронния фиш.
Твърди се, че в закона са предвидени три условия, при
наличието на които се издава ел.фиш, а именно: нарушението да е заснето със
стационарно монтирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител. Счита, че в случая е използвана мобилна система за видеонаблюдение,
при която има човешки фактор, поради което не е налице първата кумулативно
дадена предпоставка. Оспорва наличието и на втората предпоставка – установяване
на административното нарушение да е осъществено в отсъствие на контролен орган.
Излага съображения, че при наличието на използвана мобилна система за
видеоконтрол и при наличието на контролен орган на мястото на нарушението, не е
следвало да се ангажира отговорността му, посредством олекотената процедура на
издаване на ел.фиш. Наказанието му е следвало да се наложи по реда на ЗАНН,
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Счита, че
горното е ограничило правото му на защита, тъй като го е лишило от възможността
да оспори направените констатации в момента на установяването им, както и да
подаде възражение по чл.44 от ЗАНН. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно
решение №1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, постановено по т.д. №1/2013 г., във
връзка с даденото тълкуване на разпоредбите на чл.189, ал.4 и на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДвП.
В
жалбата се твърди, че липсва надлежно описание на нарушението, съгласно
изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл счита, че непосочването в
каква посока се е движел автомобила, както и въз основа на какво е било прието,
че разрешената за движение скорост е 50 км./ч., не дава възможност да се
провери правилно ли е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и
законосъобразно ли е ангажирана отговорността му.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени издадения против него електронен
фиш, като незаконосъобразен.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по
същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена на 24.06.2014 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, считано
от датата на връчване на електронния фиш – 18.06.2014 г., съгласно
представената разписка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Против
жалбоподателя, в качеството му на собственик
на МПС, е издаден електронен фиш от ОД на МВР – Плевен, Серия К, №0702304, за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
за това, че на 06.10.2012 г., в 08:21 часа, на ПП-3, с.Българене, с МПС - „Сузуки
*”, рег. № *, е извършено нарушение за скорост №201210062245, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство №0586. Посочени са разрешената
скорост от 50 км./ч., установената скорост от 70 км./ч. и превишаването на
разрешената скорост - с 20 км./ч. За извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 50 лева.
Съдът
намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Съдът намира, че е основателно направеното възражение от
жалбоподателя, че извършването на административно нарушение по управление на
МПС с превишение на разрешената скорост е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство №0586, а не със
стационарна камера.
Съгласно Тълкувателно решение
№1/26.02.2014 г., постановено по т.д. №18/2013 г. на ВАС, в хипотезата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматично в отсъствие на контролен орган.
В конкретния случай, превишението на разрешената скорост е
констатирано с мобилно техническо средство, но не е съставен АУАН, в който да
се обективират фактическите констатации на контролния орган, с цел гарантиране
правото на защита на наказаното лице към момента на установяване на
нарушението.
Налице
е и друго нарушение на изискванията на цитираният по-горе текст от закона,
изразяващо се в установяване на нарушението в присъствието на контролен орган.
Настройването на системата за видеонаблюдение за работа в автоматичен режим
означава, че то е било монтирано на лек автомобил, в който се е намирал и
контролен орган, т.е. налице е субективен фактор, който изключва приложението
на съкратеното производство, уредено в закона. Поради неспазване на процедурата
се явяват основателни направените възражения в жалбата, че не се установява извършване на нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, а именно: превишение на скорост в населено място. Липсва пълна
информация къде се намира точката от пътя в с.Българене, в кое платно за
движение се е намирал засечения автомобил, както и в каква посока се е движил.
Тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на
защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при
осъществения съдебен контрол относно обстоятелството дали мястото на
констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него,
съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличие на
пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и др.
Поради неспазване на процедурата не
е категорично установен и авторът на нарушението от контролните органи.
Доказателства в тази насока изобщо не са събирани. Освен това на две от
снимките въобще липсва заснет автомобил, което отново води на извод за налагане
на наказание с електронен фиш, само въз основа на предположения и относно
авторството, което е недопустимо.
Жалбоподателят
правилно се позовава на цитираното по-горе тълкувателно решение, съгласно което
издаването на електронен фиш, в отсъствие на законово предвидените условия в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, води до ограничаване на правото на защита
на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността да оспори
констатациите, още в момента на тяхното установяване.
Неоснователни
са направените в жалбата възражения, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен,
поради липса на задължителни реквизити: не е посочен издателя на властническото
волеизявление, липсва подпис и печат, липсва дата на съставяне на електронния
фиш. Съгласно Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г., постановено по т.д.
№18/2013 г. на ВАС, електронният фиш, съобразно дадената легална дефиниция на
това понятие в параграф 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в параграф 6, т.63 от
ДР на ЗДвП, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Затова се приема, че задължителни реквизити за електронния фиш са
само посочените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, поради което в
него не следва да се изписва името на издателя и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалвания
електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
за налагане на глоба Серия К, №0702304, издаден от ОД на МВР – Плевен за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Б.С. ***, ЕГН **********, е наложена на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50
лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: