Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 30.10. 2014
г.
Левченски
районен съд в съдебно заседание на _тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.дело №_183_ по описа за _2014_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В РС – Левски е постъпила жалба,
подадена от К.Т., ЕГН**********,***, срещу наказателното постановление №99/26.06.2014г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен.
Жалбоподателят счита, че издаденото против него наказателно постановление е
незаконосъобразно, като сочи, че съображения ще изложи в съдебно заседание.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят
поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които твърди, че посоченото в
акта и НП нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД не е
извършено от Т.; че не съществува разпоредбата, на основание на която му е
наложено наказание – чл. 414а, т.4 от ЗВМД. Сочи, че в АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Свидетелката К. не е присъствала при
съставяне на акта, а само пир попълване на втората страница, и е присъствала на
отказа на жалбоподателя да се подпише, като се е подписала не само като
свидетел при съставяне на акта, но и като свидетел при отказа. Счита, че е
нарушена разпоредбата на чл. 42, т.7 от
ЗАНН, тъй като не е посочено ЕГН на свидетеля, в присъствието на който е
изготвен АУАН. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган не се явява представител, не изразяват
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следа да бъде
разгледана. Разгледана по същество същата се явява основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение от
16.06.2014г. против К.Т., за това, че на 29.04.2014г. в *, ветеринарна
амбулатория д-р Т. е издал ветеринарно свидетелство с №BG2014-021585 от
29.04.2014. за 10 броя агнета от животновъден обект * до кланица с. Аспарухово,
обл. Плевен, които не са маркирани съгласно Наредба 61/09.05.2006, чл. 4, ал.3,
т.1. Констатирано е, че идентификаторите са върнати от кланицата в ОБДХ –
Плевен в плик, като се виждало, че не са поставени на животните.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност, във вр. с чл. 414а, т.4 и че нарушението е извършено
за първи път.
Самият жалбоподател при съставяне на АУАН
е възразил, че няма договорни отношения с ръководството на БАБХ.
Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено наказателното
постановление, с което за нарушението, констатирано с АУАН е наложено административно наказание глоба в
размер на 150 лв. на основание чл. 414а, т.4 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност.
За изясняване на фактическите
обстоятелства по делото са разпитани свидетелите, констатирали нарушението. От показанията
на свидетеля В., че за нарушението, изразяващо се в това, че по Наредба №61,
животните нямат право да излязат от мястото на раждане без поставена марка на
ушите, като марките следва да са на ушите, а не в пликче. Свидетелят описва
процедурата, според която когато се родят агнета, се уведомява ветеринарният
доктор, който прави заявка за марките, като според показанията, заявка е
възможно да направи и свидетелят В.. Установява се също от показанията му, че докторът
е длъжен да присъства при напускане на животното от обекта. Сочи се в
показанията, е актът е съставен в присъствието на свидетелката С.К..
Свидетелката С.К. твърди в показанията
си, че е била извикана при съставяне на акта, не е видяла марките, описани в
акта, тя е свидетелствала, че има съставен акт, като написването на акта е бил
довършено пред К.. Твърди, че когато е извикана, актът е бил на приключване.
Довършване е била втората страница на АУАН. Според свидетелката тя е свидетел
при отказа на жалбоподателя да подпише АУАН.
Предвид изложената фактическа
обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По отношение на жалбоподателя е вменено нарушението, че е издал ветеринарно свидетелство за 10 бр.
агнета от животновъден обект до кланица в с. Аспарухово, които не са маркирани
съгласно Наредба 61/2006г.
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД
забранява придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са
извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма. В случая
в АУАН липсва елемент от състава на нарушението.
К.Т. не е нарушил забраната, визирана в
разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД – придвижване или транспортиране на
неидентифицирани животни.
В цитираната разпоредба липсва санкция
относно издаване на ветеринарно свидетелство за животни, които не са маркирани,
каквото е вмененото по отношение на жалбоподателя нарушение.
Административнонаказващият орган е възприел установената с АУАН фактическа
обстановка и я възпроизвел изцяло в наказателното постановление.
В АУАН и съответно НП е посочена като
нарушена от д-р Т. нормата на чл. 4, ал.3 от Наредба №61/2006г., а именно – че
агнетата не са маркирани съгласно цитираната наредба. Наредба 61/2006г. в
разпоредбата на ал.3, чл. 4 предвижда, че средствата за идентификация се
поставят преди животните да напуснат животновъдния обект, в който са родени, но
съгласно чл. 3, ал.1 от същата Наредба, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е
официалната компетентна служба за идентификация на животните, която поддържа
компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните
животни, техните собственици и регистрираните животновъдни обекти.
Според чл.3, ал.2 от
Наредба №61/2006г. идентификацията на животните и регистрацията на
животновъдните обекти се извършват от БАБХ.
Жалбоподателят е възразил, че няма
договорни отношения с ръководството на БАБХ, като административнонаказващият
орган не е представил доказателства, които да оборват твърдението на
жалбоподателя.
К.Т. е наказан на основание чл. 414а, т.4
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но такава разпоредба не се
съдържа в ЗВМД. В санкционната разпоредба на чл. 414а ЗВМД се съдържа ал.4,
според която ветеринарен лекар, който при упражняване
на ветеринарномедицинска практика не спазва ветеринарномедицинските изисквания,
се наказва с глоба от 150 до 600 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 1500
лв.
В § 1 от ДР на ЗВМД е дадено легално
определение на понятието ветеринарномедецинска практика - профилактиката,
клиничната диагностика и лечението на болести по животните, извършвана от
регистрирани ветеринарни лекари на определена територия.
Налице е противоречие между словесното
описание на твърдяното нарушение в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление от една страна и правната му
квалификация от друга. Наложено е
административно за наказание за друг вид нарушение, което не е описано нито в
АУАН, нито в НП.
Посочените несъответствия препятстват
санкционираното лице да разбере какво точно е нарушението, което му е вменено
във вина. С това е накърнено правото на защита на жалбоподателя и е допуснато
нарушение на процесуалните правила в производството по издаването на
наказателното постановление. Допуснатото нарушение е от категорията на
съществените, което обуславя отмяната на наказателното постановление на
самостоятелно основание.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно
постановление №99/26.06.2014г.,
издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, с
което на К.Т., ЕГН**********,***,
за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1, от Закон за ветеринарномедицинската
дейност, на основание чл.414а, т.4 от ЗВМД, е наложено административно
наказание - глоба в размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: