гр.
ЛЕВСКИ, 05.08.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на пети
август
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №184 по описа за 2014
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предвид данните по делото и на основание закона, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия А.А. ***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН за това, че на 23.02.2014 г. около 16:00 часа в землището
на с.Градище, общ.Левски, обл.Плевен, проявил жестокост към гръбначно животно –
куче, порода смесена, възраст 2 години, черно на цвят, безстопанствено, като му
причинил противозаконно смърт със средство опасно за живота на хора или животни
– застрелял с ловна пушка „Gifsan” – модел * с № *
– 12 калибър, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2, във вр. с чл.304,
предл. последно от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1, във
вр. с ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство: 1 бр. ловна пушка
„Gifsan” – модел * с № * – 12 калибър, оставена на съхранение
при домакин на РУП – Левски – ДА СЕ
ВЪРНЕ на законния й притежател – обвиняемия
А.А., а приложеното към делото веществено доказателство: 1 бр. проектил
/сачма/, оставена на съхранение при домакин на РУП – Левски, след влизане на
решението в законна сила, да се УНИЩОЖИ.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл.190, ал.1 от НПК
направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 168.08
лева, да останат в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Решение №/05.08.2014 г., постановено по а.н.д. №184
по описа за
В Районен съд - Левски е постъпило постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на А.А. ***,
ЕГН **********, за това, че на 23.02.2014 г., около 16:00 часа, в землището на
с.Градище, общ.Левски, обл.Плевен, проявил жестокост към гръбначно животно –
куче, порода смесена, възраст – 2 години, черно на цвят, безстопанствено, като
му причинил противозаконно смърт със средство опасно за живота на хора или
животни – застрелял с ловна пушка „Gifsan” – модел * с №* – 12 калибър.
Престъпление по чл.325б,
ал.2, т.2, предл.1, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Левски, след приключване на
съдебното следствие излага становище, че в хода на разследването са събрани
безспорни доказателства за извършеното престъпление от А.А.. Моли съда да му
наложи наказание към минималния размер, предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Моли на основание чл. 53, ал.1, б.”а” от НК
средството, послужило за извършване на престъплението да бъде отнета в полза на
държавата, като направените разноски бъдат възложени на обвиняемия.
Защитникът на подсъдимия –
дв.М.С. ***,
след приключване на съдебното следствие, пледира за оправдателно решение. Сочи,
че няма промяна в становището му; че е
изброил три основания при предходното
разглеждане на делото, като поддържа аргументите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, А. е
член на БЛРС и като такъв членува в ловната дружинка на *.
Притежава надлежно издадено разрешение за носене и съхранение на оръжие и
разрешение за носене на ловно оръжие - ловна пушка „Gifsan” – модел * с №* – 12
калибър, която съгласно изготвената балистична експертиза на досъдебното
производство представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
На 22.02.2014г., обвиняемият А. станал свидетел на нападение
върху една от неговите кокошки от черно на цвят куче, с кафяво оцветяване на
козината на краката. Последното влязло в двора му на ***,
захапало една от кокошките му и избягало с нея. Свидетелят И.Х. видял същото
куче да отнася захапаната кафява кокошка в стопанския двор на кооперацията,
където кучето било приютено от малко от свидетеля И.И. – ***. Преди
този инцидент свидетелят М.А. предупредил свидетеля И. да върже кучето, тъй
като същото му изяло две юрдечки, но последният не взел мерки под предлог, че
кучето не било негово.
Свидетелят И. живеел в дома на баща си, чийто имот се намирал
в съседство с имота, собственост на свидетеля Г.В., стопанисван от него и
синовете му – А. и В.А.. Двата имота, находящи се на ***, били разделени само
от оградна мрежа. Имотът на В. се намирал на края на селото. На около
На 23.02.2014 г., около 16:00 часа след обяд, свидетелят И.И.
се прибирал от разходка. След него вървяло кучето. Според показанията на
свидетеля И., същия ден кучето хванало кокошка и започнало да я яде на поляната
пред дома му. След като свидетелят И. се прибрал, неговият съсед В. го
уведомил, че кучето изяло една кокошка, но И. заявил, че няма какво да направи,
тъй като кучето не е негово.
Обвиняемият и брат му - свидетелят В.А. се намирали в имота на
баща си - на ***. Двамата видели същото куче да идва от *** с кокошка в устата
си. Последната била разпозната от свидетеля В.А. като една от собствените му
кокошки. Кучето побягнало със захапаната кокошка в посока към сметището.
Свидетелят В.А. се провикнал на свидетеля И.И. да върже кучето си, защото яде
кокошките му, но последният заявил, че кучето не е негово и започнал да се
смее.
Свидетелят И.И. е категоричен, че кучето е убито от Г. – баща
на обвиняемия, тъй като по времето, когато се е чул изстрелът, синовете му – В.
и А. са мелели на ерномелката и свидетелят ги е виждал през цялото време. На
проведения допълнителния разпит в качеството му на свидетел, И.И. допълва, че е
нямало как обвиняемият А. да гръмне кучето, тъй като последният не е имал пряка
видимост от мястото, на което се е намирал до кучето.
Свидетелят М.А., намиращ се на сметището по това време, видял
обвиняемия да излиза от дома си с пушката, като свидетелят показал на А. местонахождението
на спрялото се вече куче, което преди това видял да бяга със захапаната
кокошка. А. приближил животното на около 15-
Свидетелят И. излязъл на улицата, след като чул произведения
изстрел от огнестрелно оръжие. Видял, че бащата на подсъдимия завързал със
сезал мъртвото куче за врата и го завлякъл на сметището. По съвет на кмета на
селото – свидетелят С.С., И. подал сигнал на телефон 112. На място бил изпратен
полицейски патрул в състав – свидетелите С.С. и Н.Н.. Двамата установили от
снетите сведения от лицата, имащи отношение към случая, че А. е ловец, че лично
той е застрелял кучето със законно притежаваната си ловна пушка, заради
поредното му нападение над кокошки. А. доброволно предал на полицейските органи
ловната си пушка, за което обстоятелство бил съставен протокол от същата дата.
Умъртвеното куче било иззето от мястото, на което било
оставено от свидетеля Г.В. и предадено на компетентните органи за извършване на
аутопсия. По случая било образувано бързо досъдебно производство за
престъпление по чл.325б, ал.1 от НК. В хода на разследването е назначена
съдебно – ветеринарномедицинска експертиза, съгласно която смъртта на животното
е настъпила без особени страдания, вследствие на кръвозагуба, причинена от
разкъсване на големи кръвоносни съдове от един брой метален проектил, установен
при рентгеново изследване в областта на шията и гръдния кош. Досъдебното
производство приключило с внасяне на предложение в РС – Левски за освобождаване
от наказателна отговорност на А. с налагане на административно наказание за
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с ал.1 от НК.
При така изложената по – горе фактическа обстановка, която се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът
намира, че вмененото на А. деяние е несъставомерно от обективна и субективна
страна.
Повдигнатото по отношение на обвиняемия обвинение е, че
умъртвяването е извършено със средство, опасно за живота на хора или животни.
Съдебната практика приема, че само по себе си използването на ловно оръжие,
произвеждащо изстрели със значително разсейване би могло да съставлява опасност
за живота на мнозина. Тази опасност трябва да е реална, което означава да е
създадена непосредствена и конкретна опасност да бъдат засегнати и други лица.
В случая се касае обаче само за един изстрел в посока на
убитото куче, произведен извън населеното място, без около и пред стрелеца да е
имало други хора или животни.
Така установените факти дават основание на съда да приеме, че
не са налице данни по делото произведеният изстрел реално да е застрашил живота
или здравето на други хора или животни.
Нормата на чл. 325б, ал.1 от НК е бланкетна. За съдържанието
на термина жестокост има законова дефиниция в чл. 7 от Закон за защита на
животните, който препраща към чл. 151 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност, където е уредено, че е забранено причиняването на страх, нараняване,
болка страдание, стрес или смърт на животни, освен в изброените случаи.
Съдът приема, че от показанията на разпитаните свидетели М.А.,
Г.В. и В.А. се установява, че А.А. е причинил смъртта на кучето, която смърт е
настъпила без особени страдания, което се установява от съдебната
ветеринарномедицинска експертиза. Свидетелите В. и А. са съответно баща и брат
на А.А., но показанията им са последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с показанията на свидетеля М., който е очевидец, поради което
съдът ги кредитира като достоверни.
Съдът счита, че извършеното от А. не е общественоопасно.
Съгласно тълкувателно решение 113/1982г на ОСНК, разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и се прилага за всички престъпления по НК.
Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания законът не поставя.
В разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК законодателят е посочил
условията, при които едно деяние, което макар и формално да осъществява
признаците на дадено престъпление поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съдът като съобрази характеристиката на дееца като личност,
начина на осъществяване на деянието, мотивите за извършване на деянието, счита,
че деянието бележи обществена опасност, която е толкова незначителна, че
използването на наказателна репресия е неоправдано, в какъвто смисъл е
константната съдебна практика.
Предвид изложеното по - горе, съдът е признал подсъдимия А. за
невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.325б, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с ал.1 от НК.
Съдът е постановил приложеното по делото веществено
доказателство: 1 брой ловна пушкка „Gifsan” – модел * с №* – 12 калибър,
оставена на съхранение при домакин при РУП – Левски, да се върне на законния й
притежател - подсъдимия А.А.. Независимо от изхода на делото съдът намира, че
не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК
за отнемане в полза на държавата на законно притежаваното ловно оръжие от А..
Съдът е постановил приложеното по делото веществено
доказателство: 1 брой проектил /сачма/, оставена на съхранение при домакин на
РУП – Левски, да бъде унищожено, след влизане на решението в законна сила.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК,
съдът е постановил направените на досъдебното производство разноски в размер на
168.08 лева, да останат в полза на държавата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: